Ще преглътна и тази горчилка.
Дай от шкафа запаса с локум.
Тоз квартал заприлича на спирка.
А шофьорът - пиян е... и луд.
Друса здраво. Спирачките свирят. ...

В полетата на моите фантазии
римувам чувства – за да летят на воля
и да докосват сините мечтания
на утрото, целунато от Бога.
И все по-пареща се губя в нежността им, ...

Сред пожарища тръгвам и сам
се обричам на огнена клада.
Разтреперан, смутен, разпилян,
а душата е толкова млада.
Чак не знае какво е любов ...

Така ще я познаеш, че е Тя!
Отдавна знам, че любовта не се купува
ни с думи, ни с пари, ни даже и с дела…
Тя, просто идва, залива те и съществува
за кратко…, но винаги любов почуствана била. ...

Плагиат X заимства плагиат Y.
Y оспори X.
X обяви Y съавтор.
Двама не се карат, трети губи.
(Във висше общество пороците са с висше качество.) ...

Отвори си очите, моля те!
Виж звездите и нощния дъжд,
посребрява луна тополите,
тази нощ с мене виж ги.Веднъж.
Вън е хладно. Нормално. Есен е. ...

"Through The Greenery Line"
"Сквозь линию зелени"
by Ivan Drakaliev (Иван Дракалиев)
(22.09.2024)

РАЯТ СЕ ОТЛАГА ЗА ОТВЪД
… понеже съм наясно с участта, че този мой живот върви към края,
аз тихичко свирукам си с уста – додето кротко в смислите дълбая –
какъв съм, кой съм и какво съм бил, доде тропосвам прашните си друми,
дано не скитам пак недраг-немил – безмълвник из римуваните думи, ...

Разпилявах се като листа в есента,
със слънцето се смеех, плачех в дъжда,
в чужди обувки неведнъж влизах,
изцедена от чувства сън не намирах.
Пътища трънливи и каменисти пребродих, ...

Кантар съм аз във дамска съблекалня,
е, вярно, стар модел, но право меря.
Стрелката ми е сто процента вярна!
Не вярваш? Качвай се веднага!
Но гола трябва, за да няма отклонения! ...

Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат, ...

ДУМИ ЗА ОБИЧ
Не цепя дума никога надве –
и – щом я кажа, думата не чезне.
Тя вихри се в табуни ветрове
и на въже люлее ме – ...

Отдавна хората говорят,
че в салама няма грам месо.
А други тайничко мърморят -
ядем ароматно РО-КО-КО.
Ядем, танцува ни корема ...

Тъмни сенки рисуват в мрака,
танцуват в нощта
и невъзможен е такта
на красивото пълнолуние,
гледката е едно огромно безумие. ...

Не плачи ти, не тъжи
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла ...

В началото
на есенното равноденствие
когато – градът е още изморен
от летните турнета на авлигите
И всяка втора уличка ...

Сноп от слънчеви лъчи
ще галят косите ми
докато изпратя целувката по вятъра
сред тайната прегръдка на морето.
Бълнуват нощем морските трептения ...

Сега, когато пиша тези редове, Нахалницата седи в креслото до прозореца, подвила нозе под себе си. Чете „Физика за всички“ от Ландау и Китайгородски. Втори месец тя чете само физика. През това време нямаше никакви произшествия. Тя седи, забила нос в книгата, гризе нокти и машинално намотава коси на ...

МОЕТО СКРИШНО ЧОВЕЧЕ
... навярно аз не съм се състоял, и някой друг живял е вместо мене –
измазвал си е къщички от кал, летял е през бездънните Вселени,
жени е любил – и какви Жени! – с приятелите пийвал си е бира,
и птиците към топлите страни провождал е – щом лятото умира, ...

Не знам какво харесваш в мене
Не знам какво харесваш в мене –
навярно погледа ми син,
душата ми от друго време
или пък някой стих ти е любим. ...

Всичко е заложено на карта.
Евродепутат ни е Хазарта.
Луна в изборите не успя,
но на хоризонта лорд изгря.
Бил е ватман, стана лорд и ето ...

Н А Й - В Е Л И К И Я Т Г И Д
Дишането е най-чистата и фина храна,
заредена с мощта на Божествена Прана,
Тя те потапя в най-екстремалния адреналинов заряд
и е Велико предизвикателство с нея ти да се храниш. ...

Лятото ще си замине
в южните страни,
слънцето расте, не стине,
още си сладни.
Есен идва, грее, свети ...

Погледна ме разбиращо, пое си въздух
- Да, случайно разбрах, че сте се оставили. Жалко наистина за децата. А уж, аз бях най-лошата в родата, отрицателният пример. Защото нашето семейство, татко по-точно, дръзна да се противи на някакви измислени порядки. Когато съм се родила, вместо да ме кръстят на ...

Ако земята спре да върти се
Ние ще продължим
С незнайна цел
Остра, взаимна и спокойна
Ако луната спре да оглежда свойта красота ...

Той е една прилежно нарисувана с линийка права. Контрол и сдържаност. Тя е една оплетена, надраскана завъртулка. Хаос и емоция. И все пак те някак съществуват на един и същи лист хартия.

Луди сме за връзване, ама с друга конотация.
Уж традиции, мъдрост, характер, величие, юнаци…
Традиционно криви сме, щом някой нещо не ни дава.
Не дай си боже пък концерт малко ни забави.
Мъдро констатираме - на никого не клякаме! ...

Когато звезното небе покаже
тайните си скрити от деня...
И бършеш си сълзите в самота!
Крадецът ,тоз мръсник всеяден,
роден от ревност и тъга. ...

Жега… Вървя и сякаш плувам през маранята и с присвити очи наблюдавам стадото от лисици на мислите ми как се влачи унесено и почти праволинейно по силата на навика напред.
Понякога са почти в индийска нишка, понякога разбъркани като нестройна орда, но винаги си спазват някаква тяхна си неписана йерар ...

Кой небето обагри в червени,
топли, ласкави краски над мен?
Капки кръв в изтънелите вени
на усмихнат пред другите ден.
Кой нашари дърветата щедро, ...

Стана за секунди.
Не успях
дори да се уплаша.
Изтрещяха ламарините-
катастрофа. ...

Иска ми се да те изплющя,
ама тъй, че да ме помниш и с деменция!
Да проникна в твоята глава,
като дядо във аптеката след пенсия!
Но това далеч не се постига ...

Отряза ми крилете и не мога да летя.
Отряза ми нозете и не мога да стоя.
Отряза ми ръцете и не мога да творя.
Отряза ми дните щастливи!
Отряза ми свободата безценна, дори. ...

Аз всяка нощ на моята тераса
с фенерче малко светех до зори.
Магия каза ми знахар от класа
за чиста обич, срещу зли очи.
Все чаках аз магията любовна ...

"Любовна комедия"
Яна и Ясен — в свой си свят,
в мечти рисуваха цвят подир цвят.
Светът бе черно-бял, като стар филм,
а те – цветни, като реклама на дъвка с джинджифил. ...

Художник млад – брадясал, не прочут – рисуваше с дъха си мълчаливо
рибарски лодки, пълни с паламуд, жонглиращи с отблясъци игриви.
Големите смокинови очи на лятото изгряха над Ахтопол
с бродерия от утринни лъчи и със сърца, в атлазен рай закотвени.
Брегът – излегнат на рахат султан – журираше сам ка ...