Кварталното ресторантче "Царевецъ" в три следобед леко придремваше. Серго, сервитьорът на смяна, пушеше отпред пред вратата а чичо Юс със суха кърпа лъскаше до блясък поредната чаша зад бара.
- Серго, каква е тая табела "reserve" на пета маса?
- Ще видиш, чиче... - засмя се Сергей и остави цигарата ...

Всепоглъщаща любов!
Нарисувай я със думи,
във очите с пламък нов,
че сърцата да разбуни.
Разкажи за огън - страст, ...

НЕДЕЙ
Недей ме чака днес да дойда,
а отворената порта затвори,
седни на масата. Пред тебе
единичен прибор постави. ...

Тя е оня пожар,
който пали лицето.
Тя е оня въжар,
който вързва сърцето.
Тя - от слънцето лъч, ...

Слънчо днеска рано стана
и протееегна под юргана.
Бе сънувал цяла нощ,
как на Месечка е гост.
Скочи бързо на крака, ...

* * *
На Бобо
Беше есен дъждовна. Тежеше калта
по измръзнали мравки. И корени. -
Като топка от слънце в деня ни влетя! ...

Влюбена съм, в устните ти които ме целуват нежно и пламенно. Когато се слеят с моите, тогава две планети избухват една в друга. Разбиват се на късове и се съединяват, образуват Нова, огнена и пулсираща.
Влюбена съм, в ръцете ти, които ме обгръщат копнежно. Когато докосват моите, тогава две реки се с ...

-
На портата – ръждив е катинарът
под негостоприемната верига.
Изтраква. Но ги няма вече старите
да видят, че ги помня. И пристигам. ...

ТИ ИМАШ ПЪТ
На Ст. Керемидчиева
Ти имаш път, на хората обречен,
на вярата, че раят някой ден
в душите ни ще бъде сътворен, ...

Този град и до днес не ме приютява...
Тази Варна е мащеха за разбити сърца...
А аз ù се вричах до корени и изоставих
най-светлите си приятели, най-топлите ласки и любовта...
За да слугувам сега на прегърбени принципи, ...

Ръцете ти са сънища.
Косите ти са буйни клади.
Нозете ти са пътища.
Сърцето ти е паднал ангел.
Ако не вярваш в любовта, ...

Не се чудете на хорската омраза,
завист глупост или простота,
не всеки носи сърце за да обича,
и не във всеки има доброта.
Наглед прекрасни хора със усмивка, ...

Какво е всъщност любовта?
На вид невинна, нежна, мила,
но питам се тогава аз,
защо толкова сърца е тя разбила?
Като в приказка добра ...

Бейби Циклама, много ме ядоса, пак прописах проза.
Мислех да не пиша, но като прочетох коментарите, ме засърбя перото.
Така, заклевам се, честен кръг, на другата среща, където и да е, първа съм. Питаш ме защо? Защото прочетох, че по-хубава среща не е имало. И аз да я пропусна? О, не си познала! От с ...

Зова те за помощ,
протягам ръка,
но отговор няма сега.
Избегнати погледи,
удар в прахта, ...

Голяма глупост е животът наш,
живееш малко после пък умреш.
През времето му кратко мислиш баш,
че майстор бил си, а пък то, не щеш,
човек обикновен наричат теб, ...

Дали защото всичко си отива
са мислите ни странно боси?
Във кошницата на нощта изстиват
недоизречените ни въпроси...
И няма вече никакви гнезда, ...

ПОЛИГЛОТ
- Хубава думичка, нали? На български ще рече многоезичник, но органът му е само един.
С тези думи започна днешната си беседа Академикът. Аз ви бях казал, че откак забраниха пушенето, вече в кафенето карти не играем, а беседваме. Беседваме за политиката, футбола, Дешка Дашната, глобалното за ...

За любовта си много съм написал,
а и да пиша още не съм спрял,
туй свято чувство за мен има смисъл,
без поривите му не бих живял!
Аз бях едва шестнадесет годишен, ...

Нереална реалност
С изпъчена гордо човешка осанка,
с душа до ковчег депозирана в банка,
с крака, изкривени от вечния бяг,
с охлузени плещи, от дългия впряг, ...

Посветено на едни специални хора от едно специално място... в София...
Вървял си един човек по улицата и намерил щастие.
–Ти какво си - попитал човекът.
– Аз съм загубено щастие - отговорило щастието.
– Щом си загубено, значи си мое - казал човекът, взел щастието и продължил пътя си. ...

Сезон на любовта ли е - кажи?
Разкрий пред мене, не мълчи.
Листата капят тихо, бавно,
дървото плаче жално, жално,
прощава се със своите листа, ...

Тая сутрин слънцето изгря със кървави лъчи
Опарих се и тръгнах да прегръщам го с отворени гърди
И ей така си слънцето залезе
И изгря и кървава Луна
И вечен студ в душата пак навлезе ...

ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА ЩАСГИЕ
На младини човек е така красив
и луда, и гореща глава има,
но той иска да е вечно все щастлив,
макар че на есен се готви за зима. ...

Харесвам очите ти. Сини, черни и зелени.
Няма нужда от приказки. Когато впил си поглед в мене.
Зениците ти са черни дупки.
Унищожават всичко живо.
А ти отново свеждаш поглед. Отново срамежливо. ...

АНДОР
Днес дъждът на Зеления остров беше по – силен от обикновенно. Сякаш от небето се изсипваха кофи с вода една след друга. И все пак беше толкова топло. Дъждът беше толкова топъл, че някои капки дори пареха. По бреговете на Диамантеното море се виждаха само няколко силуети на работници. Те стояха ...

Горкият Киро, вчера взе че полудя
- не че беше читав по-преди...
нещо в него сякаш бурно прекипя
и вижте в стиховете си какво реди.
Любовта бе едничката му тема, ...

Денят свърши.
Настана вечер.
Изгря луната която скри звездите,
с изключения на една звезда,
която засенчи голямата луна, ...

Веднъж един уплашен
мъж ме погледна
намигна ми
хвана ме за ръка
заведе ме в мола ...

Цяла нощ със губерки от тръни
шиха свойте шинели щурците.
Тежки шатри в потока опънаха
и завързаха с водни уплитки.
Приземи се в тревите луната – ...

Понякога ми стига да знам
че те има
само поглед
докосване
една единствена изписана дума ...

О, дай ми вече солени дни и късни нощи!
Бели устни на фона на червени лица.
(Пак ще изгаряме. Забравяме още
подробности като слънцезащитни масла.)
О, дай ми морска сол по езиците ...

Раздавай усмивки
Ей хора, усмихнете се. Слънцето изгря. Живи сме, а край нас всичко жужи. Колко му трябва на човек, за да е щастлив - малко обич, нежна дума и едно небе пълно със звезди.
Защо ламтеем ли ламтеем и не осъзнаваме как живота ни минава в гонене на вятъра, в търсене на още и още.
Здрав си ...

Толкова значи траело
едно щастие!
Колкото
да запалиш огън в огнището,
да свалиш вълнените чорапи, ...

Вървя по незабравената улица,
самият аз - забравен от света.
А споменът пищи като улулица
в настръхналата пустош на нощта.
Целунахме се точно тук - зад ъгъла, ...

Приятелство
Живееш до мен,
а аз не те забелязвам.
Вървиш покрай мен,
но аз се заглеждам встрани. ...

Ръцете на жената са всеможещи!
Приспиват с ласки малкото дете.
Прогонват мислите тревожни
от осиротялото сърце.
Ръцете на жената са енергия. ...

/на моите родители/
Те всичко направиха за моя сън
и мечтата стана реално същата,
сега, когато аз съм някъде навън,
чакат ме там – сами пред къщата. ...