Иванчо: Тате, защо толкова много хора искат да се прочуят?
Бащата: За да бъдат възпети на некролозите си!

Преди много години...
Мама умря в ръцете ми,на Първи април...
Търсех жадно любовта!Едва сега разбирам,
че когато в есента мама по залез ме родила...
Невинността в този ден е била моя закрила. ...

ДЕН КАТО ДРУГИТЕ
... денят за мене бе добър,
и свърши върху халба бира,
в дъжда излязох без чадър,
със яке – демоде тревира, ...

… където Ветровете хвърлят зарове,
залози правят – на кого му стиска,
да дойде, да получи най - прекрасни дарове
и всичко друго, що добро е
и Душата му поиска. ...

Макар че е мъгливо в този ден,
отвътре ми е розово-зелено,
сезонът ми е чист и пременен
и всичко грее и се радва в мене,
защото Бог обича ме безспир, ...

Трябва да свикнем да намираме логика,
дори в най-нелогичните неща...
Да намираме позитивното,
дори в най-отрицателното...
Да обичаме, ...

Не можах да разбера каква е тази съдба-
обречен бях да моля, да ми я върне земята.
Това даваше смисъл на тихата ми борба
да се съберем пак, нейде в небесата.
Колко години аз чаках и за нея копнях... ...

Реалната истина срещна човека
Улисан във важни дела
Разсея се малко и леко стъписан
Човекът не я разпозна
Мечтаеше този човек и с усмивка ...

Вълните шепнат тайни, които никога няма да разгадая,
Призовават ме обратно към живота, който продадох.
Сол върху кожата ми, призраци в главата ми,
Те ме пеят към сън в тази водна постеля.
Кълнях се, че ще бъда безстрашен, кълнях се, че ще бъда свободен, ...

Имаме природа много проста,
но залитаме от нея доста.
Страх ни е да сме загубеняци
и превръщаме се в простаци.
Характерна черта на простака ...

ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе, ...

Усещаш ли как погледът ми те съблича
внимателно, но е възбудено горещ?...
Преди да паднат дрехите, без свян наднича,
и ти не можеш, и не искаш да го спреш...
Четеш ли мислите ми във очите скрити, ...

Скоро пак ще дойде този ден
В който бях роден
И сякаш като приказка проклета
Всеки път завърта се сюжета
Всеки път около тази дата ...

Д О М О Е Т О В Т О Р О Л И Б Е
Когато излезем от стадото,сганта и тълпата
и се съберем в наистина осъзнато човешко събрание,
ще можем реално,да продължиме нататък
към нашите по-нататъшни Космични задания. ...

На моменти усещам как тече човешката отрова и в мен. Което ме плаши, че дори за малко ставам част от това, което ненавиждам. Не искам да имам общо с лъжите им, лицемерието им, нещастието им, простотията им, но успявам, защото в края на краищата и аз съм човек. Не ми харесва да се чувствам така, кара ...

Сякаш побеля взорът му от снега, де за три дни покри всичко, що знаеше човек.
Северният вятър изсвири пронизително в оглозганите клонаци и кехая Аргир сръчка кобилата. Пътят се губеше в белотата, и той смело подкани добичето. Нагазиха в преспите и щом съзря бора, де бегло се зеленееше в края на село ...

Но мъничко преди да дойде тя,
преди да ме докосне по челото -
разбрах - във онзи миг преди смъртта
навярно най обикваме живота.
Докосваш ме по моето лице - ...

Има ли изобщо справедливост
в този леден свят на вечен мрак?
Всичко свято бързо си отива.
Ние чакаме от Бога знак.
Да, но знаците са тук пред нази ...

Айзак се събуди от силните вибрации и тихото пищене на ръчния си компютър. Размърда се бавно в топлите завивки на огромното си, меко легло и усети нежната козина на Бласт- огромен раиран котарак, голям почти колкото див рис , негов домашен любимец и единствен приятел, в самотния живот на пазител. Жи ...

Нощта простира черната си риза,
край глухите въздишки на Байкал,
макар че няма право да излиза –
отвъд пределите смълчани на Урал.
След малко ще се съмне и Зората ...

Вестил архангел Гавраил
на непорочната Мария,
че Бог съдбата е решил
за нейна свята орисия.
Разказал й за тайното ...

В най-далечния ъгъл на Вселената
изливам безнадежностите си -
добре охладени.
Моето утре вече го няма.
Моето вчера изтече от вените. ...

Към края сме на март, женския месец - на „по-красивата половина” от човечеството ... Колко празници през първия пролетен месец - на пробуждането и зачатието, на новото начало и надеждите ... Днес е Благовещение, християнският празник на майката и на Пресвета Богородица - образец на всички жени, майк ...

Вчера на хотел Плиска
едно момче ми се натиска...
И ме гледа, нещо му се иска.
А аз пък търся една миска.

- Хайде….пръйййй…
Баба Надежда подкара козата пред себе си. Гората се беше раззеленила със свежи и нежни листа, въздухът ухаеше на билки и коприва, слънцето срамежливо надничаше иззад един сив облак. Април беше избутал дългата зима и сега цялата природа беше избуяла и разцъфнала. Диви череши и джанк ...

Събота е! Март е прескочил средата си. Пролетта е навсякъде около нас. И едно слънце грее, само за разходки навън. Това и правим двамата с Макс. На село сме си. Току що съм му направил лък и две стрели. Сега той тича пред мен, по разбитата селска улица, и цели храстите. Виждам колко е впечатлен от т ...

ГЛАВА I: НАЧАЛОТО НА ЕДНА ТИШИНА
Обичта му не викаше. Не търсеше сцена. Тя седеше в него като залез над спокойно море – топла, дълбока и мълчалива. Не искаше да я има. Само искаше да бъде до нея.
Александър я срещна в момент, когато бе започнал да се учи как да живее сам. Не по задължение, а по избо ...

ЖЕСТОМИМИЧЕН ПРЕВОД НА ГНЕВА
Не ме притискай в ъгъла, защото
там дебне страшна, демонична сила.
Изпуснеш ли по стълбите кълбото,
сребристата му нишчица от свила ...

ИЗПОВЕД ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
... добре, че Господ даде ми очи – да гледам на света със бяла обич,
дори денят ми адски да горчи, да вярвам – идат по-щастливи доби,
с надеждицата в утрешния ден да се събудим трижди по-човечни! –
и да ви гледам – сведло вдъхновен, и да е беден моят римен речник, ...

Рано или късно, доброто ще пребъде!
Ще се подредят нещата в строен ред.
В гнездата птиците отново ще се върнат,
градините ще бухнат в люляков разцвет.
Потоците ще хукнат с бясна скорост, ...

От библейски времена до днес...
В очакване на светлина живеем:
небесни птици и ангели да запеят.
И Архангел Гавраил да донесе вест,
че между нас разцъфтява любовта ! ...

Хвърлям шепа жито
в недрата на лавата.
Там изгаря единствено плявата,
а то покълва,
сякаш в огъня не е било.

Малките неща -
една усмивка, подадена ръка,
слънчев лъч пробил мъглата.
От малките неща -
целувката, в очите блясъка, ...

Никога няма да си простя, че не успях да ти покажа колко дълбоко те обичах, в сърцето ми ти беше всичко.
Ти искаше повече, мечтаеше за нещо друго, а аз, опитвайки се да бъда най-добрият, останах в сянката на своето чувство.
Вечерите минаваха в самота, а мислите ми се връщаха към нас, съжалявам за вс ...

*
Животът е спомен,
написан в хайку.
Смъртта – безкраен роман.
* ...