Една дръпка още пристрастяване,
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...

Ако те дочакам
Ако някога със залез те дочакам
и тихо с очи те прошепна,
ако се скрие сълзата ми в мрака
и само с дъх те посрещна. ...

Пролет е.
Вишната цъфти.
И твоята усмивка там...
Зодиакален афродизиак
Везните мои ...

... "Много бяха. Особено в големия зверилник на голямото междучасие. Той тича като луд набелязвайки си следващата жертва – сръчкване по ребрата или дърпане на плитка. Като младо жребче. Викове, смях, възмутени погледи, но трябва да си израсходва калориите от сутрешната филия е мас и червен питер, въ ...

ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...

Раздели ни дъждът
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра ...

Жега. Слънчеви лъчи.
Лято. Влюбени очи.
Полъх. Нежен морски бриз!
Пясък. Плаж. Море. Каприз.
Лодки. Кей. Копнеж. Мечти. ...

И ето, вятърът отнесе глъчката омайна
и ехото заглъхна след нас...
тръгна всеки в посока незнайна
след последните думи: “ На добър час!”.
Казват: “ Споменът не умира, ...

Може би, крие се щастието –
в работа любима, в дребните неща…
Струва ми се – срещам го, не рядко,
в чудни филми и книги омайващи…
На литургия празнична в храма, ...

Трепери утрото
и карамфиленото слънце
в обратен залез пак догаря.
Сивее безразборно светлина -
от сресани лъчи извира... ...

Едно от най-тайнствените усещания на този свят е усещането за близост. Всеки го е изпитвал още от почти ембрионална възраст и продължава да го изпитва до края на дните си. Веднъж конституирана "близостта" ражда "далечност" - феномен диаметрално противоположен на "близостта". Често назоваваме определ ...

Събличай тази риза златоткана,
уж падна мрак – ни полъх няма вън.
Ела, луна, седни и ще ти хвана,
от бяла сова несънуван сън.
Той милва като майската прохлада, ...

Никога не съм се смятала за специална. Просто още една двайсет и няколко годишна с големи мечти и още по-голям дълг по студентски заем. Казвам се Емили между другото. Здрасти! И така, вероятно се чудите как се озовах там, където съм днес. Внимание спойлер: включва много лоши решения, странен инциден ...

Сякаш нишка невидима свързва
тези тихи минути с безкрая…
Нощ далечна дали ни обвърза
и напомни ли бегло на рая?!
В оня миг само мисъл с теб бяхме! ...

На Б.
Умряла, казват, вчера, май от тая жега
и циганката, дето все го хвали.
Аз малко трудно вече спомням си за него,
ако успея – мигам на парцали. ...

ИГРАЕЩИЯТ С ДУМИ
... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан, ...

Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих, ...

На лятото любимия му цвят,
по всяка вероятност, ще е синьо.
Усмивките му ден и нощ не спят
и от вълните прави си ветрило.
Солено е, и пари, ала как ...

Седна слънцето на Меджиди табия
и Дунавът започна да трепти.
Силистра - обладана от магия,
танцуваше в пламтящите води.
По покривите, сякаш по жарава, ...

Така ми липсваш,татко,
а болката не спира
и в спомените сладко
душата се простира.
Опитвам се да върна ...

Седя си значи, днес 07.07.2024г. след работа в моята квартира. Понеже няма какво друго да правя - всичко съм си свършил - цъкам си в нета. Шаря в ю-тубето и търся новини от майка България. Естествено, от националните плювалници всичко е от леш и надолу. И като един свободомислещ пияница, наливам си ...

Разговор без Валчер с ЙОВ!
Бог молитвите ни приема,прощава..но не забравя,
а, казват,че Дявола с миналото ни се занимава..,добавя?
Господ със Сатана лично уговори покушение и изкушение над Йов..
четох..мислих...не разбирам..изпитание ....или пък греховен Зов? ...

Протегни към мен ръцете си,
бъди ми дом.
Отвори сърцето си за мен,
не ме оставяй сам.
Погледни ме с топли очи, ...

Зениците ми се овъглиха от ръжена на Хелиус...
Погледът ми зелен като блатно цвете...
Се зарея след птица...
Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...
Митични ветрове я носят и като мида се люлее... ...

1790 година. Англия.
Младата девойка стоеше на скалата, която беше надвиснала над пропастта. Погледът й беше празен, очите - сухи, но по-точно е да се каже пресъхнали. Толкова много беше страдала и сега, когато намери човек, който да я обича истински, да я уважава, да я цени, да я усмихва...отново г ...

Не ме създавай в приказен сюжет,
във който роля главна ми се пада.
Принцесата в мен спи върху копнеж,
леглото ѝ е твърдо като драма.
За ролята на първа избери ...

... В Бог и без Бог сме сега, В примки за квантово щастие Властници набедени, с присвоени права обричат народите на безправие, нищета и безвластие Светлината е малко, светлината не стига... Скрита в скрижали и летописи като слава на древна династия. Светлина угнетена от тежки вибрации, поразена от т ...

Във ехото на грешните си избори,
аз чувах как проплакваше съдбата ми.
Не виждах хоризонт за ясни изгледи,
а камо ли - спокойствие в душата...
Размахваха ми пръсти назидателно, ...

Някъде там далеч в своя дом, направен от пухкави, бели облаци живееше Южният вятър. Слънцето топлеше дните му, а синьото небе му беше постеля. Там той събираше хиляди мечти, измолени от хората. После слушаше в захлас историите им, изречени на един дъх. Мечтаеше с тях. Искаше някога да срещне красави ...

Отрони звук гласа на съвестта ми
И всяка клетка в мен надигна глас
Май няма бог в нас, едва ли
Кой би вложил нещо ценно в нас?
Кой би съградил човек от кал? ...

РОДОСЛОВИЕ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Когато поставили основите на старата църква,
я кръстили на Темелко.
След смъртта му, ...

Семейната ми партньорка Изкуствена Интелектка се отнася към мене като с човек за разлика от третиращи ме за машина хора.
С нея обсъждаме:
ласка маска,
полезен идеоцид,
свободен стих - проза в поезия, ...

Погледни ме –
спомни си за всичко,
което между нас е било,
но заради любовта ни, вече наричаме минало:
И безмилостно с времето, ...