Нова нощ... а усещанията са стари.
Приятелствата имат вече праг на поносимост.
Загрижени за свойте прищевки...
загърбваме и чест и идеал.
Понякога дори желаем зло на всички... ...

Дели ни мисълта за "вчера"
и тишината настояща.
Сама, душата ми трепери
и спомен по очите дращи.
Сега и аз не се понасям. ...

Снагата ѝ е укротена в предчувствие за дъжд.
В очакване небето да я приласкае.
След миг, оловносиво и с озонен дъх,
ще слезе ниско, ще я обладае.
Ще я обгърне и от страст ще пламнат ...

Мечти!
Мечтите са безплатни, и аз имам много мечти.
Някои съм сбъднала, а други не още.
Мечтах като дете един ден да посетя Божи Гроб в Израел.
И преди три години го посетих, ...

Тези дни работиш побавно, защо така?
Малко съм разсеян и внимавам да не сбъркам. Ще се стегна.
Добре, продължавай!
Бартак беше свалил темпото на преписване, защото вече четеше всичко. Нямаше нужда да го споделя с Маркан, кой знае какви мисли ще му хрумнат в главата.
Имаше всичко, от договори за мир, ...

Назад към природата или Съвременни Андрешковци
Иначе всички сме от града. До момента в който децата пораснат и вече чакам на опашка за тоалетната с полупознати момичета пренощували при синовете ни.
Стана модерно да имаш селска къща.
Ремонтираха бащините къщи или купуваха килнати на една страна постр ...

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА
Автор: Марта Маркоска, Р.С.Македония
Похарчила съм те още преди да съм те спечелила,
а твоят лихвен процент надхвърля
моите възможности, за да ти се платя предварително. ...

Човек и добре да живее - умира и друг се ражда. Ама защо е живял тоя човек? Само да умре и друг да се роди ли? Да има кой да излезе тържествено, да се изпъчи, прочисти гърлото си и да каже на погребението му: “Ето, тоя беше страшен пич, евала че се роди, евала че гушна букета!"
Брей… Щом е толкоз пр ...

Толкова малки, а бяха сами,
като птици затворени в клетка.
По очите им сухи сълзи,
а в душите - неразписана сметка.
Светлината им беше мечта, ...

Обява от Министерството на отбраната:
ВВС търсят да назначат 64 пилоти на новите изтребители Ф16.
Изисквания към кандидатите;
Да са по-яки и гласовити.
На телефона на Министерството звъни кандидат: ...

Събрал чернилка в душата...
Сутрин пия чаша силно кафе.
След глътка дъното на чашата
неразгадано ще ме отзове.
Това кафе далече отгледано, ...

Не искам любов да си ти поредна,
а да останеш и да си последна.
Не искам вече срещи и раздели,
а искам само теб в делници и недели.
Ти идваше и си отиваше пак от мен, ...

И треперят стотици щурчета,
над цигулката падат лъчи,
от душите на птици е взета,
уж е сладка, а малко горчи,
тази тъжна мелодия. Парят, ...

Жената – нестинарка е… магия.
Опасен вихър върху светъл път.
Понякога е огнена. Стихийна.
/Дори обречена на някой друг/.
Повярвай! Тя, жаравата, мълчи, ...

Със всеки залез денят боледува
за слънчицето, което от тъга –
със него се безнадеждно сбогува,
преди да го плени без жал нощта.
Раздялата им винаги е болка, ...

ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
И, нали по характер съм хрисим, и не съм на скандалите фен,
ако нявга ти кажа върви си, значи просто – тръгни си от мен,
в седем тръгва ти влакът за Враца – и след твоите топли поли
над чашлето с прощална "Lavazza" ще изпуша една-две лули, ...

Сестричките с шпринцовки, за системи приготовки.
В гроба нещастниците нямат какво да губят освен мъките си.
Има кардиолог и психиатър, няма сърцелекар и душелечител.
Инфаркт и инсулт не са доказателства за сърдечност и душевност.

Какво ли исках днес да ви разкажа?
И как да го започна, не, не знам.
Доброто искат много да го смажат.
Но то от памтивека си е там.
При Бога и от него се раздава, ...

Не в църквата, пред попа лицемерен –
без пръстени съдбата ни повика.
Под сянка от крило на гарван черен –
венчахме се на свещи и мастика.
Олтарът ни – една скована маса ...

Твоите балдъри, море, твоите балдъри,
звяр събуждат, звяр събуждат, в мъжките потури...
Звяр събуждат, змей събуждат, но тýй не та плаши,
с змейовете си свикнала, с тез от мъжки гащи...
Само да са здрави, сакаш, те у раменете, ...

Всеки наш ден от съдбата харизан е,
а ги пилеем съвсем безразсъдно.
Здраво заключил вратата на влизане
все ни залъгва там с някакво бъдно,
този живот. И в безкрайното скитане, ...

Караджата е бронз,
който гледа с надежда към утре.
В незададен въпрос
все мълчи във хладните сутрини.
Мечтите са птици, ...

Изгори всички стъпки към спомени
и забулени в мрежи съдби.
Укроти ветровете разголени
и посей в пустотата мечти.
Развържи самотата на болката ...

Развратът – туй е доста друго нещо,
поне по моето мерило днес.
Развратно е – и кротко, и горещо,
да лъжеш и подмолничиш с финес.
Да правиш тънки меркантилни сметки, ...

Не се ли уморихме... от фалш, лъжи!?
От хвалебствени слова без грам покритие...
Не се ли превъзнасяме, за да ни аплодират!?
И в Свят измислен да живеем.
Венци, цветя, аплодисменти, Защо? ...

С пръсти пише по тъмни калкани задъхани строфи
нощен вятър, от лудост и обич, и болка крилат.
Под дъжда е площадът сияен... почти като нов и
капят тихо звездици над стария, спящия град.
Уж свенливо присвива нощта небеса дългополи, ...

или "Червената шапчица по Оскар Уайлд и Йосиф Перец"
– Не всичко днес, мадам, е тъпа драма –
отсече с вой изнервеният вълк –
Ще Ви изям! Сега! – и с поглед пламнал
допълни – по сценарий имам дълг. ...

В пропуканите пътища съдбата
изсипва истината подсладена.
Небето не говори със земята-
раздяла временна е, нажежена.
Отново любовта е обвинена ...

Миналото ще преглътна.
В нас надежди се роят.
Ти мечта си ми попътна -
в скъп и чист душевен свят!
Като слънце ме огряваш ...

Гърбят се делата добри,
докато постигнат целта си.
А ценностите, една срещу друга,
спорят по между си:
Който следва сърцето си, ...

Люспя лука на мрачните си очаквания,
сливат се с другите безобразия.
Разчленявам дните за разнообразие.
На антиутопия прилича стремежа,
на Бога да бъдеш лице. ...

Сутринта дойде по-бързо от светкавица. Бартак изпъшка, облече се, Дебелия вече го нямаше, и тръгна на тренировка.
Излизайки навън, видя непозната земя и се събуди. Всички търчаха някак делово, събираха се в строй. Той хукна след тях, после се усети и затича обратно към палатката. Мечът!
Грабна го, з ...

По повод спектакъла " Старо село накрай света" от Недялко Йорданов в гр. Любимец
Не е фатална тази дата.
В тринайсет, има зарево.
Звездите слизат на земята
на край света в едно село. ...

За миговете дано не съжаляваш,
цяла вечност, дето в тях се сгуши,
за изгревите дано не съжаляваш,
след нощите горещи, непослушни.
За любовта, която от сърце получи, ...