Не е пригодено за слушане със слушалки.

Животът пази
правилните отговори,
а подозирам, че такива няма.
Цвете, залез, топла длан...
мама!

Ще просвиря тишини
със изящните ти звуци...
Ти цигулка си от плът,
а вибрато е духът ти.
Ще събудя ветрове... ...

Стоях си в къщи уморено,
загледан в близкото дърво,
от мене нявга посадено
фиданка моя е било...
Аз виждам то размахва клони, ...

От ъгъла на твойта тишина
измервам най-далечно разстояние,
без птицата на твоите крила
не се завръщам... даже и в стенания!
Във въздуха без твоя дъх ...

първо моята бира
после и бирата на жената
от съседната пейка
опита се да ги отмъкне
без да ги разлива ...

Времето преся ми с въздишка
пясъка в очите от мокрите сълзи!
Захвърли го небрежно във вихрушка
и после за раздяла отворих си очи!
Да можех пак отново да потъна ...

Добър вечер, мили граждани,
с хиляди писма изпращани,
с хиляди истории разправяни
и будни нощи прекарвани.
Добър вечер и на теб, страннико поел на път, ...

Поглеждам снимката... Сълзи
в душата ми валят отново.
И пак въпрос. Защо реши
от този свят да тръгнеш скоро?
Защо премина ти на екс ...

Прегръдката ти нежна ме плени
и сърцето ми бързо започна да тупти.
Погледът ти омайва ме постоянно,
усмивката ти привличаме ме безкрайно!
Красивите ти очи, ...

Стихотворението е част от подготвян цикъл от стихотворения "В дебрите на нощта".
Нощем в гробището
1. Щом покривалото на мрака света покрие
и гробищата притихнат в чернотата,
а облак мастилен Луната закрие ...

Последните прозорци догарят
в очакване на следващия ден.
Лепкавият мрак разтваря
сянка на бездомник заблуден.
Тихо нощни силуети ...

Шейсет и четири
черно-бели
квадратчета
ме предизвикват
да играя сам ...

Безскрупулно брули ни
вятър преломен...
В душите ни вече,
дори няма спомен!
Обрулена дюля ...

Свободни
Искаш в шепи да ме хванеш?
Никога не ще успееш!
Позволи ми да остана
и легло да ти постеля. ...

Родопа във вълшебната си люлка ме люлее
и бди над моя сън.
Потоците й бисерни целуват челото ми.
Зелената й тишина вибрира във косите ми...
по тялото ми. ...

Големия усещаше, че са му скроили номер. Беше го яд и му идеше да откъсне главата на някого. Подозираше кой е инициаторът на шегата, но не беше абсолютно сигурен. А и да беше сигурен, какво? Онзи можеше да прави каквото си поиска. Нали беше шеф.
Големия беше висок 207 сантиметра и тежеше 146 килогра ...

Through the mists and the myths of the day
I can see so many tears...
But why do they seem just like mirrors?
I can see through them like memories...
You can cry, ...

Не навеждай очи, сърчицето ми!
Не поглеждай виновно назад,
че виновно не си ти, детето ми -
тъй устроен е нявга светът!
Вечер скиташ по тъмните улички, ...

Как мечтая за теб -
като утро за слънце в ефира,
да се щурам в очите ти сини,
в езера от небесни сапфири.
Как ревнувам те луднал, ...

Докосни ме,
облегни се на моето рамо,
поплачи,
отпусни се,
потанцувай в обятията ми горещи: ...

ДЯДО МИ - ОРЕХЪТ
Две птици литнаха след дядо,
и от тогава ни една
не се завърна да ни каже
наглежда ли и там ръжта? ...

Във герберската тиня
потъна жената диня.
Кат Фидосова тя е известна.
И нейната не е лесна.
Боримечката е нейният съпруг, ...

Оглеждам се във две очи прекрасни
и виждам теб и себе си във тях...
Да те забравя ще е невъзможно,
а ще се стапям всеки път в безбрежността...
Една усмивка вечно ще ме топли, ...

Заключих си летящата чиния,
вселенският им паркинг - евтин е...
Планетата зелена, за да видя,
разказват, че жените са от мед...
И съм от Сириус, съвсем наблизо, ...

......
Толкова красива си и днес,
така си магнетична, мила,
за вълшебния си сън нощес
тъй те прекопирах, жива ... ...

публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Какво ти носи полетът на птиците...? -
Носталгия по миналото,
стремеж към бъдещето,
тъга, че си в настоящето. ...

Дете в тяло на жена -
това съм аз!
Обичам да се смея,
обичам да крещя,
обичам да плача, ...

Събуждам се – до мене тяло,
спомен за една Луна,
за времето, тогава спряло
и за вечната съдба.
Усмивка има по лицето - ...

Дори и в шумната тълпа,
човекът чувства Самотата.
На прави с нея той делба
и тя го следва с двата крака.
В света се раждаме сами. ...

Защо Фортуна?
Защо ни нас остави ти в оброк?
Защо потули всяка буна,
защо без глас да пати обреченият наш народ?
Защо ти, Боже на небето, ...

Последна нощ. Последен ден.
Вълните тихо плачат.
И гларуси - познат рефрен
от памтивека - грачат.
Последен час. Последен миг. ...

отрича
до последно
и чака чашата
да прелее
в кръвта ...

Планувано или случайно -
в душата сребриста за радост,
се срещнах със тебе потайно -
ти моя, отминала младост!
И заедно с тебе се върнах ...

Каквото имам, дар ми е от Бога.
Каквото нямам, днес ми е мечта.
Безкрила съм и зная, че не мога
към по-високото да полетя.
Каквото виждам, често е мираж. ...