Една от любимите ми песни на любимия ми изпълнител - Александър Рибак.
Текст на русском языке
Черной молнией я стану для тебя
Черной молнией на линее дождя
И пускай горят листки календаря ...

Не ме обичай повече така
обсебващо, безсънно, до омраза,
жестоко, без да мога да реша
кого кой повече наказа.
Не ме обичай повече така ...

Мигът е миг, когато споделен е!
А иначе е стъпкан, кален път,
по който уродливите крадци на време
нарамили парченцата живот вървят.
Това са те - житейските проблеми - ...

Закопча ме небето. Затвори ме в облак.
Замириса на дъжд и намокрено лято.
Помътняла реката разплиска се болна
и се спука земята от слънце и злато.
Заваля, а косите ти светеха топли ...

Уважаеми г-н Редакторе. Реших да нахвърлям малко безсмислени размишления относно градския транспорт с надеждата да Ви разведря и откъсна за момент от забързаното ежедневие, в което сме въвлечени неизбежно. Както и да е. Те имат леко (но не прекалено) личен характер и искрено се надявам моето лично у ...

Ако не идваш тук с усмивка,
с какво и аз да те приема!?!
В една душа, която нивга
от друга недобро не взема.
Щом нямаш нужното доверие, ...

Момичето погледна в огледалото. Там я гледаше една непозната и стройна жена.
Това не беше тя!
Очите ù бяха големи, красиви и любопитни.
Черните къдрици падаха свободно върху гърдите ù.
Тя беше изпълнена със самочувствие. Тя беше силна! ...

Самотният тромпет на вятъра
дъждовно натъжаваше нощта…
Луната - като изоставена жена,
разтапяше се в океан
от тихи спомени и нежност… ...

Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.
Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.
Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.
А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка.
Беше време когато след стъпките пролетни тичах. ...

Издирвам си приятелство. От малка.
От тези - истинските, дълготрайните.
Човек, с който да си делиме залъка,
усмивките, сълзите... Също тайните.
Със който тишината да е пивка, ...

- Откъде идваш? - попита момчето.
- Не знам.
- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.
- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...
- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате ж ...

Камбанен звън се носи от далече.
В тихата утрин... звъни!
Тъжно, за сбогом отеква...
А може с звъна си...
пътя да сочи! ...

Едно небе
през длани две,
бинтовано от облаци и птици.
И аз съм там -
под него. Сам, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 25-та част
Всяка моя надежда, колкото и слаба да беше тя, вече се изпари като капка вода на горещ котлон. Нямаше причина да не вярвам на Вичонти. Напротив! Откакто го познавах, той никога не се беше лъгал в предположенията си. Може да имаше някакво незн ...

Атом кислород и
водородни два - Вода,
в проценти -
седемдесет и пет, шест -
това съм Аз! ...

Обичай ме... знам, от грях е по-трудно,
аз съм мъж от горяща във страстите плът.
Ти не разбираш ли – този свят луд е...
Уморени души се пребиват из път...
Обичам те... чувам, нощем си плачеш. ...

Поглъщат ни далечни разстояния
и бързане, и делници, съмнения...
И някак бавно губят очертания
мечтите ни, красивите видения.
Не ни побират вече и неделите, ...

Кръвта има цветa на живота, когато не я виждаме, и става цветът на смъртта, когато я видим!

Дъждовен сезон
Дъждовен сезон!
Отегчено проплаква капчукът.
Призрачна бяла мъгла
обсебва и скрива света. ...

Нито можем да изплатим, нито да поправим
грешките и нищетата от Април.
Превита на рамене... съвестта се събуди,
трябва да носи тежестта на този живот.
Това е невъзможно, повярвайте ми... ...

Прелиствам те със полъха на вятъра,
донасящ ехото на сиви делници
и виждам, че платили сме цената
за битките си с вятърните мелници.
Воювахме навън и у дома си, ...

Ако в света на хората
бе отредено щастието
с майчини ръце да се раздава,
ако възможно е било да се дарява
сърце човешко със любов голяма, ...

Ще изградя в душата си градина,
със много слънце, в пъстри цветове!!!
И тя ще носи твойто скъпо име
и ще е жива в мен, когато всичко друго в мен умре!
Ще нося на главата си венеца ...

Времето - просено зрънце,
ще се търкулне във Вселената.
След време ще омесят пита
за гладните души.

На фона на икономии бюджетни,
Фандъчка иска по-високи заплати нетни
на кметовете в столицата наша.
Българино, налей алкохол в чаша -
да забравиш, че си беден, слаб, ...

Навън отново вали и е мрачно, но за разлика от безмозъчните внушения за някакво глобално затопляне, от което усещането за студ допълнително се натрапва не само на мен, но и на останалите обитатели на третата планета от Слънчевата система, то аз отдавам капризите на времето на съвсем различна причина ...

Дойде си царят. И си замина. Стоя повечко от 800 дни. Оправи каквото и когото можа. Пооправи и себе си. Поне за едно поколение напред. Някои имоти си взе, други - не, а за трети се проточиха дела. Но всичко друго си остана същото, най-вече простотията човешка, дето не знае граници и ходи по хората.
...

Опитваме се да вървим напред,
но има други да ни спират.
Ний все стоим за заден ред,
а други лаврите обират.
И цял живот стоим отзад, ...

През нощта си във съня ми.
През деня си в мисълта.
Тръпки раждат и бляна ми,
но предвкусвам пепелта.
Знам, че в нелюбовно време ...

И се кае душата,
окована в окови,
не намира покой
в дните и нощите.
Тя, орисана от злото ...

Тревожи ме накъсаният сън
сред бялата ми, като призрак, стая...
Студено е.
Един самотен влак навън
лети към свойта празна гара, ...

Вярвате или не... 6
От теб, Родино, вече
няма какво да се краде!
Краденото изнесено е надалече,
честността в теб е демоде. ...

Самосъжаление
Когато започнах да падам,
рушах и старо, и ново.
А до вчера стъпвах леко.
И всичко беше постижимо. ...

Ела
Света край нас изплетохме в дихание –
на изгрева ни пролетна въздишка,
на поривите сладко упование,
но бързо се разплете тази нишка. ...

Защо си с всички други, не и с мене?
Нима съм те ранила? Как? С какво?
Защо ме плаши отговорът денем
и ме убива, като падне нощ?
Защото той е прост и тъй логичен, ...

- Ау, виж го, виж го! Много ме кефят с тия дългите шии и петната! - Каза Цвети в захлас, докато гледаха жирафите.
- Мхм, големи са сладури. Я, виж ей там до фонтана има каширана пейка. Ела да поседнем малко, коте. - Той я хвана за ръка и заедно тръгнаха към пейката.
- Ама тъкмо ей тук е аквариумът с ...

Не ще го откриете в модни салони,
ни в джипове лъскави по магистрали –
гърбът му не става за паркетни поклони,
а речникът, стряскащ е за партийни централи.
Мечти той не гони и идеали – ...