Как утрото мирише на надежда....
Как блести зората в жарна светлина!
Как сладко, като птича песен, ни нашепва,
за една останала, несбъдната мечта.
Блести света с най-ярката завивка. ...

ОБИТЕЛ
Иззидали сме си стена –
и аз не мога да те видя,
не смея да те обвиня
в ненавист, злоба, мъст, обида, ...

Да съм близо до теб, желая,
на милиметри да съм от дъха ти.
Като първия полет на птица,
следвам пътя си към теб…
Да съм близо до теб, желая, ...

Понякога съм толкова различен, нетипичен
сутрин ставам , нежен , романтичен.
Вечер лягам, нервен, сприхав, подозрителен
а превърна ли се в старец, капризен и критичен-
ПОЧВАМ ДРУГИТЕ, ХАПЛИВО ДА ПОДПИТВАМ: ...

Недей да ми говориш за любов
Не ме прегръщай толкова горещо
Да ме обичаш ти не си готов
от мене търсиш просто малко нежност
Ти казваш, че обичаш ме безкрайно ...

Дори да си подреждаме албумите
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая ...

Ерос вместо обич.
Мафиархат вместо матриархат.
Старият свят вместо нова Европа.
Златната рибка е мъртва.
Не понесе замърсяването на обществената среда.

Ще те срещна
Ще те срещна, лятото лети,
ще те срещна през деня,
твоят поглед, твоите очи
ще говорят само с любовта. ...

You are so clever, punctual, ambitious,
And you are always playing certain role,
But your reaction is malign and vicious
When something is beyond your control.
You use your politeness to bewitch the others ...

Днес е в Северна Корея!
Утре ще е във Иран!
Вдругиден във Еритрея!
Кой е този “пехливан”,
молещ спешно да закупи ...

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 64
След кратък престой извън системата на външна търговия, през 1988 год. отново се върнах към нея. Този път съвсем нова за мене дейност. Почти винаги съм бил вносител, а сега основната ми дейност щеше да бъде износ. Дълги години бях се занимавал с внос на машини за леката промишле ...

ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти. ...

Мили спомени от далечното детство
пронизват Съзнанието ми като с кинжал
и ми отварят взора с Надежда,да гледам
на Духовността към бъдещият,необозрим пиедестал,
върху който са разхвърляно подредени ...

Измислих си стая,
в която те чаках.
С големи прозорци,
да ни е светло.
Стая с бели стени, ...

Горещо е кафето ми - горещо!
Денят пристигна огнен, запъхтян
и носеше за всекиго по нещо.
Цветята ги поля с роса засмян.
На нас донесе повече усмивки, ...

Защо щъркелът цвъка
върху домовете на врабчетата!?
Дали защото е на върха... или
предвестник е на пролетта.
И защо врабчетата мълчат? ...

Подгизваше душата ми с годините,
от дълго неизплаканите съ̀лзи.
Във плиткото ли давят ги щастливите,
и дъното им в кърпа ли е вързано?
Не зная, ала моите терзания, ...

Който ви плати, ви прави "наши",
Бойко назначи тази, що опраши!
Зарад мангизите наведе главата,
разочарова много от електората!
Излагаш се, Африкански Тошко! ...

Отвсякъде прииждат оправачи,
един от друг по-свестен и велик,
а който мъти на яйцата пачи,
ще издържи, родил се е войник!
Взаимно се оплюват, с пръст се сочат, ...

на Д.С.
Не съм Сократ.Нито ти Ксантипа*,
че в живота да сътворим скандал!
Но звучи някак твърде архетипно:
името липсва!Нищо ли не съм дал ...

АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече, ...

Денят се пробуди – зрееща праскова,
в хамак от тревици, топъл и ласкав.
Запремята на пръсти пет - шест задачи,
отметна завивката и бодро закрачи
нов, новенѝчък, под липи прецъфтели, ...

„Не следвай добре познатата пътека. Вместо това тръгни там, където няма път и остави следа.” - този цитат макар и да е от неизвестен автор, ни кара да се замислим. Ние хората сме свикнали да живеем в рамките на приетото от обществото за правилно. Хората говорят много за променяне на света, но всичко ...

Oh my oh my the weed again
Made me paralysed
Like stopped in time
But time goes on
I am stopped ...

Вече е безпорно,че българите са играли роля в Ренесанса и то ключова.
Пръв във Флоренция се озовава Александър Бъчваров от Пловдив т.н. Александро дей Фелибето,
наричан Ботичели-Бъчвичката, по аналогия с брат му Иван Бъчвата (Джовани ла Бота).Резултатите от експеримента са толкова добри, че след кат ...

Може би лятото ще трае вечно
и ще тичаме безгрижни.
И може би ще съм със тебе
и нищо няма да ни липсва.
Може би отново ще те срещна. ...

Ех, морето...
Стъпвам в пясъка,
по следите на други
боси нозе.
А вълните... ...

Душата ми хич не е босонога,
та правя аз каквото знам и мога.
Да праскам коментари не обичам,
през редовете волно тичам.
Тук нейде пълно е с такива. ...

ЧРД
Бог ни събра да сме двамата -
сребърна нишка в захлас.
Вятърът духна я цялата,
свързал душите ни в транс. ...

Странно, защо хората искат да облекат и обуят душата си?! Нима не им харесва такава, каквато Бог им я е дал? Сигурно, ако и сложат обувки "Гучи" ще е по-красива, или трябва да има допълнителни аксесоари, като чантичка с поетични метафори, пудра от щурчета, или пък червило от залез, може би е добре и ...

Не търсиш вече повод за разплата
откакто гледаш само да мълчиш.
С мълчание подкупваш тишината
преди да я взривиш…
Косите ти – ухаят на пачули ...

Раните дълбоки оставят следи.
Белези прорязват цялото ни тяло.
За да ни напомнят минали беди,
краища жестоки и всяко начало.
Белезите нявга силно ни грозят ...

Аз аз ли съм?
Мечтая за безусловен базов доход, но...
Искам третото ми име да е образувано от първото майчино, но...
Нужна ми е евтаназия, но...
Честнолюбив, но... ...

Ежедневки 62
1. Маскирах се, като женски бедра... и получих раздвоение на личността...
2. Смених си пола... но още не знам с какъв...
3. Живея свободно... по чуждите правила...
4. Жена ми си има тъпкач... хладилникът... ...