До следващото лято
До следващия миг
До облакът в косите
До чакания плик
Земята ще повдигна ...

Вали на едри капки освежаващ дъжд,
в лицето земно, парещо от суша.
Вода отпило, грейва изведнъж
възвърнало диханието, диша.
Вали неспирно в зноя на града ...

Триъгълникът е странна геометрична фигура, но малцина се замислят за бездната, която крие. В лексиката ни отдавна са навлезли термини като - триъгълника на смъртта, любовен триъгълник, окосменият или обезкосмен триъгълник, в който е разположен женския полов орган, терминът триангулация, неравенство ...

Тъкмо изпратих последната лека кола от ГТП, притривах ръцете си с парцала, да не би
през ръкавиците да са се измърсили, на път към кафе-автомата в офиса ни
- А оня кемпер '' Adria '' ваш ли е - ме стресна гласчето на Мимето, сякаш питаше ей така от пусто любопитство - Никога не съм... да де, не съм ...

Държава вековна, народ търпелив.
От избор на избор - по-кух, уродлив.
История славна в мрак и забвение,
кретащи дни в сивота, примирение.
Природа красива - море, планини. ...

Морето и Любовта
Ти мое море си като Любовта
идвам при теб винаги с усмивка.
Заедно сме, за кратко си отивам с тъга
и все ми липсваш, вълна след вълна. ...

МОРЕТО СТАНАЛО Е ЧАЙ
Пак чайника е кипнало морето
и ври водата, пенят се вълните.
Деца се пръскат, скачат на кълбета,
родителите гледат ги сърдито. ...

Къде ли отиват сълзите,
изплакани вечер в съня ми?
Дали в океана събират се
и с мечтите търсят съдби?
Дали във Вселената лутат се ...

БОКСЕРКИ ЗА ПОЕТА
Нали си нямам вече свестни гащи,
молецът ги направи на мильо,
в бутик с бельо влетях със: – Хайде, наште! –
че барем да се барна с чифт бельо. ...

Тази лукс- козметика
дотолкоз ли съблазни я?,-
та ѝ посегна нашата
US посланичка,-
така както циганче, ...

Мис Алабама -
150 килограма
живо тегло,
секси месо,
чупи кантара, ...

Мразя, обичам.
Плача, крещя..
Смея се, тичам.
Падам , пищя.
Искам да искам! ...

Когато от този свят
си отида,
на капака на ковчега,
отвътре,
нарисувай ми ...

Е В О Л Ю Ц И Я
Всички говорят от телевизора,
че не можело само с един източник,
да се бори Енергийната Криза,
което за мен е необоснована мистика. ...

От усмивка и песен, и блясък на минала слава,
и в един по-човечен от хората тръгнал си свят,
там живеят онези, които отдавна не спят,
пишат стихове тъжни. То друго какво им остава?
И самотна душата им пак е и млада, и дива, ...

Алармата ми звъни ,
време да се събудя .
Още един празен ден
и ден на заблуди .
Още един ден без теб , ...

Ти и аз, ето ни пак с преплетени пръсти,
Като корени на дърво, гледаме в безкрайността,
Но слънцето залезе, ти тръгна с лъча,
И ме остави сама, погълната от цялата тази тъмнина.
Не дочака звездите да пеят над нас, ...

Колкото повече гледам в себе си,
толкова повече ти не ме виждаш.

Има хора, с корави сърца,
безразлични, студени, сковани,
с набраздени от злоба лица,
изкривени от стискане длани.
Има хора, с прехапан език ...

Мъже във женски дисциплини
в час със олимпийски правила
крият, ясно е какво, в бикини,
и показват чаровете на женствеността...
А лесбийката сланиноспортна ...

на Анна
Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям -
за малко, че съм в кожа на човек. ...

Толкова горещо време
аз не помня досега.
В Ада, дявол да го вземе,
май не пържат ги така.
Суша. Всичко живо страда. ...

Не зная на какво съм заприличала
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.
И плановете, все неадаптивни ...

За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...

Понякога грозна те наричат,
с пръст те сочат, сбръчили чела.
Жестока си за тях, не те обичат
оставяш ги смразени със пресъхнали уста.
Неприятно тъжна си -за теб говорят, ...

ЖЪТВА
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям. ...

„За какво да финансираме анемията на
Академията?!
И дано не прозвучи като обида,
ала и от тазгодишния бюджет,
заслужила е по разчет, - ...

Нахлупил лятна шапка вятърът подскача
по плажа, ширнал се догдето поглед стига,
по пътя си чадърите закача
и хвърчила трептящо-пъстри вдига.
Бягат към брега къдрокоси вълни ...

К Р А Ж Б А
За истинските творци в науката и изкуството
трудовият кодекс не съществува,
те са на светлинни години на стандарта от руслото,
техният сън е винаги буден. ...

Вали нощта, не спира да ръми.
От мрак подгизнал, сякаш че пресъхвам.
Мастилото на всяка нощ черни.
Дъждеейки надеждата издъхва.
И страх от облото покълва в мен. ...

Горо ле, горо зелена!
Обичам твойта корона.
Горо ле, там е Вселена!
Горо ле, там е отмора!
Плачеш ли, горо зелена? ...

Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя, ...

Над спокойното августовско море, плискащо бисерните си вълни в златните пясъци на лазурния бряг се издигаха въздишките на едно отминаващо лято. Хладен бриз и копринени талази предвещаваха още един прекрасен ден. Рубинен изгрев последва зората с цвят на маслодайна роза. Ухаеше на водна свежест и смир ...

Дево Марийо
Успенска, на всички, о,
Майко Вселенска!...

Романа не дочете
с текста свят и чист.
Като мъртво цвете
увехна всеки лист.
Думите ми скрити ...

Появата на Мари
(Разказ)
Тих следобед. Слънце, което все още огряваше всичко, пълзящо или ходещо по земята. Оранжеви лъчи проблясваха сред тъмнозелените листа на високите дървета. Едно момиче се връщаше отнякъде. Вървеше по прашната пътека, осеяна с малки камъчета. Отиваше си у дома- там, където май ...

Косата твоя между пръстите усещам...
А теб усещам с аромат, кожата ти...
божествена наслада, кафява – шоколад!
Усни, Боже, май че се повтарям.
Утро е , очи с' сълзи отварям... ...