Във Варна - трагедия голяма.
Политиканстване да няма,
щото животът е ценен и един.
Да се загрижим, не да спим,
а човещина нека покажем, ...

Нечовешко малките крака на Пепеляшка
някога спечелиха на принца любовта
а днес, зад ъгъла, по черна прашка
девойка друга чака своята съдба.
Тя приказни цигари пуши в мрака, ...

О, няма начин без Лустрация,
да си направим Демокрация!
Щом нещо ново построим,
събарят ни го! И търпим!
...Търпиме старите чентета, ...

Бях се натряскал!... Уж малко бях пийнал...
водка с айрянче – догоре, и с лед!
А пък на другата сутрин – изстинал –
сам се събудих във гаров бюфет!
Где ли са моите верни другари? ...

Днес пак ще вали, но ти с усмивка тръгни,
ръка протегни и дъждовна капка си хвани,
очи затвори и желание си намисли.
denisima - 19.06.2014 г.

Във стиховете те обичам.
В съня си името ти сричам.
В душата храм съм ти издигнал.
Пред теб завесата съм вдигнал.
И между нас преграда няма. ...

Полунощ като крясък на птица отекна
и събуди по клоните кльощави сенки.
Разтопи се луната, капна, восъчно мека
и се гмурна нанейде по времето.
Самовили заплетоха мрака с коси, ...

адамовата ми ябълка
ме прави адам
но от реброто надолу
съм
ева

Пред теб, съдба, отстъпих с времето,
защото всъщност нямах изход друг.
Калявах се на лавата в огнището.
Извайвах смисъла на остър струг.
А можех да те премълча и да не съдя ...

На гроба майчин коленичех
във кратък отдих,
наведох се със трепетно сърце
стръкче цвете да закича,
протегнах развълнувано ръце, ...

ЛИПАТА
Тя бе стройна, висока, никога не беше еднаква, но винаги красива. Променяше се със сезоните. Беше дом на много души и мъките им, и живота им.
Тя бе липа. Преживяла бе много бури, много зими. Често се взирах в нея през прозореца и си мислех как никога нищо няма да я свали на земята. Очевидно б ...

От уроците на свойте грешки
учих, утре как да не греша.
И съвсем нормално, по човешки,
истината тънеше в лъжа.
Само който вярваше във мрака, ...

Когато имам странното усещане,
че въздухът наоколо е нажежен
и не помръдва, че живачна течност
наместо кръв пулсира в мен...
Когато на крилете на креслива птица ...

Самотен си сред хиляди звeзди,
защото светиш с друга светлина
и питаш се защо ли ти боли
от безразличието към чуждата съдба.
Сърцето ти е вечно неразбрано ...

И пак след залеза очаквам изгрева жадуван.
Не вярвах аз в лъжите, а истините не открих.
От сърцето ми самотно мечтите отлетяха,
но пак вървя със сълзи на очите
и вярвам аз докрай в мечтите. ...

в купата с измити плодове
с оплетени ръце
по двойки
или необвързани
стоят тридесет тъмни череши ...

Малко ангелче си ти,
чакахме те с трепет в нашите души,
ето че сега се появи
и си толкова прекрасно ти!
Ти дойде и всичко озари, ...

Симптомът Икар
... разрошвам късата прическа
и дългите ми дири се скъсяват.
Опира слънцето като решетка
до облачност, в очите наедряла. ...

Лабиринт от лъжи,
изплетени от скрупули нечисти!
Интриги измамни,
от пошлост коварни.
Носени от всеки като товар! ...

Лятно настроение
Кротко синее хоризонта пред нас.
Мами ни Еос с зората.
В утрото златно Слънчо завчас
погалва с лъчите земята. ...

Живее сам със спомени и с албуми.
Из село се разхожда, без бастуни.
Съседите го поздравяват с "Хей юнак"
"Отивам да си купя хляб". Нали е веселяк!
Помни дните тъй далеч оставил... ...

Сълзите на дъжда
Дъждът изплака всичките си сълзи.
Събра се кротък в локвите вода.
И сякаш нищо не било - потърси
небето синята си красота. ...

Щастливи бяха дните мои,
щастлив бях с тебе аз.
Но сега щастието свое
погубвам всеки изминал час.
Ти беше светлина, надежда, ...

Ако те срещна,
само ще те гледам –
със поглед жаден,
ненаситно нежен.
И дълго, дълго, ...

Отворя ли очи, аз ставам,
дори добре да не съм спал...
Не мога да се излежавам.
По този път все съм вървял.
Приготвям си добра закуска, ...

Остана ми половината небе,
половината живот прескочих.
Светът ме раздели на две...
във края му съвсем се вкопчих!
В началото бе словото... и светлината. ...

Изненадай ме. Върни се посред нощ.
Ще позная твойте плахи стъпки в мрака.
Тежки клетви и мечти - не струват грош!
Тя, едничка, любовта ми те дочака...
Приближи отвън на пръсти, стой така. ...

Бойко ревна, че ще води до дупка война!*
Дреме му, че народът жадува светлина!
Властта по-мила му е, дух гнети се ядно!
Не вижда, че на улица стои дете гладно!
Не вижда ли съдбата на най-бедните тук!? ...