Залагаш пак капани от захаросани стихове
по трасето на трудния стипълчейз.
Зад гърба ни са всички прескочени мигове,
с обрасла трева вече е фейсът.
С изхабени страсти са старите шпайкове. ...

Любовта си отива безмълвно навела глава,
сломена от толкова истински пареща болка!
Няма пламък в очите ù, няма даже искра
има само сълзи на безпомощност...
Любовта си отива! Със нея си тръгвам и аз - ...

Епопея за човека
Хей, приятели!
Реших днес да взема химикала
с таланта, който природата
уж май малко ми е дала, ...

Вървя из цъфналия здрач,
мирише на липи и обич...
Задъха се денят от плач
и сенките са чисто голи.
Пътеката се премени ...

Няма да ми простиш, нали!
Недей!
По залез луднала любов
не се прощава! Тя боли,
тя е само скучен голослов ...

Здравей, Нина!
Пиша ти това любовно писмо за пореден път, но не намирам правилните думи за него.
Обичам те безкрайно... но всъщност не знам дали да започна по този начин. Както и да е, ще започна с думата "здравей" и след това ще разкрия чувствата си пред теб. Седя на канапето топло с чаша горещо ка ...

В КЪСЧЕ НЕБЕ
Исках да слушам как гали гласът ти:
звън на камбана и стих на щурче.
Свещ ще запаля за нашите смърти,
кръст - за живота ни, който тече. ...

Звездите са светулки
във тоз безкраен мир.
Със облаци - качулки,
в небето - синкав вир.
Луната осветява ...

Животът изцежда се
от пръстите, устните -
капчук безнадежден,
през кожа, през мускули.
На капка по капка, ...

Там, върху високите скали,
сред камъните в пустоща,
еделвайс нежно бял цъфти,
известен със своята красота.
Тъй самотен, все едно звезда ...

Кажи ми…
Как се започва от нула нагоре,
когато финалът е сложен накриво?
Когато до атом те трия мисловно,
а после във другите те проектирам?! ...

-
Пак се върнах! Посипах в антрето ти
на багажа си — дяла оскъден.
Не почуках, макар че прието е.
Знам, че чакаш — без глас да ме съдиш. ...

Ну, подожди, товарищ Останишеф,
на партията нужен си и ти –
какво че пак мандатът ти издиша,
достигнал европейски висоти!
Най-ляв си в наш'та лява политика ...

Солено-бяла морска вечер
и звездно тайна и прозрачна,
невинна като влюбен глас,
омайна като топла ласка.
Седя и гледам отстрани ...

Удовлетворение, спокойствие и тишина.
Мир, единство между тяло, разум, чувства.
Енергия, баланс, хармония и красота.
Позиция и дишане, превърнати в изкуства.
Неподвижен, във мига усещам вечността. ...

Разбирам, че си молитволюбива. -
Все молиш се на светлото небе...
Но как ли то с ръце ще те обвива?...
Или очакваш гръмки богове?...
А би могла да се любоотвориш, ...

Тъгата ù отива, казват,
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.
Поспри и я послушай! ...

Сипах зоб в торбата на деня си
и полетях от други дни издрана.
Метеоритни белези да вкаменя,
в съюз със себе си да бъда алемана.
А всички атоми и клетки да цъфтят ...

Луната тъй бледа,
със слепи очи
в мрака ни гледа
и в Ада гори.
Безпаметно бяла, ...

- Тази вечер се отървах само със счупен зъб. Това дори развесели старшината на ротата, с когото бяхме в антагонистични отношения. На следващата вечер отново бях призован в стаята на началник-щаба. Този път ме повали с два пестника, свали колана и ми съдра кожата. Едвам се прибрах в помещението и явн ...

Музиката в бара заглушаваше всичко наоколо. Беше толкова силна, че едвам чувах собствените си мисли. Бях адски изморен, а нощта бе в разгара си. Хората прииждаха и бях затрупан с поръчки. Беше тъмно, горещо и задимено от цигарите. Приятелят ми, който работеше до мен, от половин час флиртуваше усърдн ...

ДЯДО ГРИГОР
Приех го за приятел преди около три месеца. Развесели ме още в началото. Прати ми покана за приятелство, а когато я приех, ме попита:
- Познаваме ли се бе, младо момче? За да ме търсиш, май знайш кой съм.
И като започнахме едни разговори... Позитивен, както и откъдето го погледнеш. Внукъ ...

Изборите чукат днес,
за кой ли път отново и отново,
във някакъв безкраен, безполезен стрес,
във чакане на ялова обнова,
в оглеждане за някой нов Астор, ...

Отпуска вечерта смирени длани
и близва ме седефно синя хлад,
обвива ме спокойствие невнятно
с най-светлия, най-синия си цвят.
Забравям всички глупави ламтежи ...

Когато всичко друго си отиде
и сам останеш, гол като сирак,
когато и добро, и зло премине,
от камъка дори бъди по-як.
Когато всички тръгнат срещу тебе ...

Продължавам да те срещам,
преследваш ме дори в съня,
а така искам да не се сещам –
от теб мисълта си да спася.
От главата си да те изтрия, ...

Изгубих си ключа. И нямам път.
Или пък имам някъде. Къде е?!
Не ми е тихо. Думите кънтят.
От екота им всичко в мен немее.
Посоката е ясна. Но дали ...

Не знам дали изобщо те познавах
или пък просто съм си те измисляла.
Като влюбен хлапак те оправдавах,
и спорех с ослепяващата истина.
Обичах те... Но някога преди. ...

ТЯ:
Не бях ли аз достатъчно гореща?
Юлско слънце. В бяла лъскава одежда.
Диск до сняг загрят.
Окото - майка на земния ни свят. ...

Ало, чуйте...
искам да ви се похваля!
Вчера двоика получих?
Вместо аз да се застрамя,
взех че смях се от сърце. ...

НА РЪБА НА УТРЕШНИЯ ДЕН...
/Edge of Tomorrow/
/на учителя… с любов/
Утро ново ме буди, денят пак ми се мръщи,
как сама да реша да изляза от вкъщи! ...

Не ме жали… не,
обясни ми ти
как се изгаря от любовна лудост,
обясни ми…
както на глухият какво е музика, ...

Ще разхвърлям на времето празните мисли
от небето провиснали в хладния ден.
Ще изпратя по вятъра две чадърчета чисти
от глухарче разпукнало в светлината пред мен.
Ще рисувам начало, чрез сърцето на Гея, ...

"Цар" Киро журналист напада.
Човек по негова вина пострада.
Ромът в Пловдив деребейства.
Полицията ни да не бездейства,
че "царят" почнал човека да души. ...

Ти закъсня, виелицата вие!
Ти закъсня, затрупа те снегът!
Леден къс сърцето ти дали е
или вълна разбита във брега?
Жадувам стъпки тихи да преминат ...