МОРЕТО
Защо ми е да ходя по Карибите?!
Да се скитам там немил, недраг!?
Тук ме знаят раците и рибите.
Морето е до моя бащин праг. ...

ИДВАМ НА СЕБЕ СИ...
/на Мая М./
Животът ми бе низ от грешки
големи, малки - всякакъв калибър,
понасях радост и насмешки ...

Недей, момче, в очите ми поглежда,
повярвай, рискът твърде е голям!
Че погледът ми закачлив изглежда,
ала коварен е омайният им плам.
И на дълбоки кладенци приличат, ...

Познавам Яна Калинкова много отдавна, от един ученически лагер в Равда през 1981 г. Постепенно, с течение на годините, загубих следите й. Знаех само, че е завършила история във Великотърновския университет и че живее със съпруга си в Пловдив. Изненадата ми беше голяма, когато, благодарение на facebo ...

И така утихнаха сълзите,
в забрава си отиде пролетта,
и небето синьо се разплака,
и настъпи есента.
А стичаха се по неволя ...

Мислиш за мен! Зная! Усещам те!Помниш ли някога, бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам! Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмих ...

В душата ми се насъбра тревога
ще може ли да устои,
че още е безумно млада,
а старост предстои…

Когато си сам и не ти се диша
и не можеш да понасяш себе си,
когато просто седиш и гледаш през прозореца
в дъждовен ден,
или се гледаш в огледалото ...

Изпих до дъно болката горчива,
преглътнах с мъка твоите лъжи,
залях с омраза любовта фалшива,
разкъсах спомена за твоите очи.
Изтрих от паметта си твоето име, ...

Ти за мен си Светлината,
омагьосващи Нощта очи,
ти за мен си Тишината,
шепота на хиляди Звезди!
Ти любовен Белег си за мен, ...

Дойде ли вече? Бях задрямала,
но чух в антрето тихи стъпки.
Колко разсеяна съм станала
от закъснелите ти тръпки!
Как беше днес ли? Недодялано. ...

Пролетта е тъжна –
от ресниците ù дъжди,
в пазвата ù
птици се свили,
изплашени ...

ШЕРШЕ ЛА ФАМ
Превърнах се във крива въпросителна.
Застанах инатливо до сърцето си.
Не исках да ми срича относително.
Не исках да ми казва общо взето. ...

Нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
и ето че съм вече Бог,
на себе си, на всичко.
Това е да си шия свят, ...

В тъмен дом се вмъкна
тихичко мишленце,
почна да тършува
с влажното носленце.
Пъхна в торбичка сиренце, суджук, ...

Той беше там. И притежаваше
всяка мисъл на всяка жена.
Всяка вечер с тях се примиряваше,
макар да искаше точно една.
Тя беше там. Решителна. ...

Колко си хубава. Ангел от плът.
Как ме подлагаш на страстния съд.
Много си истинска. Цяла трептиш.
Искаш ли пуканки... Пак ще вали.
Има кафе ей там. Нямаш чадър. ...

Намръщено небе
гледа то към мен.
Дерзание обзе
моя тъмен ден.
Светлина се не показва ...

БИТКИТЕ
На тази тема има велики разкази, романи, даже стихове. Не очаквайте от мен да ви предложа нов вариант на Троянската война, защото в моя разказ липсва Елена (Ленчето лятото си ходеше на село), за Олимп не става обезлесеният ни баир, а пък местните богове се събираха чак след залез слънце в кр ...

Пролет
Пролет, красива като небето,
пролет нежна като детето,
тя е милозлива като момина сълза,
сезон, пръскащ радост, ...

Не ме преценявай по хорските усти,
че знаеш, твърде често прекаляват.
Не съм светица, то даже ми личи,
но и не приличам хич на дявол…
Ако искаш по мъжки да ме разбереш, ...

Ръка за ръка… .҈ ♥●__♥●_____♥●__҈_ ♥●
като невръстни деца .҈ ♥●______♥●__♥●________҈ ♥●
... вървим във нощта... .҈ ♥●__________♥●♥●__________ ҈ ♥●
Смутеният допир .҈ ♥●____________♥●___________..҈ ♥●
на двете тела... …҈ ♥●__________________________҈ ♥● ...

Душа за продан
Продавам моята душа
срещу цигара, две или чаша вода.
Кога тя тъй поевтиня?
Ще ви разкажа ...

В погледа ти искра блесне!
В прегръдката огън пламне!
Целувката-жар, гори ме!
Пепел ставам, загаси ме!

Сутрин е.
Главата ме боли, не толкова от алкохолен глад,
отколкото от чувства връхлетели върху мен.
Една жена, приятелка на моето сърце,
не е добре. ...

Сам да твориш...
Думи на листа.
От любов да гориш
по дупчеста писта.
Надпревара за поглед, ...

Хронична хрема
Казват хората, че хрема се лекува,
само седмица се боледува…
Казват хората, че времето лекува…
Лекува ли обаче празнота?! ...

Чаша вино!
Чаша вино ми налей,
сърцето ми да сгрей,
да не мога да сгреша
и пак в теб да се сгуша. ...

Не помня мигове по-сладки
и по-желани часове,
от тия летни нощи кратки,
когато хляба се пече.
Когато в огнените ниви, ...

ЕДНА НОВА ГОДИНА
- Хей, Тропанчо, стига си щракал копчетата на лампите! Я върви да си играеш навън! – направи се на строг Киро, бодна едно парче от сланинката и се обърна към събеседниците си. Малчуганът не му обърна внимание, само се изплези зад гърба му и изтича от столовата да търси другарчетата ...

По житейска нишка тънка
срещнахме се с тебе двама.
И над пропастта навънка
се завърза тази драма.
Че под нишката е бездна. ...

цветове
които се сменят
по-бързо
от настроенията
и улици ...

Очите ти проблясват в моя сън виновен
като кинжали от пробудена ненавист
и знам, че тази обич е красива, но отровна,
но пак със жадни сетива се спускам да я опозная...
Сега съм будна... И сърцето ми, и спомените също... ...

Когато си отивах, бях сигурна в едно -
не го обичам. Олекна ми накрая.
Ще бъда дива, ще си посадя дърво
и ще си пия много късно чая.
Когато си отивах, нямах и съмнение, ...

Отдавна заминаха децата
от изоставения вече дом.
И сега сами в тъмата
търсят нейде другаде подслон.
Невинните усмивки отдавна ги няма. ...

МИГ
Красиво е в душата ми когато
с усмивка топла галиш моя свят студен!
Тъй както Слънцето с лъчите топли
превръща всяка нощ в ден! ...

Победен ек!
Знам България потъва
В петвековна тъмнина
А народът наш робува
Но повдига той глава ...

СПОМЕНИТЕ В МИСЛИТЕ КЪРВЯТ
/на Мая М./
Спомени във мислите кървят,
извикват болки - стари рани,
прегракнали в ушите ни крещят ...

Зимни дни
Снегът пада,
приветства зимата сега!
Устрои снежна засада,
построи цяла долина! ...

Ето ме пак на Гише „Грехове“:
„За грехове, доброволно, наминах!
Да ги изкупя - дългът ме зове,
даже да бъдат и цяла купчина.
Знаете, казвате, че не са мои? ...