В този ден слънцето трябваше да грее.
Нямаше го.
В този ден Господ трябваше да бди над нас.
Не беше над нас.
Беше някъде на изток и на запад, на север и на юг. ...

Съдбата, по неведома причина,
в незнайно как нарочен час,
положи в нощвата си равни половини,
попя им с ритуален глас,
щедро сипна младо вино ...

Съзнание наше най-после изгрей!
С изкоренени тръни, драки
и шубраци от изродени мисли,
през векове пълзящи като плесен
от хифите на прабългари и траки. ...

Научи се да вярваш, когато
извръщат всички от теб
очите си, с клетви нелепи,
забравили, че си също човек!
Научи се да тръгваш когато, ...

Златната пантофка ми убива,
във каляската е тъмно и студено,
принцът търси бяла самодива
със коланче алено червено,
да ù стане пръстен на кутрето, ...

Кръговрат
В живота, както е известно, всичко се мени.
Ражда се човекът да живее и твори.
После колелото на живота го завърта
и го грабва, къде нежно, къде с нокти. ...

Продъни се небето,
изля се върху покрива.
Подхлъзна се надолу
по сипея къщурката...
Дърветата самотни ...

Каква любов
Каква любов - безумие и сила,
Която те съгражда и руши!
Която те разпаря и пришила
Крила за полет с тебе все кръжи... ...

От млад завивах се с Надежда
и бях спокоен. Тъй изглежда.
Завивах се и с плътна Вяра -
това до днеска ми е кяра.
С Любов отдавна се завивам ...

Софийските улици са меко казано необятни,
а по тях, гледаш - все неприятни.
„Неприятни казваш, не съди по външността,
не всичко в този живот е скъпи коли и дълги крака.”
Може би не, но на мен не ми пука, ...

Той винаги с цветята разговаря
и никога не носи пистолет.
Животът го пребива със шамари.
Усмивката е неговата чест.
Децата го разбират по очите, ...

ТЪЖНА ПЕСЕН ЗА ВАРНА
Варна днес плаче и тъгува,
че страшно бедствие я сполетя.
Във вода из улиците всичко плува
и черна сянка над нея прелетя. ...

Научих се да си спомням доброто,
за злото не искам да мисля дори,
да търся, да моля, да виждам живота
и в малката капка роса призори!
Научих се всичко красиво да пазя. ...

Съжалявам е най-трудната дума
Какво да сторя,за да ме обикнеш?
Какво да сторя,за да те е грижа за мен?
Какво да направя,щом гръм ме порази?
И събуждайки се видя, че не си до мен. ...

нуждая се от твоята любов
не искам липсата ѝ да ме разпилява
защото знам че някъде далеч от тук
за нещо нереално някой друг
(сред болката си) ...

Към пурпурния слънчев залез
една мелодия напира,
от струни тънки на китара
откъсва се далеч в ефира.
И там, от вятъра подета, ...

любвеобилни
арт души
преосмислящи деня ти
влюбват те
във любовта ...

Прочетох книга, но не я разбрах.
Удавих се във болката на другите.
В ръцете малка радост подържах...
Не знам дали я изкълваха гълъбите...
Редуваха се слънце, дъжд... пак дъжд... ...

Стела се среса набързо и се облече за работа. Погледна телефона си и видя, че минава 8 часа. Ако не успееше да хване маршрутното такси, което току що бе спряло пред блока, най–вероятно щеше да закъснее. С бърза крачка тръгна към входната врата, но се спря и се върна да се напръска с марковия френски ...

Сам съм и не съм. Приижда вечер,
а не мога да се утеша!
Знам ли накъде да тръгна? Вече
сам не мога нищо да реша.
Плиска се кръвта ми като луда ...

Красиви са очите твои!
По-хубави от звездното небе.
И виждам в тях
как искрица грее!
И топли моето сърце... ...

Дъждът навън не спира да вали,
Божи гняв се сипе над Земята,
сърцата свои нека да смирим,
заедно за щастие да се помолим.
Да сведем глави за невинните души, ...

Вали
"Няма ненаказана добрина"-
поговорка
Дъждът не спря
и днес ще завали. ...

Ангелът беше обречен. Стъпка пръстта, отлетя безшумно. Остана голата земя и нощта.
И мракът на прогонения ангел. Споменът за светлика в кървавите сълзи и целувката на скръбта.
Плясна с неонови криле и се извиси към мъртвата луна, която го приласка и разпръсна сребрист блясък по крилете му. Ангелът о ...

Благодаря Ти, Господи, за любовта,
с която ме даряваш всеки ден,
благодаря Ти искрено за милостта,
която е отправена към мен!
Благодаря Ти, че на малките неща ...

Пръстите ми нежно те извайват.
Устните от тебе пият любовта.
Губя се в очите, те омайват.
Дишането ти запалва ми кръвта.
Порои се изливат от небето. ...

Мазна тиня залял е квартала.
Сполетя ни голяма, жестока беда!
Видях как се срути отсрещната сграда.
Видях, но я няма и мойта кола!
Майки проплакват. Децата ги няма. ...

Като инфаркт те скрих в сърцето си,
недосегаема, реална, измислена,
да ме болиш с очите си, детските
и да ме будиш със жестоката истина.
Понесох те със себе си, нанякъде... ...

Погледни ме, живот! Давай смело, очи във очи!
И те моля до дъно ме изследвай, приятел!
Без емоции разни, прям до болка бъди!
Но почакай, не сривай моя свят на мечтател!
С теб отдавна се знаем! За какво са преструвки? ...

-
Тая нощ край хамбара
ще ти дам всичко свое –
на лицето загара,
и на пазва – усоето. ...

Когато ни грабне стихията, тогава усещаме, че и ние сме хора.
Когато боли ни някъде, тогава усещаме, че още ни има.
Егоизма опитваме да преборим, надделяваме страх и умора,
от черупката своя излизаме и ставаме пилигрими.
Миг живот, вкус на корида. После опитваме от себе си да избягаме. ...

Времето започна да захладнява, а небето придоби топли отенъци. Появи се лек вятър, който премина през короните на дърветата. Някъде в далечината се чуваше жалното гладно мяукане Бъги.
- По дяволите, Оливър, не го ли нахрани тоя досадник? – викаше Леа по брат си.
Но от Оливър следа нямаше. Този факт ...

Дъждът ме гали с уморени пръсти,
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...

Разбрах - няма да дойдеш,
не ще те посрещна,
не е писано,
ти не пожела!
Строфа като сълза. ...

Единствен
Уж единствен бях.
Уж ме обичаше.
А оказа се, двама били сме.
Или трима. ...

От пожара на твоята "обич"
във душата ми скръбна
остана единствено пепел!
И вървейки по пустите столични улици
аз със просяците прегръщам се! ...