От Лапландия студена
тръгнали сте, знам, на юг.
Теб, шейната и елена –
скоро ви очаквам тук!
И да не забравиш само ...

Измъчва ме една вселенска скука.
Усещам как ми изсушава мисълта...
О, бил съм някога щастлив и тука,
удавих си в морето младостта!
Погребах тука моите илюзии... ...

За съдбата – животът е малка частица от човешкия живот... Животът, от който се раждаме и живеем в него, като “постоянен” ембрион в корема на майката природа... Този ембрион с времето се развива, като достига лимит, при който разума и интелекта достигнат определено развитие, докато това развитие вари ...

Дядо Коледа запрегна приказната си шейна
и с подаръците литна, да облагороди света.
Впрегна Обич, Сила и Любов...
Впрегна Радост, Здраве и Живот...
Блесна нощното небе! Ярко засия! ...

Мълча и никак не зная какво да ти кажа,
в мълчанието се родиха истини, от които
не можем да избягаме...
усмивката ми нещо издава
и в нея виждаш това, ...

Усмивките ни се раждат
по едно и също време -
златни секунди.
Мислите ни не спират
да вдишват вечно ...

Нека тази вечер поне се престорим!
Ти ще сготвиш яхния със грах,
после на чаши със вино ще спорим
за Шопен, за Бетовен, за Бах...
И когато луната премине, ...

Сиво-бялa утрин е
горещо кaфе вкъщи,
четяйки вестник си мисля:
"Кaк всичко се случи!"
Слънчев, прекрaсен ден е ...

За любовта си взех да пиша –
изгубих листа, за беда
и в поетичната ми ниша
не сложих тухла ни една.
Така гърдата твоя сочна ...

Без да искам, станах звездоброец.
Всяка вечер като затворя очи,
се питам там при Вас какво е,
виждате ли ни сега, или?
Бабче, с дядо лягате ли все тъй рано? ...

слънце от камък
наблюдава от снимка
разкъсващ спомен
PS. www.youtube.com/watch?v=Tj96QFzOL5Y

Космически казус
Частният детектив Шерлота Тихостъпкова беше потънала в тресавището на аналитичния си ум и дедуктивните си залкючения. На перваза на прозореца й една дългоопашата сврака тракаше морз с клюна си. Отвън се вихреше декември със сбръчкано от недоволство небе и мъгла, скриваща под фередже ...

Усещали ли сте се някога уязвими, незащитени в света, в който пребивавате? На мен ми се случва доста често. Превърнали сме се в толкова неистински и роботизирани същества, думите, които изричаме повечето пъти са кухи, няма го огъня в тях, вътрешния де, който те кара да полетиш във висините.
Затова о ...

Коментарите Ви са добре дошли!
Невъзможното
Малката факличка се крепеше накриво на стената, а приглушеният й пламък ту лумваше ярко, ту затихваше и почти угасваше под напора на течението от вратата. Десетки избягали искрици се премятаха из мрака като светулки и изведнъж се губеха. Скидри тупаше моно ...

Луната сънува любов
Луната сънува любов
в ноти и в думи-мелодия и стих.
А аз рисувам мъничка калинка.
Топла е кожата ти, сънена и нежна. ...

Дядо Коледа, извини, че шептя
но се надявам да ме чуеш там,
край елхите..
Знам, че децата ти пишат писма,
аз листи си нямам, ...

Момчето от магазина
Гледаше навън,
подпрян на лакти:
миришещ на кебапчета
пазарен ден. ...

Не ме спъват камъни,
спъват ме само мисли:
Татко е вече пламък,
мама – възел от истини.
Хоризонтът – утопия, ...

Две късни сенки се промъкват
невидимо под моите очи.
И шумовете бавно млъкват
под електрикови лъчи.
Мъглата, сиво-зеленява, ...

В нечии чужди очи
и в парче шоколад,
в есенните треви
и в сърдития град,
в саксията празна, ...

Пак питаш по какво ще те позная,
когато с теб си тръгнем от света.
Душите ни когато ще са скитници в безкрая
и ще ни прегърне неизбежно вечността.
Те... белезите, знаеш ли са много. ...

Огънят в очите ти ме плаши.
А небето е опасно близко.
Като синя и бездънна чаша
цялото да го изпия искам.
Трепетът в гласа ти ме вълнува. ...

Крачиш по пътя си предначертан,
тичаш понякога луд, неразбран.
Нагоре, надолу, правиш завои,
гониш мечти сред мътни порои.
Срещаш приятели, верни, неверни, ...

зима без сняг…
слагам моркова
в супата
албум за Коледа
... редя снимки ...

Кръст дървен от дядо остана ми.
Скъп спомен. Към живите мост.
Със себе си нося го. Брани ме.
И гледам в очите Христос.
Кръст дървен след мен ще остане. ...

Обгърната с дебело одеало,
надзъртам през прозореца навън,
зимата облечена е в снежно бяло,
танцува в ритъма на коледния звън.
В ръката стискам топла чаша ...

Не искам да ме помниш тъжна,
потънала до кости във сълзи,
с торбички под очите,
останали от нощите сами...
Аз искам да съм пак за тебе ...

Разкажи ù всичко
и недей я лъга,
ако те обича, ще прости,
жената е и приятел, и съпруга,
и вярва сляпо във всяка дума. ...

Предъвквам пресолените си дни
и търся нещо, за да ги преглътна,
но... пустите - засядат ми. Дори
новогодишни светлинки да смъкна
от прашния таван на младостта, ...

Вярвах в Теб - но не бях покръстен...
Ала чувах ги твоите слова.
Дори не знаех как да свивам пръсти.
Ала има ли значение това?
Всъщност нищо не е толкова сложно : ...

Отново зима и отново студ...
Едно напомняне на Съвършенния
за тленността.
Щедростта на хората за Коледа - несръчно Разкаяние -
небрежно пуснали търговците отново в Храма. ...

ІІІ
... Мирела рязко натисна спирачките. Някакво шесто чувство я изтръгна от унеса. Гумите изсвистяха, колата поднесе леко и спря.
Къде беше?
Очите ù все още бяха премрежени от сълзите и тя не можа да види добре, но някакво проблясване ù подсказа, че точно пред нея е морето. Не беше сигурна, за това ...

Светъл празник е навън, няма време даже и за сън.
Сняг се сипе на парцали, захвърлили сме вече летните сандали.
Шейни пригответе за игра и да започва веселба.
Шапки на главите си сложете и снежни човеци направете.
Вълшебна звезда е изгряла сега над нашата коледна елха. ...

Разкажи ми за себе си. Само колкото ти си решиш.
Не задавам излишни въпроси, нямам навик да съдя.
Само слушам внимателно, всяка дума поглъщам с очи
и приемам за свои всички битки, любови и скърби.
Разкажи ми спокойно, все едно, че не съм срещу теб, ...

Език мой роден, свят, на моите деди,
звучен, вековен, безкрайно скъп и мил!
Историята помни вековните следи,
от Бога светите братя озарил...
Не ще те заменя за ласка и облаги, ...

Очакване
Да вярвам вече аз не мога,
като скала се забива всяка трудност в мен,
нямам сила да ù отговоря, чакам със сълзи следващия ден.
И какво чакам… вече не зная? ...

Още те обичам и не зная аз какво да сторя,
дълбока рана се отваря в сърцето ми.
Чувствата във мен продължават да бушуват и силно ме изгарят
и болката не може спомена за теб и чувствата да заличи.
Болката, която аз изпитвам, друг не може да почувства. ...