Аз няма да ти преча на живота,
та той е твой – прави каквото искаш,
не ще се меся, нито ще те моля –
това е твоят съдбоносен личен избор.
Но ...

Трудно ми е аз да кажа
как ми липсваш ти,
как мечтая и копнея
да видя твоите очи.
Да мога аз да сетя ...

Небе бездънно призори,
купове безлюдни светове,
потоци метеори, падащи звезди -
в пламъци изгарящи души на хора ...
Така ще се стопи и мойта - ...

Не са сълзи, а дъжд от диаманти,
късчета лед от нечути молби.
Забравих думите ти, пак проклинам дните.
Вървя след тях, a мисля че си ти.
Във локвите потъват глухo стъпки ...

Беше 1954 година. Вилнееше арктически студ. Януарският вятър бръснеше тънко и вледеняваше по пътя си всичко. Даже снегът беше покрит с леден кожух.Там където вятърът го беше измел, се цъклеха стъклени пързалки. Наближаваше полунощ. В тоя малък и скучен град хората отдавна спяха. Даже няколкото младе ...

Хвани вълна и облаци разперени,
букет от залез набери ми -
тогава твоя аз ще бъда!
***
Пейзажите са фон, ...

Рожден Ден
Вършитба в село. Лятно време.
Година-тридесет и втора.
Там баба, бременна със тебе,
работи до последно в двора. ...

Нощна картина
Луна, тъмнина и само това...
Какво става в нощта по света?
Дали вълци вият шумно, високо
или хулигани се бият жестоко? ...

Такава е тя, трудно ми е да дам генерално обяснение.
Тя е като привидение,
не предусещаш нито нейното присъствие,
нито нейното отсъствие.
Тя е едно необуздано човешко явление. ...

Нали съм по душа поет
Нали съм по душа поет
и в детски приказки не вярвам,
с жената бях с такъв късмет,
че просто не е за разказване! ...

Да се радваме на този свят с отворени очи.
Да се радваме на бялата пролет.
И когато останем сред куп от звезди,
наш'те чувства за още да молят.
Да се радваме на този свят с отворени очи. ...

Казва, че е щастлив,
и му вярвам -
толкова много секс
и не само -
толкова много дни ...

Опъната стрела на лък
е новата ни магистрала,
а надлезът към село пък –
тетива е в ръката здрава.
Изстрелват се от тук така ...

Философи
В едно почти митично време
Мъдрец един твърдял така:
„Не можеш никога да влезеш
повторно във една река!...” ...

Игра
Делници. Празници.
Хора и думи -
на път.
Искат. ...

Ако с този огън
не си горял,
ако в любовна клада
не си изгарял,
ако си живуркал като ...

Методи седеше в таксито си и гледаше подпрения на кормилото вестник, но не можеше да се концентрира. От време на време хвърляше поглед към хората на близката спирка, които се трупаха в сутрешната виделина и се надяваше скоро някой да се качи. Макар да се беше облякъл дебело, му беше студено, но глед ...

искаш ли
>>>>> да преживеем
>>>>> заедно
>>>>> дъжда
>>>>> на брега ...

МОНАДА – ЛЮБОВ
Ефирната рокличка в бяло,
така ти отива, Любов!
Вятърът-скитник, кретал отчаян,
днес е усмихнато-нов! ...

Миришеше силно на пушек. Уж ранна есен, а вече беше студено и улиците опустели и безлюдни. Оголелите клони на дърветата изглеждаха призрачно самотни призори. Като ръце протегнати за молитва незнайно в каква посока. Нагоре ли? Че то там бъкаше от протегнати за милост длани. Сигурно и ония, горните, в ...

Залезът златен
Обожавам залезите,
мистично време,
когато приказките оживяват...
Притихва златото ...

ИЗВОД
И пак прекрасна морска вечер, нестихващи щурци, и пак небе,
което е щастливо със звездите си.
Луната с' златната пътека. Дебне тъмнината жертвите си и чете
кошмарни и жестоки приказки. ...

Порастваме
И няма вече обелен нос
и мъка от любов
А „първо” значи спомен,
насън или през сълзи ...

* * *
Узряват слънчогледите в очите ни -
стигат да нахранят ятото...
Сбират се попътно птиците
за краткото сбогуване със лятото.

Усещаше крилата си изцапани. Не, чувстваше ги кални. Цветовете бяха разсипани, размазани един в друг. Нямаше я дъгата. Той премина като дъжд. Но след него болеше. Болеше я някак неестествено – хем от дълбоко, хем точно под брадичката. Горчеше. Ама много, много горчеше.
***
Къде ми е дъгата?!
В трева ...

Падане
Гориш и падаш. Твоят свят
ще свърши в зиналата бездна.
На тях очите им блестят
и с радост гледат как изчезваш. ...

-Знаех си, че ще стане така…знаех се, че най-накрая някой ще ти затвори голямата уста. Виждаш ли. Виктор, всичко се връща! Това ти е за цялото ти отвратително отношение, ако ме бе послушал поне веднъж, нямаше да стигнеш до тук…Но ти все си знаеш своето, никога не слушаш майка си…
Нямаше отговор. Не ...

Търкалят се дните по склона на Времето
като циганска, пъстра двуколка.
Разпиляхме в браздите
непокълнало семето
и сега ...

Губя се когато падне мрак
и светлото от мен изчезва,
лутам се аз в собствен ад,
насън пропадам - в бездна.
Може да измислям този сън, ...

Отвори прозореца.
Не. Отвори всички прозорци.
Нека пуснем нощта.
Нека всички звезди се изсипят в колата ни.
Нека поберем галактиката при нас. ...

Мъжете и жените просто пол различен,
мъжете - някой лигав, друг критичен.
Жените - някоя работна, труди се, успява,
другата е мързелива и на друго се надява.
Различни хора, различни идеали, ...

Грее Златен исполин под черния покров
– горд, но отчужден.
Родил се в Светло време,
но натоварен с тежко бреме...
Без Светлина, без Благо, ...

ЧУЧУЛИГА И СЛАВЕЙ
На едно дърво в горичка
кацнала е малка птичка,
чучулига се нарича
и да пее тя обича. ...

Ти - отдавна пораснал и земен,
аз - по детски разсеяно бедствие.
Тази драма, така ненавременна,
просто няма причина за следствие.
Тук местата са вече заети ...

На прага съм на бащината къща.
Насреща припка детството ми мило.
И мама насълзена ме прегръща.
И тичам боса пак подир хвърчило.
На прага съм. А татковите длани ...

Ти приличаш на дива трева
и ухаеш на росна ливада.
Свеждам кротко пред тебе глава
и изгрява във нас любовта ни.
Звездочела от лято и сън, ...

Усмивко моя -
ритъм на сърцето,
ти звездоброя,
литнал ме в небето...
разбуден сън, ...