Поредният изстрел отекна в спокойната гора, подплаши птиците и се сля с писъка на раненото животно.
Запъхтяният ловец нямаше търпение да пререже гръкляна на убития елен и да се наслади на смъртта, преди куршумът да го е сторил.
Нямаше нужда от повече месо, но желанието да убива го беше променило.
Из ...

Аз мога да ти пиша стихове,
но да ти кажа всичко ме е страх.
За себе си задържам всички викове,
а пред теб безмълвна ставам чак.
Аз мога да крещя, да крещя високо, ...

Живей, гори, бъди
и стопляй със сърцето.
Разпалвай, подпали
във дебрите където
ни вятър, ураган ...

Дъжд
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...

Какво ли съм за теб, какво... не зная...
но ми е трепкащо и пеперудено.
Извайвам те в мисловни очертания,
коминопушечни и непринудени.
Жужат (дочуваш ли ги?) думите – ...

На Рада Казалийска
Припада здрачът над Родопа
и сякаш в скутите вечерни
сълзата Божия изтропа
и сурна се – като в каверна! – ...

Не искам над мене да светят звезди -
че инак все бих се надявал.
Не искам да виждате моите сълзи -
ще мислите, че се прощавам.
Не искам да знам за последния миг - ...

В очите ти,
куп ярки звезди.
Косите ти,
сноп фини лъчи.
В сърцето ми, ...

Този път си тръгвам (за последно)
И даже спомените няма да си взема,
Молбите ми към тебе се изчерпаха, а
Истините ти лъжовни не приемам.
Измислена любов не ми е нужна, ...

Насреща в тъмното, отгоре
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.
Рисуваш обръча на слънце, ...

Обичах някога така,
обичах и не питах него
защо избра ни любовта,
а на другите отвърна с Его.
Обичах някога така, ...

Чаршията е опнала гръбнак,
катери се по стръмното нагоре.
Вървиме двама с теб и странно как -
сами сме сред гъмжилото от хора.
А спомени от миналото спят, ...

Боли. Душата се разкъсва.
Боли. Сърцето на парчета се пръска.
Боли. От очите капят сълзи.
Тъмна нощ. Без луна и звезди.
Черен мрак край мен шепти. ...

Сред тълпата от хора сама съм.
И отново питам себе си коя съм?
Защо съм още тук - при вас,
когато трябва да ме няма?
Всеки миг е болка! ...

Събужда се ясна нощ,
нито звезда на небето,
с духовната си мощ –
ангелът охранява битието.
Нощта с мъгла покрита – ...

Някога момчетата ходеха в казармата. Щом поредният набор навършеше 18 години, получаваше повиквателна и заминаваше в някой отдалечен гарнизон да изпълни своя граждански дълг. Не отиваха само мамините синчета, но това се случваше най-вече благодарение неистовите усилия на техните любящи родителки.
В ...

Изнасилен стих!
Изнасилен живот!
За стиха - простих.
Кърваво слънце!
Обезкървена луна... ...

Ти знаеш ли как се пълни луна,
за да свети в нощта тъй красиво?
Колко пъти се е пиляла в нощта,
докато почне да свети щастливо.
Колко раздели и колко любови ...

Аз цяло лято пак ще съм на село
и ще събирам селска тишина.
В градината ще бачкам неумело
и ще изкупвам своята вина.
Най-истински се чувствам аз на двора: ...

Вървим сега един до друг,
а раменете ни тежат.
Не сме съпруга и съпруг,
а в длани пръстите лежат.
Вървим, мълчим сега по път, ...

Въздухът е пълен с твойто име,
а небето с твоите очи.
В сенки като дъх недоловими
и в мъгла от сънища незрими
липсваща хармония мълчи. ...

Бягам от себе си - бягам цял живот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Бавно превръщам се - превръщам се в робот.
Животът си в клетка наричам свобода.
В твърдата зидария на моя зандар, ...

Зимна идилия
Изчуруликвайки нахално
няколко зимни нотички,
чорлави врабчета
се гонят по клонките. ...

Пост-апостроф след последното време.
Тъй, както глезен, заклещен във стреме,
бясно препуска, по друма размята,
конник несрет, потрошил сам главата си...
И ни напомня за черната дупка, ...

Не ти ли стигаше - аз цял живот
раздавах се. До дъно. Безрезервно.
На дребничко хитрувах - не, не съм светец,
а ти крадеше ме... крадеш ме все наедро.
А имах покрив - нямах дом. ...

Кръщение
Захвърлих обичта си в бледото на мрака,
залепнах в глинената, кална паст... ей, така!
И все ми беше тая хорска горест,
преливаща се в мъжката му доблест. ...

Тъй далечен и недостижим си ти,
криле да имах,
пак не бих могла да те достигна,
тъй красив и тъй обичан може би,
оставаш ти неопетнен в моите мечти. ...

Пред посолството в Лондон
минават различни хора.
Да, те са толкова много
и все на английски говорят.
Трибагреник гордо се вее ...

Облаците съдбоносни са съдби,
Милиони тревоги и сълзи.
Те се раздират, късат, разпадат
Както листата от първия опит!
Напиши ми ти една съдба, която да е истина, ...

Най-тежка от всичко е тъгата,
която в мен се е вкопала.
Тъжно е, че наивен все греша.
На другите прощавам.
И в моята помръкнала душа ...

Тайната...
Аз зная страшна тайна, Скъпа:
там дето сливат се небето и морето-
не свършва, а започва Пътя
пренасящ ни през битието... ...

Пространствата зоват
Препускаме през вихъра на дните,
напред - към хоризонтната черта
и мислено се взираме из ширините,
където търсим брод за нашата душа. ...

Време е Санди поредното стихче
със липса на смисъл, такъв, афективен,
да седне на задника свой и напише
във стил недълбок, но дълбокопървичен.
Сиреч: "Небето над назе е синьо, ...

Повикай ме
през пустини и зимни ветрове.
Там, където умират цветя, се раждат мечти.
Повикай ме.
Топъл повей в студена мъгла. ...