Мъчително е, щом прокудена
от собственото, светло Аз
душата, скитница заблудена,
сама остава в късен час.
По портите да тропа тя не може. ...

Прозрях в удивлението си!
Устоях чрез търпението си!
... и всеки удар жесток, приех за свой урок!
Не, нямам опити за бягство - оставам пленник в тоз живот!
За мене най-голямото богатство е съдбата - този зъл пастрок... ...

Дори пак да вали!!!
Някак странно се чувствам, когато вали.
Облак слънце притулва и се стелят мъгли.
Нейде кучета лаят, кукуригат петли...
Всичко мрачно е някак си, но свирукат щурци. ...

Шапка свалям вам, поети
в поетично кафене,
че си мерим тук куплети
всеки път, на чашка – две.
И пред всяка поетеса, ...

Връщаше се от пазара
днеска баба Сийка.
Купила си две черешки
и една кайсийка.
Мислела за две кайсийки, ...

Безсъние в лятна нощ...
Нежност, нега и светулки,
нощ, щурчета и луна,
разлюляни звездни люлки,
шепот, трепет... Тишина... ...

Прощаване с птиците
Той няма име. Всяка сутрин тръгва по глухите пресечки на кръвта ни.
Какво разнася? Радост. Или мъка. Една сълзица все ще му пристане.
През обръча на обедите душни премята ловко чантата на рамо.
За миг писмата тутакси се сгушват, подобно бели птици във дланта му. ...

Ако ти си моят ангел,
който ще ме укроти,
на душата ми юздите
здраво с дланите хвани.
За да мога да се кротна, ...

Не, аз няма и днес да рисувам
без цветове върху бели платна,
като влюбен мак как ме целуваш
и като вятър как милвам те аз.
Да, каквото аз трябваше, сторих ...

Награбил тишината Севернякът
опитва се да я целуне и пречупи,
но тя изплъзва се от хладните обятия
и се промъква под прага на юни…
С пороен дъжд насилникът доказва, ...

Надвисналите облаци-тъга
невинаги се сблъскват и вали.
Докосната с приятелска ръка
и най-лютата рана не боли.
Дори да няма изход - има вход. ...

Нямам майка по име Мария,
затова все я карам през пръсти...
И баща ми не беше светия,
та поглеждам с насмешка към кръста.
Но пък кръста си – грешен и кален, ...

НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН
Не знам прибавих ли една година към живота си,
отнех ли му безмилостно една,
но когато се потърсих върху нивите на глобуса,
намерих се във същата бразда, ...

Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме кара да вървя щастлива по пътя. Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори и в моите сънища... Липсваш ми ТИ!!
Липсва ми начинът, по който ме караш да се усмихвам. Липсват ми онези моменти, в които не се нуждаехме от нищо друго - имахме ну ...

Моя малка и скрита мечта
При чешмата, градена край пътя,
ще приседна след жаркия ден,
да си пийна, дори да размътя
коритата, с мъха им зелен. ...

Омръзна ми от тази история,
че съм кръстена на кравата Виктория.
От толкова имена баш това ли избраха,
защо точно с мене се подиграха?
Защо от толкова сестри и братя, ...

Тайничко в мене дълго те чаках,
малко момченце, подарък за нас.
Ден и нощ молех се здраво да бъдеш
и ако може, с геранския глас.
И ето, съмна на юли десети ...

Някой нормален човек да симпатизира на Босфор ТВ? Телевизията, която уж бе на Рупърт Мърдок, но мажоритарният дял излезе, че е притежание на... Георги Гергов! Телевизията на безкрайните и оскотяващи турски сериалчета, на евтината и просташка манипулация, която роди "всенародните любимци" като Миролю ...

БУРЯ С ГРАДУШКА
По небето чисто облаци прииждат -
черни, буреносни. Идват за беда.
Кат войска враждебна бързо се предвижват.
Светкавици мятат. Вече заваля. ...

Ние нямаме нищо нормално,
нито пазари, ни политици,
нито съдии, нито войска!
Нямаме болници,
нямаме влакове, нито вагони, ...