И се стоплих между хора
с натрошени съдби.
И се учех как да крия
със усмивка горчиви сълзи.
Те не казват, колко страдат, ...

КРАЙ РЕКАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ РИБКИ
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...

Кратки хумористични истории с неочакван край
🐐🐐🐐
Малкото козле отива на училище и в първият учебен ден старата коза го пита.
- Ти какъв искаш да станеш, като пораснеш?
Козлето се замислило и казало: ...

Отпивам глътката поредна от момент безкраен,
отпивам, а пък вятърът долива ли, долива ми - тъга.
И изплува пак картина сива, спомен таен,
Чак я чувам как ридае,моята душа.
Търси, лута се из тоз пейзаж застинал, ...

" Нека да е лято",
ала кога ще стане хладно?
Днес яйчица ще си пръжна
на ламарината външна.
И уж ветрец полъхва, ...

Разтягат се рахат локуми,
ашладисват се бурени.
Пуйетите на конете от думи
са винаги влюбени,
неразбрани и страдащи, ...

В онези паузи между всяко вдишване,
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...

Морето шепне с глас вълшебен,
вълни танцуват с ритъм лек.
Под синьото небе безбрежно
мечтите си съм вплел.
Звезди на нощния небосвод блестят, ...

Когато слънчевият лик се скрие,
а облаци покрият небосвода осветен,
тогава мрак освирепял душата ще покрие,
а очите ще потънат в сън опиянен.
А пък ази скитам на площад оживен, ...

.........................СИМБИОЗА.............
Молив,лист хартия и ето...., нанасям вътрешния си свят,
дори около мен да е всичко "нереално"... в пълен обрат!
Симбиоза между тишина и душевен мир...ценно неизмерим,
Горски свят,птичи гласове..лек за душата.....миг неуловим!? ...

В очите ти
морето се оглежда,
задъхано
като сърна.
И ляга Слънцето ...

една усмивка
одухотворява и
орадостява

Nach
Franz Grillparzer (1791 - 1872) -
„Die Eifersucht
ist eine Leidenschaft,
die mit Eifer sucht, ...

На Мимо
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни. ...

Не им върви на “братята” руснаци,
откакто - комунизмът ги огря.
Живуркат постоянно в автокрация,
напъхани в огромна пещера.
Те, там горките… гледат телевизия ...

Като на времето безкрайно от недрата
И като обич на сърцатите в сърцата
Туптиш, обсебваш и дивиш, и приласкаваш! -
Елѐен! - Който да помазваш -
Не преставаш!

Бай Ганьо феодалистически;
бай Ганьо капиталистически;
бай Ганьо социалистически;
бай Ганьо уждемократически.

Убиха бъдещето и остана днес.
Кръстовище на улици без изход.
Човечество затънало в "прогрес".
Премина Рубикон при своя поход.
Облякоха Надежда, Вяра и Любов ...

Мъничко „начупена“ и с „превързани“ чувства, но имам още доста път. Тази сутрин набързо стегнах разочарованията си в една от онези ранички, в които те карат да побереш света, когато си се съгласил на нискотарифно изживяване. Мога да доплатя за онзи, огромният куфар, в който да побера сбъркания си ем ...

СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...

Капки дъжд се стичат по стъклото,
разминавайки се, правят пътечки,
неочаквани лабиринти,
капки отложено щастие
/вместо похотливите стъпки на тъгата/. ...

NIKOLAY LILIEV – FRISCHER MORGEN, ICH BESINGE…
Frischer Morgen, ich besinge
deinen Zauber – den Beginn:
Schmetterlinge, Schmetterlinge,
Flügel, silberhell und dünn. ...

NIKOLAY LILIEV – WOLKEN, NIEDRIG GELEGEN...
Wolken, niedrig gelegen,
das Dunkel – schwer.
Herbst
und Regen. ...

В последната извивка на деня
треперя в самотата непрогледен.
Без твоята усмивка опустях,
в небе диагонално, непотребен.
Отдалечи се - мъничка звезда, ...

–Не тръгвайте още. Рано е.
Усмивката мигом замръзна на лицето му докато си обръщаше по посока на заговорилия го глас. Лешниковият му поглед блестеше. От любопитсво, изненада, негодувание може би, че някой е дръзнал да отвлече вниманието му. Острите черти на лицето му се изостриха още повече когато с ...

Видях те , приказна и жива,
душата ти бе къс небе,
сърцето ми прескочи - "Самодива!"
а реална всъщност бе!
И познах водата в твоя поглед, ...

За болката какво да ти разкажа,
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.
Хвалѝ се с мойта бяла лековерност, ...

На море
Бански. Слънце. Джин. Море.
Шоу програма. Кабаре.
Шотове един след друг.
Времето не спира тук! ...

П О П Ъ Т Я 35
Помня бабите и дядовците си,
помня и себе си като малък,
в мигове от спомените откраднати,
се виждам,как към настоящото Сега бягам... ...

Една дръпка още пристрастяване,
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...

Ако те дочакам
Ако някога със залез те дочакам
и тихо с очи те прошепна,
ако се скрие сълзата ми в мрака
и само с дъх те посрещна. ...

Пролет е.
Вишната цъфти.
И твоята усмивка там...
Зодиакален афродизиак
Везните мои ...

... "Много бяха. Особено в големия зверилник на голямото междучасие. Той тича като луд набелязвайки си следващата жертва – сръчкване по ребрата или дърпане на плитка. Като младо жребче. Викове, смях, възмутени погледи, но трябва да си израсходва калориите от сутрешната филия е мас и червен питер, въ ...

ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...

Раздели ни дъждът
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра ...

Жега. Слънчеви лъчи.
Лято. Влюбени очи.
Полъх. Нежен морски бриз!
Пясък. Плаж. Море. Каприз.
Лодки. Кей. Копнеж. Мечти. ...