И дори най-дребното стръкче да бъде откъснато, дори най-дребното листенце да се полюшне, ти мигом си склонна да се задавиш в съмнения. Не ти е нужно много, за да направиш мигновена крачка назад, да удебелиш стените и да се увериш, че цялото стъбло, както и цветовете са добре опазени. Но пък може би ...

Християнски роман
(Разказ)
Чернееща се нощ. Някой бягаше от сторен грях.
Стъпки на жена се чуваха да тичат сред гора и плашеща,разпростряла се навсякъде тъма. Заедно с тях... бързаха да ги догонят и вятърът, и студът- призракът и убиецът на вечерта. Все невидими, но сякаш, чупещи костите и замръзващ ...

Ако някой ден случайно
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса ...

Сред билките, сред шепота, сред здрача
очаквам Еньовден в нескрит покой.
Най-бялата бреза кове кълвачът:
"Отново твой е той, отново твой..."
Издигат се сред светли звездопади ...

Хъш
Ти знаеш ли какво е български хъш,
един смел човек, борец за свободата,
в немотия и глад той бил е неведнъж,
борец за правда, за свободата на раята. ...

Случва се да забравим, по детски , наивно,
но в живота раздели спохождат ни безпричинно.
Против впрегнатата ни воля и полет щастлив
зад умората от житейските, непрестанни борби.
Без очаквания, без упреци,…но с рана в сърцето ...

Прегърни ме с любов,
докосни ме с усмивка!
На сърцето ми зов
ти изпращам с целувка.
Нека целият свят ...

Всеки, който е преживявал раздяла знае добре, че това е съкрушителен удар, който получава сякаш от невидим противник. Нещо като нокаутиращ ъперкът.
Раздялата е малка смърт -
една бръчка в челото на дните,
един пресъхнал слънчев лъч...
Виктор Юго в един от най-знаменитите си романи авторитетно се про ...

Пещерният още не човек Щщд спря и се замисли. Нещо му се правеше, но какво…
Сети се, размота кожите около бутовете си и клекна. Трябваше да се разтовари. Тежък ден беше – гониха косматия носорог през две долини, замеряха го с камъни и дротици, накрая го примамиха към пропастта, а когато оня се стова ...

Какво пък толкова, ще стана,
ще я изправя таз снага,
ще се протегна над дивана
към осем рано сутринта,
ще се измия, ще се обръсна, ...

Ганчо в ВЕЛИК! 🇧🇬
(Gancho is Great - an Bulgarian history and reality)
Composer & Performer :
- Ivan Drakaliev (Иван Дракалиев)
09/05/2024

МОТОРНАТА КОСАЧКА НА СЪСЕДА
... нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,
съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –
поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,
отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче, ...

Като в приказка живея
чудя се, немея.
Арабски шейхове с бради и ятагани
ходят заедно на куп събрани.
Смеят се и пеят ...

Еднообразието вкъщи продължава.
Гледам благоверната съпруга, побутва очилата си, вторачила се в екрана на мобилния си, мърда устни, четейки нещо.
Погледна ме многозначително.
- Слушай до какво заключение са стигнали учените ''От липса на секс не са умрели толкова хора, колкото от липса на любов...'' ...

Умирах неведнъж и неведнъж те преживявах,
когато безвъзвратно се изгубвах, оцелявах.
Не виждах края, родена като всички ни в безкрая,
Дете на хаоса и мрака, все търсех път и светлината.
Сега присядам кротко уморена, не гоня време - ...

Колкото пъти е нужно,
ще подхващам старата песен,
за това,че ние трябва задружно,
пилците да броиме на есен.
Спасение винаги съществува, ...

В един красив момент ще замълчим...
Ще млъкне всеки вой от черна злоба...
А всичко дето ден след ден град им...
И него ще го тури времето във гроба...
Ще махне нежно всяка клевета... ...

Реката все още там... си тече
Гората и птиците са на старото място
Стадионът безмълвно стои и вятър там вее
Слънцето усмихнато ни чака и грее
Каквото било е; било ...

Мислите светлите,
думите нежните,
прегръдките плахите
някъде
скриха се, ...

Слънцето чудно грее в небесата,
дъждът в Европа спря да се лее!
Радост трепва на роба в душата,
че свободно без Хитлер се живее!
Милиони човеци паднаха в борбата, ...

Небето синьо се усмихва.
То праща слънчеви лъчи,
и болката във мен затихва,
макар да капват две сълзи...
А Май е месец на мечтите. ...

Прости ми, че понякога ме няма,
потънал в свойто мрачно тъжномислие.
Без друго, тъй и тъй съм закъснял,
поне не ще отвикнеш да ти липсвам...
Признавам си, съвсем не е нарочно ...

Преди още да те срещна,
разбрах че любовта е тайнство.
Но не ме разбирай грешно-
в неделимото дишат пространства,
които дълго ни разделят, ...

на поета Тенко Тенев
И все си мисля,че ние с тебе
живеем, за да се намерим
под тракийско светло поднебие
и да опазим общото доверие. ...

Загубих.Себе си погубих.
Сега съм тъжен.И сам.
Някаква езическа лудост
руши мечтания ми храм!
Къде е чувството за вяра ...

Иванчо: Тате, защо комунистите имат червени задници?
Бащата: За да се чукат на Великден със сини яйца!

Чувствам, дишам... Дали?
А животът е кратък.
Все боли и боли,
пускам... Давам нататък.
И април, или май, ...

по "Предчувствие за мъж"
на Яна Кременска
Да беше лято, щях да се потапям
във нежността на погледа ти благ.
Да бе молитва, щях да те повтарям, ...

Елисавета-между разума и сърцето
(Есе върху ,,Крадецът на праскови")
За историята и трагичната участ на една невъзможна любов, зародила се по времето на ужасите на хода на войната? За повестта - ,,Крадецът на праскови"? Или, всъщност, за Елисавета - жената, която се влюбва, но се оказва между раздел ...

Колко струват
пет минути щастие ?
Една изпушена цигара ?
Една спринцовка хероин ?
Или литър аленочелвено вино ? ...

Не може да има каквото и да било съмнение, че земята е посещавана от извънземни. Доказателствата са пръснати по цялата земя
Като поживя няколко милиона години, на човека му омръзна усамотението и излъчи по телепатичен път послание в космоса, в смисъл че би се радвал някой да му погостува няколко век ...

Истина ли е това
Не успявам никога да разбера
Истина ли е
Че твоят поглед ме пречупва
През призмата на твоята душа ...

Високо над градчето и театъра
луната става жълта като книга.
А ти си тук, случайно като вятъра,
след който само есента пристига.
Разкъсваш с нокти своята умора ...

И тази седмица се изтъркаля
по сипея на времето в относителността.
Животът неизбежно намалява
и всеки дъх е крачка към смъртта.
Финалът е за всеки неизбежен, ...

The only duty that you have
is nothing but to be.
And how this being is perceived,
how it's treated or looked upon
has no measure with the truth. ...

Стълбище каменно, с мъх обрасло,
до дом изоставен наскоро видях –
като природния ми нрав, чудат,
с корен от детинството и младостта…
С времето, почти е без промяна, ...

В детството ми някога, когато,
сричах книжки под юргана
и тъй безгрижен, лято подир лято
мечтаех си поет да стана.
С години строфите редя, ...