Замлъкна ли, тогава проговарям трудно,
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...

СМЪРТТА НА ЕДНО КОТАРАЧЕ
Кола го блъсна. Котето издъхна
на метри от Колхозния пазар.
Загърна го във дрехата си връхна
един случаен варненски клошар. ...

Тръгвам си, за да се върна,
обръщам се.
За кой ли път аз тръгвам си,
но връщам се.
Очите си отварям, ...

Научи ме, Болко, да живея!
Научи ме с теб да продължа!
Да остана тук, да се засмея
на живота с черната съдба.
Да изтрия, Болко, суетата. ...

Иде време да бием камбани,
да оставим по пътя следа.
Много хора, до днес неразбрани,
пак допускат в сърцето леда.
А животът им- тъмно мастило, ...

Ще дойде ден... ще бъда спомен,
спрял в черно белия албум,
застинал звук от сън отронен
и сив контур в нечий ум.
Ще дойде ден... в ранно утро, ...

Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб, ...

Нима си позволяваш да се оплакваш,
Нима денят ти не е изпълнен със желания,
Нима всеки час с трудности се сблъскваш,
Че все намираш тези глупави оправдания!
Знаеш ли, кажи ми, за какво иде реч, ...

кокиченца
снега пробиха
и сърца ощастливиха -
и света̀ благословиха - и
усмихнати - към пролетта го доближиха

Сред бялото живота се променя
и черното видя го и се скри,
порок и ужас дремят неизменно
но бягат от снега, снега гори
безсрамие, безумие и похот, ...

на Арабела
Някой път,
ако без да искам
ритна попа
във г*зъ…, ...

Снегът – понякога изгрява!
Снегът – понякога мълчи…
И слиза от небето на кокили!
И пада на земята по очи…
Снегът обича често да си ходи ...

Боре обичаше всяка вечер да си сипва я вино, я ракия. Услаждаше му се туршия, но от време на време и кебапчета, пържоли или сланинка и не се вълнуваше от нищо друго, освен от това какво има на масата. Затова понякога и приятелите му се подиграваха, защото когато нарочно някой от тях споменеше за съб ...

Малкото ми братче, Митко,
е досаден любопитко!
Онзи ден - попита Тати,
колко месечни заплати
взимат всички тарикати, ...

Приятели, карайте внимателно.
Животът е винаги на път.
Ако не бързаш за отвъд;
ако не си тръгнал окончателно.
Знам, че бързате за някъде. ...

Със всеки стих душата си разголвам,
на показ лъсват кътчета от нея.
На малки части в рими я отронвам,
изгарям в пламък, в‘ въгленчета тлея.
Душата ми е малка, няколко е грама, ...

На този свят дошли сме да летим,
да вземем къс от пъстрите палитри.
Дошли сме и разумно да творим,
а не с ирония и стъпки хитри.
Дошли сме да посеем красота, ...

Благодаря ти, Мария!
Играем си на хора-
добри или пък зли.
Мечтаем да се реем,
в небе, като орли. ...

Още един „предмет“
Асоциациите са свързани с подобието.
Нещо подобно на това, за което мислим
Ний в момента, за него кат се сетим
утвърждава ...

В града оставили са своите грижи,
в неделя по пътища разни поели,
пристигат туристи в най-близките хижи –
усмивки и песни със себе си взели.
В смеха и в словата заслушват се птици – ...

Аз съм малък любопитко,
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...

Абе мою, гледам Voyo
утре щял да си умрял.
В новините от завоя
твоят образ гледам там.
Кво е Voyo ли? Не зная. ...

Бурята бушуваше безмилостно, вълните се разбиваха в изследователския кораб "Sea Tamer"("Укротител на морето"), докато морският археолог Елена Петрова се взираше през набраздения от дъжд прозорец. Черно море беше известно с непредсказуемите си настроения, но днес усещането беше различно - почти сякаш ...

(сВалка стайл)
Рони две сълзи отрони,
че обидил я Антоний –
фермер виден от Болоня.
Казал, че е примадона ...

Скърца вратата,
която отдавна се е
отделила от пантите.
Зее заплашително,
залита като пияница ...

Любовта е като пламък – красива, топла, но и опасна.
Сякаш си пред нея, усещаш жарта и, но те е страх да протегнеш ръка.
Ами ако се изгориш? Ами ако тя откаже да те стопли?
Страхът отхвърля човека още преди да му е дадена възможността да обича.
Времето ни е научило, че доверието е нож с две остриета. ...

Автентичният футбол е неотделим от шовинизма. Не познава трансферите. Човек, който не е от селото (махалата) се допуска само ако е заврян зет там и то след необходимите изпитания и проверки. Смисълът и оправданието на автентични футбол е да се доказва ежедневното,че нашите момчета са по-добри на топ ...

Циганският крал /Джипси Кинг/ - под това прозвище ще остане в историята на бокса британският боксьор Тайсън Фюри. До скоро той беше непобеден на ринга, но 2024 година развенча напълно ореола му. През тази година той загуби на два пъти от украинеца Олесандър Усик. Това мотивира 36 годишният Фюри, кръ ...

/На дядо и баба/
Той нямал обувки – естествена кожа.
И спал е в таванско, без печка, на свещ.
Но вярвал... Не бих го нарекла набожен.
И вярва все още и в доблест и в чест. ...

ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...

КАПКОМЕРЪТ НА БОГА
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки, ...

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа. ...

Върви човекът все напред,
завои всякакви по неговия път.
Понякога е без билет,
понякога лутайки се на кръстопът.
Но изборът от Бога ни е даден. ...

Този ден магарето изби млечните зъби на брат ми, Пенин Ганьо се напи и съсече с брадва вратата ни. После кучето се отвърза и подгони кокошките... Над цялата врява се извисяваше фалцетът на баба ми, но коментарите на дядо ми изпъстрени с псувни никакви не се чуваха. Влязох в къщата игледам, те там с ...

Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...