Прохладен бриз – в горещите ми дни,
бурен фьон – в хладните ми нощи.
Нежно ме докосваш, носиш топлина,
с въздуха ме галиш, пазиш ме от студа.
Лястовица бяла – вестителка на пролетта, ...

Ráno sme vstali, premýšľali o tom a zapálili oheň.
Nahádzali sme dosky a drevené palety do betónového kruhu
a ja som premýšľal o živote – dosky sú ako roky zo života prežitého dávno.
Môj priateľ o tom premýšľal aj kvôli svojej práci a jeho život nebol ľahký.
Nie je vedec ani účtovník, jednoducho rob ...

ЕСЕНЕН МЕД
Когато се провалям, е за дълго –
и мразя тази тиха безтегловност
на паяка, опънал мрежи в ъгъла.
Дилемата е – сит или виновен! ...

В края на текста е приложен речник на непознатите думи.
Пролог
Някъде в средата на 1990-те бях при приятели в София. Знаейки, че обичам да се ровя в стари неща и особено в книги, те ме заведоха на битака в Малашевци.
Мястото беше оживено и заринато с какви ли не вещи – предимно от по-ново време и жа ...

" Изтрий " натискаш само и готово –
изчезва името ми просто в миг,
изчезва поетичното ми слово,
изчезва от света ти моят лик.
О, никак не е сложно, няма трик – ...

Вървя по път, от никого непознат,
а всяка крачка сякаш ме познава.
Зад мен остава вчерашният свят,
пред мен мълчи това, което става.
Часовникът не пита накъде, ...

Не знам какво ми е.
Съдба, или наказание?
Не виждам. Не чувам...
Мрак и мълчание...

Ако светът бе мой
[Verse 1]
Ако светът бе мой, щях да ти дам на небето
Звездите в ръцете и красотата на морето
Щях да пиша с лунен прах по белия лист, ...

Падането на маските
Всички ние сме агенти под прикритие,
най-често шпионирайки самите себе си-
цял живот немили,недраги се скитаме,
търсейки,да открием на живота си жребия, ...

За тези, които имат сериозни намерения в литературното поприще
1. Увод: Кризата на занаята и „Колáта на литературата“
Всяка човешка дейност, която има претенцията да пренесе идеи през времето, се крепи на своите технологични основи. Когато говорим за литература, често се поддаваме на изкушението да ...

Мечта е на всяко дете
лятото да отиде на море,
затова с добрата вест
мама ме зарадва днес:
-Утре, в ранен час, ...

Съседката стои и гледа през прозореца към стълбите в очакване. Цветята й ще окапят от поливане.
Къщите ни са една срещу друга, само да погледна и виждам познатото продълговато лице с оредяла руса коса. Очите й са воднисто сини - безизразни и дълбоки, подобно очите на слепец и не мога да бъда сигурна ...

Прегръщам я онази невъзможност
и огънят гори неугасим.
Знам, всичко е в ума ти много сложно,
седни до мен и ще го измълчим.
Това, което толкова те стряска, ...

Как ли бих дописала света,
щом веднъж от него се откъсна?
Може би себична суета
крия зад смълчаните си устни.
Може би с един-единствен стих ...

Печални бледни теменуги.
П.К. Яворов, „Теменуги“
Сред езерце, унесено в мечти,
спят белополи балерини.
Тополов пух над тях лети, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и девета
Към нови светове
Бе една сутрин в самия край на зимата, когато Шали Калунга чу вика на вахтения:
- Земяааа! ...

Ако обърна взор от теб, тогава
ще ослепея в страшно затъмнение.
И за сърце, душа и ум остава
най-тежкото страдание - мъчение.
И затова очите ми не спират ...

TB 303, TR 909, pure analog acid music .

За нищо да ти сложат белезници,
и да те блъска грубо полицай,
достатъчно е днес да си… женица
в едно село от пиринския край.
Достатъчно е да си край кортежа ...

Ако живееш бавно, както съветват, ще усетиш смисъла на мига. Но ако живееш другояче, ще усетиш цялото безсмислие на мига.
Капитализмът е вреден само в частта, която отчуждава труда от капитала. В останалата си част е по-вреден.
Нищо не е съдбоносно. Съдбата носи само това, с което сме я натоварили.
...

ДЕМОНСКО ОКО
Не ми е до какво ми казваш ти.
Аз никога не съм те слушал, мила.
Аз никога не чувах те преди.
Изобщо не ми пука кви ги вършиш, ...

Когато искаш да си сам,
мъжът се сеща за детето
и търси в миналото там
от пътищата към сърцето.
Когато искаш да си сам, ...

Помня - като невръстно момиченце,
с шарената стомничка любима -
подир майка сутрин лекичко припках,
към селската чешма, с чучура три...
Майка ми - още млада, хубавица, ...

Преди много, много години
изпод клепачите на душата ми
капна мечта.
Затворих я в бутилка
с тапа от съвест. ...

Август е паяжина с криле –
омотава те и те извисява.
И въпреки това пак е тъмно,
колосално тъмно
в душата ми. ...

Леко треперещи са ръцете на майка ми,
цял живот са носили нашия живот..
Прегръщали са толкова радости,
притискали са болката нощ подир нощ.
Две топли ръце замесвали са питка, ...

Морето се напълни с добрини,
превръща ги във златни раковини,
ревниво криещи човешките съдби
и тайните им милион години.
Небето е заето със молби, ...

Майстор Георги блажено похъркваше и явно сънуваше нещо прекрасно, защото лицето му бе озарено от сияйна усмивка. Изведнъж рязко подскочи в леглото и уплашено се заоглежда! Някой жестоко изфорсира двигателя на колата си и това направо го изтръгна от феерията, в която бе потънал. Стана, а сърцето му д ...

На внука ми Габриел
Отлитат пак лиричните ята...
Младостта в мислите узрява.
Момчето ще запомни песента
на вятъра, който лятото довява. ...

„Кодът на душата: Истории от все сърце.“
Така се казваше блогът на Клавдия Д. Петрова-Трифонова. На Клавдия ѝ беше ясно, че името е не просто претенциозно, а дразнещо крещящо и клиширано, но въпреки това се спря на него след дълъг размисъл над алтернативните „Между редовете“, „Човешки истории“, „Нев ...

В заблудата , че имаме, че стига ни,
това, с което клетка сме градили,
сърцето и душата – волни цигани,
в решетки вехнат никому немили.
Парченца от небе съшиват криви, но, ...

Тичах по житейските поляни
и събирах много цветове,
с песни се развличах и с огряно
от слънцето, най-чистото небе.
Сблъскала се с пречки примитивни, ...

Все ми е тая, кой драпа за Рая:
Йотова, Боко, Доган!
Мунчо, Кокорчо и общата Мая!
Слави, дори… Бабикян!
Аз обожавам единствено Луна! ...

Откакто престанах да ям и да пия...
В този луд карнавал. В тази пуста кория.
Сам си говоря... И самичък се смея –
вместо да цвиля и като овца да блея...
Почнах да хващам комари в гората, ...

...---... Вероятно над три години сме работили заедно в Кембридж и се открихме на това Университетско парти.
Вероятно е личало по нещо, че сме самотници, макар и стилно облечени и с маниери на английски ''присадени'' поданици.
Танци, наздравици и ми връчи визитната си картичка с думите
-Сър, след ба ...

Какво за теб е истинската радост?
Дали да си богат, обичан, здрав или щастлив.
Да съхраниш във себе си макар и късче младост
или след буря да останеш жив.
Ще можеш ли да се зарадваш пълноценно, ...

Когато се родих,
някой вече беше начертал света
прави улици,
прави думи,
прави истини, ...

По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята ...