Когато стане едра, тежка и започне да се прегъва под натиска си, корупцията се нуждае от споделяне. Не защото има желание да дели с някого – не. Просто ѝ се налага. Някой да удари едно рамо, та безобразното да изглежда като обществен морал, кражбата да прилича на социална необходимост, липсата на сп ...

Това, което живея не може да бъде моят живот. Някой друг се е докопал до моя и си го живее. Може и аз самият да съм си го загубил или подменил. Веднъж така смених пътният си сак на гaра Мездра. Потърсих четката си за зъби а там - водопроводни инструменти. Собственикът им ме откри и си ми върна мръсн ...

Ще чакам на брега, докато съмне –
реката носи цветове на вишни.
Те перли са, лъчението лунно
докосва ги с вълшебната си пищност.
Потапям леко пръсти във водата – ...

„Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете.“
/Бхагавад гита; Робърт Опенхаймер/
1.
Вятъра дойде и леко докосна страните на Акира*, в езерото няколко лилии се раздвижиха и листата им се завъртяха във водния си танц. Клоните на върбите задраскаха по равната до този миг повърхност и покриха ...

1. Селькуп.
Обдорск город далёкий – для тех, кому места эти не родные, кто далеко от Ямальской губы обитает. За Обью, прямо с параллели полярного солнцезасыпания, начинается никому не нужная железная дорога, на сотни километров стелятся по лесотундре рельсы, и ещё на тысячи могла бы тянуться, если б ...

Като привидение от слънце появи се ти,
и нещо обвърза ни преди да се усетим.
Като картина в движение те съзерцавам
и всичко в нея оттогава искам да познавам.
Като знак от съдбата дойде от небесата, ...

ОТКОСИ
... запомних как мъглите се дарачат по голите поля и върхове,
как в тоя ден се чудеше кълвачът кого от двама ни да прикове,
как ти подири завет под заслона и ме повика кротичко: – Ела! –
и паднах като капка дъжд от клона на твоята замръзнала пола, ...

НЕ Е ПРИКАЗКА
С тънка четка навярно невидим зограф
е рисувал дъха по стъклото ми –
своенравна лозница, с характер корав,
с коренища, забити в дълбокото. ...

И кокошките вече не са щастливи!
Нито пък агнетата на заколение!
По телевизиите дават цените игриви.
Старци жаждат Великденско намаление...
Всеки ден е подарък от Бога за всеки: ...

АВТОПОРТРЕТ С БЯЛА РИЗА
... ден дойде и се изниза, черна, спусна се нощта,
и – надянал бяла риза! – ще си тръгна от света,
погребалните агенции с мен ще са без пукнат лев –
вредом спуснаха кепенци! – щото аз живея с кеф, ...

Почуквания морзови
на гълъбите сиви
по белия перваз...
И капките почукват... дъждът вали, изтрива –
-всичко между нас... ...

Гривна черна
на ръката
остави ми за спомен.
Нощ плачевна,
празна дата. ...

Последното листо пое по пътя си към рая
Прегърна я( земята) и се сля с нея
Благодари на вятъра, че най накрая
Се вля в прегръдките на „Гея“ .
Полегна, скри се в пръстта и мека ...

В престисимо темпо
трака часовникът,
хукнал напред
не можеш му смогна на времето.
Разбързват се делници, ...

В онзи скръбен, най-печален ден,
мой Господи оставил небесата,
безжалостно и грубо унизен,
със хули те засипваше тълпата.
С презрение и ярост нечовешка, ...

Агнешко настроение до обед
вестник с модифицирана
кръстословица и честитки по телефона
Зараснали погледи в мислите
като дъждовни запетайки ...

ЖЕНАТА В МЪЖКАТА МИ ПЕСЕН
Най-сетне смъкнах зимния шинел.
Разтрих се с три калъпа от сапуна.
Напръсках се с „Бандерас” и „Шанел”,
че да не ти мириша на маймуна. ...

Струваше ли си
да се пожертваш, Отче
Адама от смърт да спасиш,
по бащински нежно
да го възлюбиш – ...

Има хора като пролетта, толкова пъстри даващи ни надежда за светло бъдеще и светлина!
Има хора като есента, толкова шарени точно като есенно килимче!
Има хора като зимата – красиви, но студени!
Има хора като лятото, толкова топли като слънцето, толкова горещи, като летните нощи и толкова изпепеляващ ...

От милион цветя дъга една
с мечтанието ще ти изплета.
Портал ще е това и топлина
от всеки цвят ще е, и пролетта
ще те зове към приказна страна. ...

„Щастливи кокошки – щастливи
яйца!“
Птици, снасяйте осторожно! –
инак на ефимерното ви щастие
всички перца ...

Едно момиче и едно момче.
Две стойностни величини.
Потокът жизнен ги поде и
с много обич … надгради.
Души - търсачи на добро ...

Ходя на работа пеша…
Защото не съм богат ли?
Ако бях богат – изобщо нямаше да ходя на работа…
хххх
Ако си песимист–мазохист – чака те хубав живот… ...

Какво му трябва на чиляка?
Редовна доза питие,
гостоприемството на два баджака
и тежкотоварно портмоне...
Да няма грижи и тегоби, ...

В малкия град скрити са само мечтите.
Всичко останало се знае до другият край.
Знаят се лошите, знаят се и добрите.
Всичко е видимо, дори преди да се знае.
В малкия град ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 22
Никъде,никога нищо не свършва
това са понятия от Космичната суета,
винаги,навсякъде се всичко превръща
в безкрайно разнообразие,но...от повтарящи се неща. ...

И слезе Господ сред нас.
В образа на човек.
Но ние не Го познахме.
И не Го разбрахме.
Помислихме Го за луд. ...

Всеки иска да отиде на небето, но никой не иска да умре.

Ние първи май и децата
На първи май вяхме знамената,
славехме труда пред децата!
Вече не веем знамена мнозина,
а децата ни се трудят в чужбина! ...

Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...

Пиша този материал единствено по причина на опитите на гражданина Ананиев да постави под съмнение тезата ми изложена в публикацията ми "Храма на Сатаната", качен на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/hrama-na-satanata
В този материал аз противопоставих Христос на Църквата на основание на собствен ...

По-голямата част от военната ми служба мина в едно поделение на противовъздушната отбрана (ПВО), в неговия така наречен взвод за управление. Ние, тримата радисти, всъщност най-вече бяхме на смяна като телефонисти в една централа, на телефонния номератор. Сградата беше едноетажна, постороена в изкоп, ...

Всички в контролната зала бяха в очакване на отговор от астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута напрежението в екипажа.
Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, също така какво се е случило и как могат да се измъкнат по-бързо ...

Далечен си ми- като луната,
като звездите..
теб, докосвам само на сън.
И макар да си точно пред очите,
невъзможен си, недостижим. ...

РЕЦЕПТА ЗА ЛЮБОВ И ДОБРОТА
... защо ли този глупав свят се свежда до думичките Вяра и Любов,
а е изгубил всякаква Надежда? – добър човек, осъмнал в "Пирогов" –
реанимиран – и готов за риска! – да диша обич, слънце и мечти,
навярно хем не може, хем не иска? – хвърчилце, в светлината да лети, ...