Също като убягнал смисъл...
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...! ...

Записват желаещи за Марс,
все едно за плажа на Бургас -
аз за Марс не съм, искам
на Венера
и теб ще те запиша - ...

по разказът на Melissa (Ясна М)
- Бабо! Бабо, ба! Ти виждаш ли звездите,
как смеят се безгрижно в тъмнината!?
- Виждам, бабиното… Виждам, че очите
недоглеждат веч' тъй често красотата. ...

Отдавна пътища погубени, като на снимка,
асфалтово се лющят в жълт нюанс…
Отдавна бурени във цветната градинка,
без капчица човешки толеранс,
обхванали са хризантемите и цветовете ...

На късно време, бездуховно,
пак вести куп – разбунен кошер,
разнесе стенния часовник
с мелодията. Полунощ е.
Кротува скринът със чеиза ...

Като в приказка - дълго бях скитал -
клан-недоклан и дран-недодран…
Писма ти пишех от дъжд на вятър,
провождах ти поздрави.
На умрял лисугер се правех ...

Какъв би бил светът без нас -
и ангели, и дяволи, и феи...
И дяволското, дявола ще го събуди,
и ангел, само ангела у нас ще сътвори,
а ние времето ще преобърнем, ...

Липсваш ми, но вече не по онзи начин!
Не искам да съм с тебе тяло в тяло,
а приятел с приятел.
Искам пак да се смея с теб, но не искам болката отровна да съсипва моето сърце!
Не, а аз не те искам така! - вече не искам любовта! ...

Не искам нищичко от теб,
само на кревата да приседна,
да те погледам със копнеж,
в очите с мъничко надежда
и преди да си отида във съня, ...

Къде се дяна туй богатство?
Тез аромати?! Тез цветя!
Остана празно туй пространство,
когато си отиде Тя!
Кога и как, със тихи стъпки, ...

Ти на мене си ми нужна
като въздух и вода.
С теб сме двойката задружна -
ходим във една бразда.
Ти си хлябът ми насъщен ...

Магарешки неволи
Силен рев изригна, огласи полето.
Где когото стигна, спря се, общо взето.
Марко беше гневен на една кобила,
че без да му мисли муле му родила. ...

Със вятъра едно момче говори:
"О, ветре, моля те, кажи,
ти обикаляш всичките земи,
видя ли нейде свидна ми изгора?
Че много ми е мила на сърцето, ...

Не мога повече
Не мога повече, не мога да бъда силна!
Отново съм в безизходица.
Искам да прошепна силно:
Вдигнете за моето нещастие наздравица! ...

Но бе късно за мислене. Изстрелите бяха привлекли и други животни и хора.
При него вече бяха два раптора. Той изкара калашника и започна да стреля. Изминаха десет минути, през които рапторите стояха настрана. Тогава Алексей тръгна да бяга в някаква посока като хвърли димка. Успя да им се изплъзне. С ...

ПОВЕШЕНИЕ ВАСИЛА ЛЕВСКИ
О мать ты милая, страна родная,
зачем ты плачешь так жально и скорбно?
Проклятый ворон, и ты птица злая,
над чьей могилой каркаешь грозно? ...

Край. Нали си с нея вече и си щастлив. Искаше ме, получи ме. Нищо останало няма значение, освен собствената ти изгода и правота. О, да! И гордостта ти, разбира се. Но ти я имаш в изобилие. Нали не си ти този, който плаче всяка вечер от болка? Нали накрая не беше ти този, който се умоляваше? Не си ти ...

СВЯТ ІІ
Като безкрайно тъжна Пепеляшка
светът край мен очаква светло чудо;
светът край мен живее в дом сирашки
и злата мащеха в зори го буди. ...

Вдишвам ден, обагрен във червено.
И пàри, някъде във дробовете.
Дълбоко, непритулено очакване
прелива от неслученост.
Безумно е. ...

От Дявола писмо едно получих"
"Не ме вини, че влюбен съм във теб",
усмихнах се "И как така се случи"
попитах... и изчакал своя ред,
отново на писмо ми върна нежно, ...

Лежах в стаята си и гледах трофея на стената – японска кусаригама. Имах много такива, навяваха ми спомени от състезанията по бойни изкуства. Моментите, когато се чувствах... доминиращ.
Мирисът на кръв, пот, сълзи... всичко мрачно и разрушително, способно да възникне в човешката природа – излязло ная ...

Валеше като из ведро. Чистачките на колата не успяваха да разтикат стичащите се струйки и да осигурят онова прозорче видимост, през което околния свят да ориентира погледа му в правилната и безопасна посока... Караше бавно, с втренчен в тъмното поглед и постепенно все по–познат ставаше уличният пейз ...

Не, няма щурчета в тази държава!
Тук всичко е ритъм и такт.
Птичките срещу цигулките възстават.
Неоспорим, реален факт!
Няма кой да напълни полето ...

Отиде си, когато щурците
тъкмо в полята запяха,
молитвите, когато отците
напевно с трепет четяха,
по Дяволите ведно светците, ...

Губиш контрол над себе си.
Започваш да чувстваш всичко.
Всичко, което те плаши до смърт.
Признаваш, че е истинско
и вече си луд...

Изтъкана от красиви моменти,
хвърлила косите си в зора,
ако тя, ако само ме погледне -
кълна се - ще забравя аз света.
Най-доброто е вътре в нея, ...

Орешарки с боза,
а така, а така,
в каква ли доза
да му… майката.

"Това е сън в съня,
това е шепот в дъжда"
- P.I.F, Сън в съня
Потапям се
в ленивото отсъствие ...

С останки от илюзии
сред самота безкрайна
и със сърце изпълнено
с мъката потайна.
Жена на никой и на всички, ...

на Нели Я.
А бяхме малки - четиринайсетгодишни,
изгубени в шумния училищен двор.
Сега безпаметно сливат се дните предишни
под на времето безсърдечния взор. ...

Половин година се изниза от мига на съкрушение,
половината от болката не само не изчезна, утрои се,
и още всяка чаша вино ми е страшно изкушение
да те намеря, да ми кажеш любовта къде е, изпари се?
Броя секунди, паяжини и изпушени цигари, ...

Да стигнеш до Слънцето и да го докоснеш е нещо невъзможно, но не е нужно да направиш нещо толкова голямо, за да си значим. Можеш просто да огряваш всички със светлината, която криеш в душата си. Не е необходимо да правиш големи крачки, необходимо е да следваш мечтите си, за да постигнеш нещо в живот ...

То не е мое. Моята ръка
преди това не беше го люляла.
Вървеше бавно. Влачеше крака.
Господи, къде ли е живяло?
Приседна кротко в края на деня, ...

Душата без покрив не хваща ръжда
от дъжда, зашумял във листата.
Тя блед силует е във лунна мъгла -
подгизнала, нежна и свята.
И все по-начесто се спуска сама ...

Мъжката природа
Мъжката природа
е в непрекъснатата потребност,
в безмилостния инстинкт
да преследваш, да побеждаваш, ...

Грейва домът озарен
от усмихнати, топли очи.
Прибрахме се - миг подарен.
Нещо в сърцата блести.
Колко е мило, когато ...

Да лъже мълчанието ти повече от думите,
да мразиш мисълта, че в краката ми се свличаш;
да сме непознати, само за пред другите;
събуждайки се сутрин мене да обличаш.
Да бъда за тебе наградата в облога; ...