Светлината - самотна, безгранична в този час…
спокойна, от летаргия обзета, но и вътрешно смутена.
Дръзка, смела – винаги в анфас.
Уверена в своето изящество – сирена.
Безброй искри от пламък невъобразимо бял, ...

На разсъмване плачат върбите
край заспалата тъмна река,
сякаш спомнят си Дядо с торбите
как ми маха за сбогом с ръка.
Конят вече потропва с копито, ...

За малко спри и погледни назад.
Не е ли миг живяното до тука.
Живот, като на празничен парад,
примесен от емоции и скука.
Живот, като диханието кратък, ...

От птичи поглед градът приличаше на огромна глава кромид лук, разрязан на половина.
От запад слънцето свенливо се покриваше, за да отстъпи небесния дансинг за луната и нейната трупа танцуващи звезди.
Долу се виждаха оранжеви светлинки, които се сливаха със здрача, а след време го прогонваха и по ъгл ...

Когато всичко завършва с "обичам те"
и нежни ръце те притиснат към мен.
Тогава сърцето ми пърха с криле
(като птица в небесата пленен).
Когато всичко завършва със вричане ...

Осъден е умът ми всеки ден
да ръкопляска бодро той сега
на безкрайната човешка простота,
облечена в жалка суета...
Щом падне мрак, излизат зомбитата пак, ...

Вратите нека да залостят.
От страх обзети, нека
срутят всички мостове.
Човек да бяга от човека.
Настават вълчи времена! ...

Огън и пепел
Искам да съм болна, да умра...
Не искам повече да виждам слънчевата светлина!
Искам мрак да ме скове,
И никой на повикът ми да се отзове... ...

Бе топла вечер в края на септември.
Случайна среща във квартален ресторант.
Кръчмарят пак доливаше ми бренди
под звуците на тих и ненатрапчив джаз.
Очите ни се срещнаха през масите, ...

Уважаеми читатели,
По случай годишнината от смъртта на Ботев се осмелявам да Ви предложа няколко превода на негови стихотворения на руски. Да превеждаш поезия си е трудно, да превеждаш Ботев е задача почти невъзможна, дори и на руски – език в доста отношения близък, затова – моля бъдете снизходителн ...

Когато тишината в пясъчните замъци
отстъпи плахо мястото си
на неочаквана и дръзка изневяра…
Стените се напукват и основите поддават –
обезверени от ласките приспивни на вълните, ...

Като хлапе зашляпа босоного
и стъпчици във пясъка остави.
Усмихна се любезно и широко
и на морето реверанс направи.
Вълните зафлиртуваха свенливо, ...

Открадни този миг. Във дъха ми избягай.
Няма как да те хванат в стаения здрач.
Влез за малко... Не стой тъй красива на прага.
Знам, че бързаш. Мъжът ти се връща от мач.
Всеки ден от прозореца с поглед те пия ...

Жабата бунтовница
Жабата все недоволна е, кряка
и шумотевица вдига.
Щъркелът нервно със клюна си трака,
иска да спретне интрига. ...

Казах ли, че аз съм твоя
тиха сянка през деня?
Че разчупвам аз покоя
на блаженството в съня.
Казах ли, че аз съм този, ...

Господи! Как съм се скрила!
Или, по-скоро, някой ме крие!
Защо не ме търсят? Никому ли не съм нужна?
Аз мога някого да стопля в тази вечер теменужна!
Само вятърът хлопа вратата! ...

Аз знам, че слънцето над мен
не е в небето ни украса...
Без него няма слънчев ден,
докато тука не довтаса!
Щом ни окъпе в светлина, ...

ДОВИЖДАНЕ, ДЕЦА!
Довиждане деца! Отивате далече.
По всички краища на този пъстър свят.
Довиждане ! Аз ще се моля вечер,
да помните, че има път назад. ...

Мисли...
Едно селце* във гордият Балкан,
в страни от Времето, самотно доживява
последните си дни във тоя неразбран,
объркан свят, потънало в забрава, ...

Завърнаха се и тримата в базата. Зачакаха Крум да се върне. Вече бе полунощ, но него още го нямаше.
-Трябва да го потърсите. Притеснявам се за него. – каза Мария.
-В това тъмно вие си излизайте! – каза Емил.
-Права е. Да го потърсим! - каза Иво Полицая.
-Искате да го търсите, няма проблем. Само дето ...

РОЗАТА КОНСУЕЛО
Скритите послания на „Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери
Авторът Антоан дьо Сент-Екзюпери е световно известен, като най-популярни са произведенията му „Южна поща”, „Земя на хората”, „Нощен полет”, „Боен пилот”, „Писмо до един заложник” и „Малкият принц”. Самият автор по профе ...

СВЯТ І
Светът край мен е цветен сън прозрачен
или картина на незнаен гений,
или вълшебна приказка сред здрача...
Но истински ли е светът край мене? ...

Онази жена – нереалната,
заплете косите си с пръсти.
Завърза после краищата с облаци,
гръмотевично изтляли, гъсти.
Преметна плитки – гъвкави копнежи, ...

Обичане - това е храм.
Домът е на душата.
Сърце на длан.
И слънце във ръката.
Това е свобода. ...

Сякаш те са мракът, а ти си светлината.
Сякаш те са злото, а ти си добрината.
Сякаш те са реалността, а ти си чудесата.
Сякаш ти си истината, а те лъжата.
Сякаш ти си възрастният, а те децата. ...

Малко смях.
Трева зелена…
Малко грях.
Топла къща…
Сив комин. ...

Съжалявам.
И някой ден, някой ден ще се видим отново,
някъде там - високо, чисто, светло-синьо...
Където ангели и птици никога не са сами,
за да изпеем песните от несбъднати мечти. ...