Душата нежна
разпръсква обич, топлина.
Душата светла
се гърчи в самота.
Душата нежна ...

Началото беше трудно! На стотици километри... Сам, сред други сами и непознати хора, чужда страна, друг живот. Чувстваш се сам сред толкова много хора. Постепенно се научаваш да живееш новия живот. Постоянно сравняваш двата такива. Живота тук и там. Предимства и недостатъци. Става ти тъжно, мъчно, с ...

Вълшебства,
нанизани
в думички.
Усещания,
сливащи ...

Като камък на шия
воденичен тежи
любовта си да крия.
И защо ли, кажи?
Кой ли днес ще повярва, ...

*1*
Той никога не сънуваше, а и да го беше правил понякога, не помнеше сънищата си. Нощите му бяха безпаметни, утрините – лишени от радост. Понякога късно нощем, преди да си легне, сядаше на стола, малък и дървен, и лишен от всякаква украса, и дълго слушаше стенанието на вятъра отвън през прозореца. ...

Пътуваха към Неапол, където се надяваха представителите на Доминиканския орден да им дадат достъп до записките на Тома.
Монасите се подчиняваха единствено на папата, но предвид изключителната ситуация, съдействието им беше почти сигурно.
Умереният ход на впряга създаваше относително спокойствие на п ...

Кръговрат
Старата троянска есен
пак дошла е с мириса на пушек,
на спомените с тъжната им песен
и със слънчевия нежен досег. ...

Красота
Стояла в клетката кос-птица,
замислено мълчала там
и сякаш малката главица
изпълвал я въпрос голям. ...

На Т.К.
Ухае на трева
и много нежност,
обвита е ръката ти около мен...
За кратко е ...

Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроен ...

Отново се намирам във любимия си град
и по любимите си улици минавам.
Градът е все така красив и млад,
а аз със призраци се разминавам.
Звучат край мене гласове и смях, ...

Сбогом! Прегърни ме за последно,
знам, че любовта не свършва,
докосни лицето и косите
и изтрий сълзите от очите.
Тази вечер е последна, ...

Месецът изригна - уродлив,
да чертае лунната пътека
и изгря - зъбат, разголен, сив,
оседлал съдбата на човека.
Лятото разпори вечерта, ...

Ден, дълъг колкото година.
Секунда, с продължителност на век.
Хуманността от мен отдавна си замина
и често питам се дали все още съм човек.
Обаятелните погледи на минувачите ...

+ + +
Полето смъква
белия кожух,
тревата бавно
зеленее. ...

Дали да вярвам във мечтите? -
попита моето хлапе,
Дали ще мога да ги видя,
ще сбъдна ли една поне?
Кажи ми, мамо, рано сутрин ...

Думите изстиват още щом ги изрека,
словата ме оставят безмълвен да вървя.
Слаб, безпомощен потя се на ръба,
краката треперят, но продължавам да вървя.
Животът ми ме мачка и смисълът се губи, ...

Когато метите изчезнат...
На един приятел
Мечтите ти дават крила и надежда,
с които кръстосваш света виртуален.
Не искаш да вярваш, че често подвежда, ...

Поспря се малко. И в очите му се вгледа.
Видяха му се чисти и добри.
Изтръска козината и потрепна,
опашката размърда, накриви.
Почуди се дали да спре до него, ...

Тя стоеше така вече няколко минути. Със снимката на мъжа си в ръка. Усмихваше се, без да го осъзнава, и изглеждаше като влюбено момиченце, а отдавна беше минала трийсетте.
Беше взела решението рано сутринта. Изведнъж и категорично. Познаваха се от деца, бяха заедно толкова години, че бяха станали ед ...

ужаси
Вечерта преди странната поява бе просто една обикновена вечер: Още в осем, когато слънцето изчезна под хоризонта, село Милаево притихна и се сля с мълчанието на околната планинска одисея; Бай Зоран вече бе прибрал овцете и козите от следобедна паша и заедно с Тинка - жена му - гледаха телевизи ...

Всяка нощ за теб
се моля аз.
Всеки ден чакам
съответния час.
В който ще те ...

В тишината не търся пролука,
омагьосан от кръг на лице.
Във очите ти нежност бълбука,
непозната за мойто сърце.
Водопадно смолисти къдрици ...

Вярата пак се крие.
Иска да ми избяга.
На прескочикобила
с мислите си играе.
Музата ми приспива, ...

Върти се колелото
Върти се Колелото
надясно или наляво -
започне ли хорото,
ти хопай-тропай здраво. ...

Изгубих същността си...
Изгубих същността си,
а може би пък ти ми я отне.
Аз толкова обичах и се радвах -
сега сълза съм, от голямото море. ...

P.I.F. - Невидимо дете
Небе, море.
Море, небе.
Луни, мечти.
Мечти, луни. ...

Мастилено ми е.
И лястовичено... почти бездумно.
А между сламките на калната ми къща
вали пороен дъжд. И пак е утро.
Мастилено ми е. ...