С устни ме целуна – ослепях!
Виждам те, а нищичко не чувам!
Тъй живея с обичния грях
и в съня с любов да те сънувам!
А светът отдавна се върти!... ...

От село съм. Там – много от далече.
От Орешник съм – свито под Сакар...
А дядо ми във детството ми рече:
Осланяй се на своя си дувар...
Дувари виждах много аз из къщи ...

В сънищата само те прегръщам,
затова все бързам да заспя...
В нощите е все едно и също,
следват дълги дни на тишина.
И в мечтите само те обичам, ...

"Жълтее тази привечер, жълтее.
И кестените падат от дърветата.
Изпепелява споменът по тебе
и става все по-сумрачно небето."
Васил Златарев ...

Как искам пак да си до мен,
да усещам твоята любов,
да ме галиш нежно с твоя
чуден поглед.
Как искам страстта да усетя ...

Нощта е стих,
посипан
със звезден прах.
Той искри
от приказките на луната, ...

Посади дете дръвче. Поливаше го всеки ден. Песни пееше, редеше.
"Расти, дръвче, не спирай!"- викаше, но то не щеше. Не знаеше детето,
че време трябва. Мина ден, минаха два, детето бързо се отказа, не разбра.
Но чакай! История обикновена това не е, дръвчето със съзнание роди се и
покълна. Да, никой с ...

Бог? "Свещена глупост!" Повлияна от поезията на Ботев, реших да попитам къде ли е вашият Бог сега и какво ли прави? Може би в момента изписва следващия ви ход... или понася обвиненията за някой ваш неуспех? Или може би съставя нов списък с Божии заповеди, тъй като забелязва, че сегашните биват наруш ...

По крайчеца на думите се движа
(а те ме режат като с нож),
на кръстопът от рими все изграждам
изминалия си и бъдещ ден .
От себе си не мога да избягам ...

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

Не ми е чужда сляпата ти болка.
Сълзите ти... И те не са ми чужди.
Във този поглед, зная точно колко,
безгласни са били желания и нужди.
И нощите познавам – по-самотни ...

НЕ ЗАМЕРЯЙ МАСКАРИ С ДОМАТ
Щом замеряш маскарите с домат,
значи си търсиш белята...
И ще стане животът ти ад,
трябва да плащаш цената. ...

Когато просякът в студа ти се усмихне,
осъзнаваш колко си богат за миг,
щом бездомният със нищото щастлив е,
ти и сит и подслонен си принц честит.
Забравил на живота простотата, ...

Ти бил ли си със есенно момиче,
което през гората да те води,
да ти показва шума и позлата,
да мислиш, че лети, докато ходи?
Сега за теб съм може би магия, ...

ходи бързо
бяга от себе си
с онзи поглед
знаете го
с който те сочи ...

За първи път съдбата ми подари такъв подарък-пътешествие на екзотичен остров, обвит от мистериите за тамплиерите, Последната им крепост.
От пръв поглед островът казва:
"- Аз съм каменна крепост! Предизвиквам те! Ела и ме превземи, ако можеш!"
Старите сгради са построени от блокове пясъчник. Явно дър ...

И какво, ако грешиш за себе си. За собствените си идеи и идеали. До това докъде се простират възможностите ни/ти. Можем ли да предвидим какво ще се случи след час, два, ден, седмица... И какво, ако не можем. Ако не можем да спрем да мислим за бъдещето и все пак да не можем да знаем какво ще се случи ...

Поглеждайки наоколо, си казвам,
как може наопаки да е Светът,
невинните да се наказват и да страдат,
а виновните да са на свобода!
Дали наистина никой не разбира, ...

На К., с обич
Влюбих се в теб. Трябваше да ти кажа отдавна. Но не го направих. После се появи тя. И аз реших да те отстъпя. Плачех тайно, без сълзи, някъде дълбоко, дълбоко в себе си. За тайната ми знае само Огледалото.
В момента усещам как не мога повече да задържам думите в себе си. Как те напират ...

Толкова сме свикнали с тях, че вече изобщо не ги забелязваме, по-точно – фиксираме ги с крайчеца на окото като част от пейзажа – погледът ни равнодушно се плъзга по олющената фасада на сградата до Макдоналдс, по малката цигуларка на входа на метрото с вечно скъсан чорапогащник и очила с дебели стъкл ...

Красиво си и ароматно дивно цвете!
Обичаш свободата,
синия простор...
неспуснато перде.
В душата ти любов живее, ...

Отново съм разочарован!
Почти не чакам блага вест.
От злото съм почти отровен...
О, и това не е от днес!
Аз не очаквам благодарност... ...

"защо ми е спасение-
щом няма да те има."
Ал. Горчев
Отдавна те няма -
в съня и в живота ми. ...

СЕЗОНИ
“Налей ми светлина, прати ми вик!”
Венета АРАХАНГЕЛОВА
Налива в чашата на хоризонта като вино
далечен залез светлина далечна... ...

Ако се случи тези Небеса
поличба да ми пратят, че за мене
ще сбъднат всички земни чудеса,
какво да си поръчам без съмнение?
Дали е чудо - да поискам мир ...

Истината се гради трудно, ние сме само чираци, които искат да научат магията на нейното сътворение. В това е смисълът на човешкия Живот - да бъдем добри ученици, за да станем добри строители. Зад очевидното винаги наднича невидимото, а то е неутрален наблюдател на всичко онова, сътворено, или пресъз ...

ПЪТ
Все търся смислен апостроф
на ледната проклета Зима.
Загърнато във своята Любов,
сърцето ми е Пилигрим. ...

Вървях, вървях... Падах, ставах и пак...
Плаках и плаках... отново и отново...
Нощем се будех от болка, от вина...
Сърцето ме свиваше от тъга...
Раждах се и умирах секунди след това... ...

Трябва ли децата да приличат на своите родителите? Отговорът според мега интелигентните интернет философи-съфорумници, които имах злощастието да използвам за източник на информация, е еднозначен и напълно ясен. Отговорът е да.
Аз съм още дете, не съм бил от другата страна на барикадата и личното ми ...

И когато само сенките след нас останат,
oбърни се, погледни назад!
Повярвай, там ще видиш много!
Смях, сълзи… различен свят!!!
И когато дишаш, обърни се пак, ...

Докосвам ръката ти бавно и нежно, играя си с пръстите ти и нагоре към лакътя; оставям следи на чиста страст и на бурята от първичното.
Ти се задъхваш, сякаш самият допир на моята кожа по твоята те изгаря; в стаята дими, мирише на карамел и усещания, а ти обръщаш лицето ми към своето и оставяш полови ...