Звукът на тишината те залива с апатия,
от тая, която боли.
Сине, можеш ли да ми изсвириш спомен,
такъв, какъвто още в сърцето ми гори.
Всички сме тук, около твоето пиано, ...

Той бе човек, който насила
погледна ме в очите!
С поднесено лице,
от двете ми ръце,
очи с очите ми да се срещнат, ...

Люби ми се, мила мале, либе отдалеко,
все го чакам да се яви на наш'та пътека.
Да напои врана коня долу на потока,
да ме види, мила мале, със очи дълбоки.
Да ме грабне, мила мале, да стъпи на стреме, ...

- Чичо, нали ще дойдеш с нас на Коледния карнавал? – Зорà сияеше и не можеше да скрие радостта си от предстоящото заминаване. Сгъна трескаво карнавалния си костюм на жар-птица и го набута в жълтия куфар, претъпкан догоре с лъскави пандифлюшки и джунджурийки, с които смяташе да бъде неотразима, дръпн ...

СЛЕДИ
По сините стъпки на спомена
в самотната вечер вървим...
Целувка, въздишка отронена,
ръка за ръка се държим. ...

Колко ли дълго се мятам напусто,
без думи, без дъх - не вярвам на лустро.
С камъни брашно не меля напразно
и съдбата си не тласкам към пропаст.
С храбри очи съм, с величава походка ...

В нашата хубава държава
всичко ценно и морално се руши.
Управлявана от алчни грандомани,
„ ВЕЛИЧИЯ “- самозабравили се.
Корупция грабежи и убийства, ...

Глупавият вълк
В страната приказна отдавна
вълкът е лошият герой ̶
решил е някой нейде явно,
че с глупост е известен той ...

"Омъжи се за мен!"
С обич каза ми смело
и ме взе във ръце,
завъртя ме умело.
Ти не виждаш, но аз... ...

Стопен, брегът се люшка в утринта.
Морето е стъкло и шум, и блясък.
Връхлитат чайките с молитвен крясък –
и ми изтеглят очната черта.
Надува слънцето златист балон – ...

Миналото на Обречения
На хората, които правят изкуство.
Разкъсвал дори своята съдба.
От нея шил е дрехи за клоуни,
за да разсмее тъжната Земя. ...

Защо се мъчим да дефинираме
всички емоции и чувства в нас?
Аз знам,
не можем просто да ги игнорираме,
но виждам, ...

Изтля една любов,
уби я едно съмнение...
накъде сега-
кой, където намери,
кой, където види, ...

УСПЕХ
Бе умен, талантлив и
с литературен похват,
но и с голям недостатък -
доста устат. ...

Онзи важен човек да се върне,
но да бъде памучен - тъй мек,
че в сърцето му лесно да хлътна
и то дълго да вие за мен.
И пак утрото си ще обикна. ...

“А без моето слънце е толкова трудно да дишаш”
Елмира Митева
***
Търсех слънцето всичките тези години,
че не виждах сълзите, които пилях... ...

Пеперудено
обхождам мрака,
с надеждата
за светлина...
И зная, ...

Бойко, наглият мафиот,
спечели народния вот,
последиците се виждат -
никои в ЕС не ни завиждат!
Ами първо да се мисли трябва, ...

Светъл празник е за спорта
„Тигрите” щом ритат мач!
Без пари е и транспорта,
най-великият играч
щом се вихри на полето ...

Някога на село бе
кметът ни съдба, повеля.
Кръст превиваше на две
селянинът с пот на чело.
Аз тогава бях дете ...

Безизразно пак дните ми се нижат.
И сякаш времето върви с бастун.
За мене пак проблемите се грижат.
Отнася ме космически тайфун.
Оглеждам се на хората в очите ...

ЕХО
За какво ти е път,
щом напред е прозрачната зима...
Ненчо Славчев, “Следа”
За да станеш далечно ехо, ...

Опитах се "на заем" да те имам -
няма смисъл, казах си....
Опитах се "на заем" да си моя -
няма смисъл, пак съм сам.
С теб съм, но си само мисъл - ...

Чашите от час стоят си празни,
но ний отпиваме от тях две какпки вино
и правим се, че двама сме на празник,
на който е поканен точно- никой.
Романтиката свърши се отдавна, ...

Тя е онзи прилив - отчаяние,
който свежда пак над мен глава,
в погледа ù - мъка и мълчание,
отразили греховете на света.
Тя не е жена, а поход, ...

Хаджи Исмаил стоеше седнал на болничното легло и гледаше през прозореца в клоните на жълтата череша. Фигурките, които узрелите късно плодове правеха на фона на обедното слънце, създаваха впечатление за унилост и на хаджията му се приспиваше. Още повече, че беше отново топло. Краят на юни водеше със ...

Докосване
Морето бе единствено спокойно
с тези корита, синджири, ветрила,
с вятъра, изгубил се нейде из брега,
недокоснал бягащия пулс. ...

Сушата попи и последната капка,
дъждът потъна в градската шахта.
Препускат мишлета, слънце пече,
сладки крачета, напукано поле.
С лъчезарен бич удари земята, ...

Мишел отвори очи и се усмихна. Беше толкова щастлива, че вижда слънцето - от седмици валеше. Ноември е дъждовен месец, който те кара да тъгуваш, а когато тъгата е хванала за ръка и лошата кашлица, се чувстваш доста неприятно.
Мишел е скулптор. Скулптурата е вид изящно изкуство, в което си изящно сам ...

Поглеждам през прозореца - вън вали,
заспивам, сънувам, в съня - ти.
Сън за сбъднати мечти...
Истина? Не, сънищата са лъжи.
Събуждам се, реалността боли, ...

И ти дойде, подаде ми ръка
и тръгна да ме водиш някъде нататъка.
Към неизвестното,
което сам не знаеше къде е.
Изгуби пътя, изостави ме, ...