Нямам муза за писане…
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. ...

Ний не вярваме вече в герои - ни чужди, ни свои, една съвременна мисъл, която едва ли много хора в днешно време си задават. Кога настъпи 21 век и забравихме кои сме ние, камо ли да помним героите или хората, които имат значителен принос към страната, в която живеем, наречена България. Какво стана с ...

ЕЛИКСИР ЛЮБОВЕН
В душата ми е толкова мрачно,
около мен всичко е прозрачно.
Или съм упоен с еликсир любовен,
или животът ми е така натровен. ...

Какво, че януари е решил
да скрие пътя в бяла пелена.
За миг намерих твоите очи,
а в тях бе спряла толкова тъга-
по лятото и лятното море. ...

С ужас, дете, с пот по челото,
крещеше то, плюеше злото,
с мъка и жал през сълзи недраги,
проклинайки онези облаги,
за дето тъй копнейки се бори, ...

Авторът винаги има право
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На ед ...

Вървяхме по снежна пътека,
хванати като деца за ръце.
И толкова хубаво ни беше
със спомени, искренно изживяни.
Красиво, леко валеше снегът. ...

Като капка животворна аз от теб ще пия,
ще утолиш ти жаждата ми за любов,
сълзите свои бързо ще изтрия,
за бъдещето ново аз ще съм готов.
Ще ми напомняш ти за утрините росни, ...

Очите ти са с цвят на пролетта...
... зелено като утринно ухание
и жълто като лъч, топящ снега,
кафяво като галещо мълчание.
Очите ти са с цвят на лято ярко... ...

ИМЕ
– Да поскитаме заедно! – рече ми вятърът, дето
под дъжда зад прозореца тъмен задавено хлипа,
дето сухите тръни търкаля с пети през полето
и простира на ореха в клоните облачни дрипи. ...

Изгрев
Нощта през утрото избяга
и хлопна външната врата.
Светът събуден се протяга...
Денят каруците си впряга ...

Не зная вече колко пъти
се прибирам в стаята си уморена,
имам чувството, че е мъртва -
без шепот, без говор, винаги студена.
Печката, същински кошер пуст, ...

Хората по улиците умират
внезапно и сърцата им спират!
Живот непонусим ние живеем,
дори да се опитваме да го преживем!
Сърца в кръв пролети, ...

Любов, къде си? Търся те от много време. И все в грешните хора. Преди ме крепеше надеждата, че ще те срещна.Така копнеех за теб. Мина много време, откакто спрях да вярвам, че съществуваш. Любов, сега в сърцето ми те няма. На твое място има само лоши спомени и болка, а до тях тихичко се е сгушила сам ...

Докосваш ме, със поглед ме събличаш
и тъмна страст проблясва във очите,
целуваш ме, във мислите надничаш
и тихо вплиташ пръсти във косите.
Въздишката изпивам със наслада ...

Не ме обичаш! Чуваш ли? Не ме!
За тебе аз съм огледало!
Във мене виждаш свойта красота
и мойте приказни мечтания.
Не ме мечтаеш ти, ти нямаш смелост. ...

Малко момиче,
за нощ ти порасна пред мен.
Искаше с теб да споделя
този миг най-съкровен.
Нощта бе закрилница ...

Пореден ден без теб,
аз стоя сама и чакам вест сега...
Пореден ден без срам
аз питам за теб света...
Пореден ден на болка, ...

Седя си на една пейка и гледам как хората вървят щастливо по улиците, окичени като коледни елхи с мартеници. Бъркам си в джоба и вадя малко малка гривна, изплетена от червени и бели конци. От тези - със сърчицата и завъртулките по тях.
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – И ...

На любимата ми колежка
Тя е женствена, безскрупулно първична
и като молитва от мъртвец - недоизказана.
Тя е толкова негодна за обичане,
колкото удобна за омраза. ...

Любовта е като море, в което вълните на болката се сменят с тези на щастието. В него можеш да плуваш безкрайно, но внезапно е възможно и да се удавиш...
Не бива да се учудваш на нищо,
което става по Земята -
защото е мръсник късметът,
а грешница - душата. ...

Някъде далече – на брега на голяма река, се издигал замък. Той бил толкова стар, че кулите му се ронели в бавните води, тесните прозорци потраквали самотно от вятъра и само гласът на една стара сова се чувал нощем из тъмните коридори. Понякога голямата врата на замъка се отваряла и от нея излизал кр ...

Докосваш ме - изтръпвам,
пръстите ти галят ледената кожа,
мислите ми се изплъзват за секунди,
шепотът ти ме изстрелва нависоко -
там сме само ти и аз. ...

В душата ми расте
вълшебно цвете -
Тебелюбие...
Целувай го с очи -
небесно светли, ...

Кой ти изтръгна крилете?
Кажи ми?
Кой те превърна от ангел във звяр?
Нима ревността ни погуби, любими?
Нима тя ни осъди на вечен пожар? ...

Изгубих нещо...
Изпуснах го насред полето...
То беше чисто, бяло, истинско...
То беше малко, но добро...
Изгубих го насред полето... ...

Жена без парфюми и бижута, подарени ú от мъж, няма минало.
А парфюмите, които ти ми подари, са толкова много.
С тях ухая на греховна чувственост
до заличаване на чувствата.
С тях ухая на копринена подлост ...

Помниш ли всички мигове?
Искрящи, изгарящи фотони
в буйна радост.
Мигновения
в незабравими вечери, ...

Решенията, които правим, не винаги са изборите, с които ще останем. Неведоми и непознати са пътищата съдобвни. Дотолкова сме свикнали с това "трябва" и "не трябва", че почти не виждаме какво "може" и какво - не. Всичко е там, пред нас. Пътища, знаци, тайни пътеки. Някой преди нас вече се е постарал ...

Искаш прошка - миг мълчание…
Двоумя се – страшно ме боли.
Пак изравяш спомени забравени,
раната в сърцето вечно ще кърви…
Близки сме – от два различни свята. ...

Ръце, крака, туловище -
а глави не виждаш.
Лицемерие, маски, грим -
ах, Алчност, така прозираш!
Смрад, Мръсотия, Фалш - ...

Нощта ме обгръща с плътния воал
и потъвам в безкрайната тъма...
Чувствам сърцето учестено
в гърдите на заешка душа.
Очите напразно се взират, ...