Дали трябва винаги да се избира
между самотата и една жена,
дали си струва така да се умира –
дори и да нямаш никаква вина?
Върху сърцето има горчиви рани, ...

Уроци по сценично майсторство
Отговор
...............................................................
за истината за неистината
и за времето което стъпките ...

Камбанен звън щастливо днес звъни,
на всички хора с радост възвестява
най-хубавия ден от всички дни,
във който Бог децата ни венчава.
Венчава ги за радостта, ...

Затвори очи! Да ти говоря или пък не?
Останалото - телата сами ще свършат!
Съблазънта на твоята гръд
потича по моите ръце.
Езикът не стои мирен. ...

САМОТА
Самотна съм сред музика и звуци,
самотна съм дори без тишина.
По пътя на душата ми скрибуца
файтонът на безлична тъмнина. ...

Ще намериш смисъл,
когато вече е късно,
ще намериш време,
когато вече
нямам търпение, ...

Във сънищата си сънувам пеперуди,
мечтая слънчогледови поля,
в нощната разходка се загубвам
и никога не искам да идва сутринта!
Във сънищата си летя напред-назад, ...

Сън ли бе за теб...
и тази Зима?
Като нежно цвете,
скрито от снежна ръка...
Очакваш и тази Любов ...

Почувствали ли сте как корените ни теглят назад? Назад, в спомените...
Случи се преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато се разделяш с нещо мило и свидно за душата ти...
Като се пенсионираха, родителите ми се върнаха на село. С ...

Разказ на Оши и Пили
Здравейте, ние сме Оши и Пили, най-страхотните хора на земята, а вие имате щастието и привилегията да делите един свят и едно време с нас, за което идните поколения ще ви завиждат.
През дългия си житейски път, по който сме се сблъсквали с какви ли не приключения и опасности, сме ...

Със себе си
добър бъди.
Търпение
да свети в твойте
дни ...

Тъй е понякога в живота
О, сблъсквал съм се във живота
с една човешка суета:
отжигления от хомота,
не го е еня за света. ...

Как е хубаво понякога
Как е хубаво понякога
да дишам люлякови пàри!
Да тичам, да събирам
нежни горски минзухари. ...

Когато те потърся
и ми кажат, че те няма,
чувствам, че сърце ми ще се пръсне,
обзето сякаш от някаква измама.
Когато с теб пожелая да си поговоря, ...

Колко сладко се прозяваш
и притваряш ти очи,
с мен дали се уморяваш,
уморена от мечти?
Хей, мечтите са безплатни - ...

Постепенно пламъкът изчезва,
избледнява споменът за мойто детство чисто,
а сега жестокостта на битието го замества
и във бяг сериозен мислите си аз избистрям.
И пак загледан съм във точка сива, ...

- Сигурна ли си, че искаш да останеш сама ?
- Да, това искам. - в момента, в който изрекох тези думи, осъзнах, че наистина искам да съм сама.
Понякога си мисля какво ли е истинското значение на думата "искреност", колкото и да боли тя и колкото и да променя живота ти, тя те прави истинска - такава, ...

Стенание нестихващо,
заглушена мъка,
сълзи неспиращи,
никой не чува.
Улица задънена, ...

Три минути имам да съм приказна,
после пак ще стана пепеляшена...
После? После пак ще съм унесена,
сякаш че от нещо съм уплашена...
Три минути... пропилях ги... Боже! ...

Пролет - чудно време в планината.
Греят ме златисти лъчи.
Пак докоснах се до светлината,
сияеща от твоите очи.
И в това прекрасно време ...

Виждаме единствено това, което пожелаем.
Слепи за другото, някак си нехаем…?
Чувстваме там, където някога е имало,
а не искаме да си признаем, че всъщност „някога“ е минало…
Затваряме очите си за всичко околно, ...

С това не може да се свикне -
да попадам на мъже, които
събуждат майчините ми инстинкти
и не оставят нищо скрито.
Не са виновни, вероятно... ...

Аз зная, че е лудост... всичко
Аз зная, че нямам правото да искам,
да копнея, да сънувам... теб.
Аз зная, но не искам да повярвам,
че мигът отмина, преди дори да е дошъл. ...

Заобиколена съм от топлина. Цветна топлина.
И топъл цветен аромат. Обвита съм около него.
Усещам го. Онзи майски аромат.
На люляк. На момина сълза. На божур.
Онова бяло. Онова лилаво. И зеленото. ...

Стоящ сам сред полето,
със поглед, вперен в далечината.
В джоба си имам билет,
със който ще летя до Луната.
Знам, утре чака ме път. ...

Цветята цъфтят и ухае на пролет,
а в мен май че се чувства развиват,
мислите ми витаят като птица във полет,
а устните ми искат теб да изпият!
Дали се влюбвам или така ми се струва, ...

Сама. Пак сама. Все сама. Не така си беше представяла живота Сима. Не, че бе имала големи мечти и надежди, не. Но беше отраснала в добро и кротко семейство, където майка ù и баща ù вършеха всичко заедно, никой не предприемаше нищо, без да се посъветва с другия. Дори за елементарни неща, като това, к ...

ОБУЩАРЯТ
Стоя на сянка в кварталната градинка. Посрещам с поглед всяка жена, която премине край мен. Вече съм на деветдесет и пет. Но меракът ме държи жив.
От малък съм си такъв. На тринайсет години в училище сложих жива жаба в потурите на едно циганско момиче. То се разписка, но най-важното, смъкна ...

Аз плаках Бог да ми прости,
как виждах, че това си ти!
Четях, потъвах в твоите крака.
Достоен ли съм да те понеса?
Уви, дори в душата романтик, ...

Софийска сага 9
Глава шеста-втора част
Нощта се беше надвесила над полуразрушената Столица на Царство България. Във въздуха се носеше остър мирис на пушeк, счупени керемиди и кръв. Видения бродеха из развалините на величествени, до преди няколко часа, сгради. Случайно надживели ужаса хора ровеха с г ...

Шуми море от сънища - кошмари!
Замина... тъй далече си от мен!
И тъпа, ненаситна болка пари
от мисълта, че с теб съм разделен!
Ще пропътуваш пътища тревожни – ...

Не проумявам защо си отиваш,
ще ми се да можех да те разбера,
но знам едно - ти пое по своя път,
и аз не трябва, и не искам да те спра.
Между нас приятелството вечно ще стои, ...

ГЛАВА И СЪРЦЕ
На К
Главата ми казва – поспри се!
Сърцето ми казва – препускай!
Главата ми казва – почивай! ...

На цар Киро - от затворническата килия,
писмо написал - клетия циганин, Илия:
-Царю честити, помогни ми!
Тук съм аз от три години,
а има да лежа и още една - ...

ЦИГАНИ
Съшита от отблясъци и мрак
като атлазена лилава риза,
над ниския крайречен върбалак
задушна юлска вечер тихо слиза ...

Не, не тъгувам. Само отронвам сълза,
която за миг ще блесне по мойто лице.
Не, не тъгувам. Просто разговарям сама,
с нежни думи, произлезли от мойто сърце.
Не, не тъгувам, а и просто не мога. ...