Гущери в зелено и синьо
оставят следи върху пръчки
и сухи листа,
малки крачета и стъпки
на зиг-заг рисуват пътека, ...

"Всичко в същността си е илюзорно и ефимерно;
тези, с дуалистични възприятия, считат страданието за щастие,
като онези, които ближат мед от острието на бръснача..."
Ньошул Кенпо
Всеки си има свой „грях”... Пристрастяване. ...

КУЛИНАРИЯ
Беше объл, а сега е ръб,
защото влезе във “ЮРЪП“…
Беше буламач на ТАТО,
а сега е бурания в НАТО… ...

Послеслов
Аз пиша за нас тази песен
във топлата есенна нощ.
И в спомени скъпи унесен,
припомням си нашта любов… ...

Усетих пеперуди във главата си.
От тъмната страна на светлината,
застинал бе и упорито си повтаряше,
че няма как да съм дочула любовта ти.
Че няма как да виждам всяка мисъл, ...

Можеш ли?
Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, ...

Нахрани самотата
с дъжд от спомен
за теб.
Нека капките капят
като сълзи. ...

Отвратителна мизерност, гнусен лаик, повърхностна курва, превзета фльорца, бих се отървала с неохота от незабележимостта, бих зарязала това мазно и противно тяло. Бих изгорила всички книги, побрали безсмисления ми език. Бих убила всеки, който краде кислород, ненавистта ми към околния е почти толкова ...

Рано сутрин. Стандартна остъклена спирка, пълна дори по това време с хора от всякакви възрасти. Намусени, сънени. Нетърпеливо допушваш цигарата, чакайки закъсняващия автобус. Естествено, разписания не се спазват – кой ли ги гледа изобщо?! „Може би има време за още една?” Не, ето го. Въздъхваш облекч ...

Животът ме ориса да се скитам
немила и нeдрага по света,
на злоба и на унижения да връхлитам
и така, докато умра.
Аз съм тази, която всички отхвърлят ...

Донесъл те е вятърът,
когато душата ми в сън чуден е била.
И без да разбера, посял те е в сърцето…
(където нося те и досега)
Луната те поливала с лъчите си. ...

Не тръгвай още... Рано е... луната
едва огрява твоите нозе
Почакай... да посрещнеме зората,
сложи глава на мойте рамене.
Недей си тръгва - някой ли те гони, ...

Във време, когато слънцето само залязва
далеч, далеч от своя дом (сама) избягах,
за да открия сърце, направено от камък.
Ще опитам, само дай ми още време...
от ума си твоето лице да снема ...

Ако си объркан, ако се чувстваш претоварен от прилива на енергия, която те заобикаля и прониква в тялото ти... не се притеснявай. Дишай...!
Знай, че ти имаш възможността да насочиш тази енергия по положителен начин. И дори ако не знаеш как, рано или късно ще разбереш...
Защото има много хора, които ...

Виж към небето светло,
Ей там - до слънцето златно.
Лесно ще видиш, когато се взреш
И бързо ще забележиш в своя стремеж
Колко е лесно мечтите да стават ...

Под завивката на топло
заформяше се мечешка хралупа.
Там, вътре, толкова охотно
слушах сърчицето ти как тупа.
А ти ръцете - тежки лапи, но и нежни, ...

ПРИЯТЕЛКИ
Замръкнах в долината на твоите очи.
Там, някъде по пътя, седнах да размисля.
Обърна гръб разумната, навъси се, мълчи...
А лудата ме сръчка и само се усмихна. ...

Една жена с ръце корави,
от грижи – смръщено чело.
Тя красотата си остави
заради мен и моето тегло.
И колко пъти в тъмнината, ...

Остава
След всички бури.
Остана само камъкът студен.
Студен, безжизнен, с шепнеща история.
Живот бе имал той. ...

Малко ли те обичах преди, че да ми се налага да те обичам още веднъж... или просто не съм спирала, само съм останала с впечатлението, че е така, но сега, когато знам какво е да те няма, те обичам много повече от преди. И ме е страх само да не те загубя пак, от всичко друго бих се отказала и всичко д ...

Искам да бъда за тебе надежда,
когато непрогледен ти се струва мрака,
и непосилна за душата ти нежна в
теб се всели и стаи самотата...

И негова беше, и чужда.
Като блудница сред вярващи живя.
Днес си просто грях с пълнеж от
горчилка - самота.
Моето тяло с колко други делеше ...

СТРАСТ
Сън бленуван в мрака се разтапя,
теменужен цвят с ухание на страст,
разгарящ огъня на любовта у нас.
Бушуваща стихия в недрата на вулкан, ...

Топъл дъжд бликна внезапно
в моя сън, на крачка преди
сумрак нощен да ме прегърне.
Твойте сини очи разпиляха
неочаквано мокри следи. ...

Xavier Naidoo - Freisein
Glaubst Du, dass der Wind weht,
weil irgend jemand sagt: "Wind, weh jetzt"
Glaubst Du, dass die Sterne, die am Himmel stehen
leuchten, weil irgendwer sie anknipst ? Glaubst Du das ? ...

Оголя на балкона чемшира
и полето без цвят оголя.
Мойта болка самотна не спира,
в хоризонта със облак се сля.
Иде буря... Навярно последна ...

Чу ли снощи онзи вятър,
литнал в сините предели;
бистър хладен дъжд и ведър,
носещ в облаците бели.
Може би си спал навярно, ...

Какво да правя аз на Земята?
Защо съм изпратен от някого тук?
Каква е моята роля, мойта заплата?
Или живея без смисъл просто напук...
Какъв ли не бях – и клоун, и шут. ...

Бе един спокоен
следобед от други много
и по пътя горски
тръгнахме отново.
Ту редуваха се думи, ...

Когато нямаш нищо и сърцето ти е празна гара,
когато не намираш щастие, дори в поредната цигара,
когато изгревът далече е, а небето - черно,
когато сърцето трепери, само, наранено от щастие неверно.
Когато изборът е между пътища безброй, ...

Сбъдни се сън
като очакван изгрев,
като подслон
за скитника бездомен,
като разпалено ...

Понякога животът ни отнема всичко. Изведнъж и безмилостно. За да се спрем и да видим дребните неща, „несъществените” детайли. Защото ние често се самозабравяме. Вживяваме се като господари на света, властелини на природата. Като останем без нищо, виждаме какви сме всъщност, разбираме колко наистина ...

Сега е време
за молитва.
Сега е време
за следа,
изписана със мисъл ...

В клетката на моето страдание
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...