I don’t wanna talk
About the things we’ve gone through
Though it’s hurting me
Now it’s history
I’ve played all my cards ...

TALISMAN - JUST BETWEEN US
U came like a silent breeze
Heaven sent like an angel
I knew I'd tear apart
2 hearts left 2 wander ...

Как да Ти кажа какво ми донесе,
как да покажа душата си -
всичко пред Теб е изцяло разкрито -
виждаш ме...
Не искам да ме няма в очите Ти, ...

ПОСРЕЩАНЕ
За добро ли, за зло ли – дойде.
Настани се без капчица свян.
Навсякъде, наоколо и в мен,
сякаш цял живот съм те чакал. ...

Прегърни ме сега –
тръпнещ в страст и очакване.
Накъсай ме –
като розов цвят – лист по лист -
необуздано и диво. ...

Кучето ми Зъбчо,
ух, гладник голям е!
Де що види, дъвче,
все едно салам е.
Вчера ми изгриза ...

Очите ми....
Очите ми – дълбоки езера...
Те искаха да кажат много,
те искаха да ти разкажат...
Очите ми - така и не погледна в тях! ...

"Утрешният ден е винаги чист. В него няма грешки."
Чист като белия лист,
пред който сядам да пиша,
прозрачен като аметист,
потребен като вдишване... ...

И вливаха се в мен хиляди водоеми
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки ...

Завръщане
Не говори сега,
а тихо влез
и нека помълчим!
Знаех – ще се завърнеш ти, ...

Аз съм котка, нокти имам!
Животът ми е стопанин,
А ти си ми брат по съдба и по кожа,
все едно кълбо търкаляме
и до нас малките глас отварят. ...

Не казвай, че е късно за любов!
Не говори за отлетяла младост!
В този свят - и грешен, и суров -
любовта е светлина и радост.
Не казвай, че е късно за любов! ...

Плаче южнякът в полята
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.
Преследвайки страшния такт, ...

Докосват дланите на утрото.
Пръсти от нежна зора раздиплят
млякото на изпомачканите чаршафи.
Зеници като в мъгла недосънували
своето сбъдване. ...

Подарък да ти купя не можах -
подходящ за тебе не намерих,
дори цветя не ти набрах -
хризантеми, рози, орхидеи.
Градината е в моето сърце - ...

"Нормално!"
Понякога си спомням
с усмивка за теб и бирите...
* * * * *
И утрото с дърветата замръзнало... ...

Любовта има друго лице.
Чаша от кафе на масата.
Пепелник почти прелял.
Капе кранчето на топлата вода.
В ъгъла подсмърча котето. ...

СВЕТЪТ Е НОВ
Светът се буди тръпно побелял,
тревоги и неверие забравил,
една надежда-чудо приласкал,
фалшиви маски в тъмното оставил. ...

Какво си мислиш! Ето пак говориш глупости
...че съм недорасла...Само недолюбена!
Спести ми клишетата, тъпите илюзии,
мога и без тях да остана вечно глупава.
На мен не са ми нужни вече ясни обяснения. ...

Кръшкай колкото искаш
и с когото можеш...
Недей инато да подтискаш
пролетта и нахалството ù.
Просторна е терасата ...

Искам
Моето пиянство е любов.
Тя ми стига да не съм на себе си.
И криле дарила ми отново,
да ме носи всеки миг към Тебе. ...

С тихи стъпки пресичам нощта,
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях ...

От фойерверките, пръснати от сърцето,
от бездумията, дето дълго таях,
пламна в цветнеене цяло небето,
звезди затанцуваха, а аз със тях.
Чудна приказка с думи вълшебни ...

Посвещавам тези редове на всички наши майки!
".................
В такива дни аз, плахото селяче,
поисках за гимназия пари..."
(Писмо до мама, Е. Димитров) ...

Една сълза от тишината ме изтръгна
Едни очи ме гледаха с любов
И толкова забравени неща ми върнаха
Разбрах че не цар съм бил а роб
Поисках да ми бъдеш сянка ...

Има сънища, които може би са безопасни, само докато
са в спящото съзнание...
Още ли сънуваш как вземаш ръката ми
над маса в полупразно кафе,
как хвърляме притиснати погледи ...

Четох и слушах, и гледах, че сме били най-тъжната страна на света!? Какво несправедливо обвинение! Как може да бъдем най-тъжната страна на света, като въпреки бедността успяваме да се веселиим и посрещаме с веселие новата година и да се присмиваме над бедността?! Това може да го каже само някой задр ...

Не е нужно звездите да сваляш,
поведи ме по лунна пътека,
закичи ме с цветна дъга -
поискай ме сега!
Дай ми бяло кокиче, ...

Първи сняг...
И детето във мен ръкопляска.
Слага шапка и шал,
вади старата прашна шейна...
„Отпечатък” оставя в голямата пряспа ...

Леко притворени очи, сбръчкана кожа с цвят на остаряла свещ, силно пристегнати крайници, за първи път застинали без работа... Няколко клонки чимшир, събрани като китка за момък-сватбар, правят картината малко по-близо до реалния, живия свят. Приготвените отдавна, извехтели от чакане дрехи на покойни ...

Извън тези стени.
Там е моето място далеч от крясъци.
В моя собствен свят.
В моята земя на сънища.
В свят, където гневът е неизвестен. ...

ДВУБОЯТ СЪС СМЪРТТА
Ако вярата е несломима,
дори смъртта е победима.
Когато кислородът не достига
и виждаш вече края на вселената, ...