Памукова e тишината в нивите,
разбридана сред ледените пясъци.
Сънуват неродени самодивите
сърповете с безпощадни блясъци,
съсичащи стебла с просъскващ хряс, ...

Със таланти съм дарен
***
Аз поет съм незлоблив –
учен, умен, работлив.
Кой прочут е като мен? ...

AЗ ЩЕ ОЦЕЛЕЯ
Дори земята някога да спре да се върти
и светът от мъка в тъмнина, той сам себе си да съкруши.
Аз пак ще продължа тогава от светлината твоя да живея
и, взел искра от твоята душа, аз пак ще оцелея. ...

Боляща съм.
Трънлива драка.
Не ме докосвай.
Нека си боли.
Ненужноста ...

Седим си на по чашка със Смъртта
и просто си приказваме - "приятелски",
ала с напредването бавно на нощта
в очите ù загнездва се предателство.
Омайва ме със хиляди лъжи ...

ГРЯХ
Потрепва понявга сърцето ми, грешното,
когато във пътя си погледи огнени срещам;
потрепва тревожно сърцето ми, земното,
щом грехът първороден пред мен се изпречва. ...

Тайната ми
Животът ми крие тайна:
любов несподелена гори в мен със силен плам.
Нямам надежда, а скръбта си
пред любимия не искам да издам. ...

Аз свикнах да бъда сама,
а на тебе какво ти остана?
Един спомен, изпълнен с измама
за нейните пъстри, красиви очи…
Аз свикнах да бъда стъпало под нея, ...

Добре ли си?... кажи ми, че не си -
кажи ми, че ме искаш, че ти липсвам,
кажи ми, че и теб така боли
и мъката, кажи ми, как да я подтискам...
Кажи ми - има ли следа, ...

…
Глътка мартини...
Не трябва да мисля за теб,
а нахлуваш бепощадно в мислите ми...
Защо? ...

Мамо, виждам нещо.
Сигурно съм се родил,
защото, като дишам,
ме болят гърдите и плача.
Виждам сенки някакви, ...

Шест карамфила
стара баба купи,
тъжна и унила
към гробищата се запъти.
Шест карамфила - ...

Топла нощ, отново сме навън, малки светулки блещукат наоколо като спуснали се златни звезди от самото небе долу, сред хората... Качулките ни са пълни със сливи, в ръцете ни са хилките за федербал, познатата дървена пейка е гостоприемна както винаги... Смехът ни оглася нощната тишина, заглушаван от в ...

Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...

В очите ми няма блясък,
защото не те виждам!
На устните ми няма усмивка,
защото не те целуват!
Но сърцето ми не е празно, ...

Време е
пп: http://www.youtube.com/watch?v=IIFU96eEZHE

ЛУДНИЧНА ДЪРЖАВА.
ВСЕКИ ПЕТИ - number five,
e объркал своя life!
И не ходи на театър,
посещава психиатър! ...

Твоята милост
на пътя ми
ляга -
утринна,
нежна, ...

Белите ù пръстчета танцуваха леко по пианото. Сякаш следваха ритъма на танго, беше страстно. Изведнъж те чуха меките мургави пръсти да подскачат веселко към нея. Обърнаха се радостно и се гушнаха. Беше хубава плетеница, а музиката, която излизаше, беше неравномерна, но единствена. Нейният глас беше ...

Гавра с личността или както щете го наречете
Мина доста време, откакто споделих с вас каква диагноза ме сполетя. Животът продължава, със или без нея, и ето ни отново заедно. Не само лошите моменти се споделят с приятели, а и добрите и дори най, най-добрите. То във времето, в което живеем, които не х ...

Обичам дъждовните дни!
Само тогава мога да застана тихо до прозореца и да мисля, без някой да ме безпокои...
Стоя до прозореца и гледам как навън тихо вали... Гледам и се възхищавам на небето – показва чувствата си на всички, без да го е грижа какво ще си кажат, ха и аз да бъда като него... Иска ми ...

Самота
Надеждата умирала последна,
спасението ще тъне в мрак.
Губиш ти душата безметежно,
обзет от най-големия си страх. ...

***
Не се побрах в одеждите си – странно
дали защото дълго ги кроих
или защото късно всеки залък
на утрото с надежда подарих… ...

Погрешна жертва
Англия, 1758 г.
Навън нощта почти беше настъпила. Духаше вятър, който развяваше клоните на дърветата в мрачната гора. Точно в тази гора, до едно от дърветата стоеше един мъж. Той беше стар, но изглеждаше много по-могъщ, от мъжете около него. Те изглеждаха като негови слуги. Един от т ...

Събудих се от песента на птиците
и Слънчо грееше навън,
Вятърко свиреше във жиците,
сякаш бях във чуден сън!
Запя във хор със тях сърцето, ...

Изгубих сетива между ресниците на незаченатото утре
и чакам да се върнеш – в сянката на непроходилата нощ,
пресях в изопнатите нерви на деня си всички чувства,
а голите им окончания отчупиха от хоризонта сух въпрос.
Защо? ...

Смисълът е без значение
Избирам си думи красиви и важни,
измислям и някой по-сложен въпрос,
разбърквам ги смело, прибавям, изваждам,
творец съм аз вече, създавам стих нов. ...

Отново ме чакаш до старата буна,
косите ми роши летният бриз,
с очи усмихнати ще ме целунеш -
аз обич съм твоя - ти моят каприз.
Ще тичам отново по онази пътека, ...

Пощипваш завивките в леглото. Излегнал си се и гледаш нагоре. С усмивка най-лесно се започва, ама сам на себе си да я дадеш е нарцистично. Завърташ пумпала на мислите и се наслаждаваш на грациозните движения. Високоскоростно изящество! А ако случайно някой те излъже, че думите имат край, ще го преме ...

Какво е красотата? Къде можем да я открием? Отговорът е един красотата е навсякъде около нас и ако имаме очи за нея можем да я забележим дори и в най-незначителните неща. Можем да я открием в изгрева и залеза, можем да я видим в усмивката на хората, с които се разминаваме на улицата -в детския смях ...

Бездиханна
Бездиханна ще лежа край тебе,
вятърът преди да се събуди
и към залеза, превърната в пепел,
да ме отнесе и там да ме загуби. ...

И пак съм онова момиче,
което във любов се вричаше.
И пак съм същата жена,
която тайно те обичаше.
Годините си взеха своето, ...

Понякога ситуациите и хората с, които ни среща животът, ни променят завинаги. Всеки от нас е различен по своему и никъде на света няма негово точно копие. Ние сме хора. Живеем. Усмихваме се. Плачем. Променяме се. Така сме устроени, но умеем и да контролираме себе си.
Като дете се радвах на живота. Т ...

"Огледало от сълза"
Каквото искам да ти кажа -
дали ще искаш да го чуеш,
и себе си ако покажа -
дали не ще да ме заплюеш? ...

Няма да си замълча,
когато всичко в мен крещи,
няма да ти простя...
вратата е отворена - върви...
Познаваше ме... вече не, ...

Всички любовни стихове
са вече от друг написани.
Не ми се клишират мигове -
не виждам особен смисъл.
Ами това изтъркано ...

Две тела във лунната нощ,
две тела - безмълвен разкош!
Докосване нежно, разпалва жарта,
дихание свежо, буди страстта.
Погледни два, срещат се в мрака, ...