Забрави за света, за да го откриеш отново по-чист и
истински...
Разумът те води до тогава,
докато не погалиш с поглед косите ми,
после потопява се в забрава ...

Вибриращи струни, разпънати от докосване...
леглото на вълнистост.
Карамелено сладки целувки,
с нежност на първа любов.
Кожа от ласки покрита, ...

Не вярваме в реалността на зимата,
натрапила ни преспи под прозорците
и стегнала капризите на климата
в каноните на ледени пропорции.
Ще трябва да се учим да обичаме ...

Беше известно време преди Коледа.
Есен. Нежен и топъл ден.
Слънцето, сякаш увяхнала детелина,
сгърчи се и тихо заплака в мен.
Аз ли? Аз забравям да съществувам през есента, ...

Глухи обещания и тази нощ редиш.
Нима си мислиш, че отново ще повярвам?
Лъжите как успяваш да си ги простиш?
Не ти ли омръзна отново и отново да ги повтаряш?
Преди си мислех, че си различен ...

Изоставен Карнавал
Крясъци, викове, шум от всички страни,
празнични лампички, страхотни игри!
Кафяви очи, безброй лица,
сълзи и разбити сърца, ...

Сънувах те... Тате
Вчера теб сънувах, Тате!
Сънувах те, че си при мен.
Ти знаеше, че съм сърдита,
затуй, че си далеч от мен! ...

З Д Р А В Е Й, М О Я Т Ъ Ж Н А Л Ю Б О В . . .
_______________________________________________________
Повика ли ме?
Или аз не се обърнах?
Всъщност... Вече е без значение. ...

Обичам всички случващи се чудеса...
В нощта омайна и аз самата сякаш
станах чудо, непознаващо се досега...
Къде се криеше това богатство?
Това аз ли съм - нещо неразпознато? ...

И ти бягаш... Страх те е... от теб, от мен, от нас... а момента те увлича...
Не, не искам да се влюбваш. Не мога да те обичам. Аз постъпих като теб отдавна, избягах и не помня пътя обратно, дори не се опитвам да се върна...
Винаги си намирам лъжовно-красиви илюзии, които да ме убедят колко добре ми ...

В усмивките лъчисти - на Зората
и в сладкия покой на малък град,
сред ролите в житейския Театър,
все търся – и от него чакам знак!
Аз питам и най-сините простори, ...

Криминален сценарий
Действие 1
Участници:
Емануеле, Майката на Емануеле, Майката на Данчо, Калин и Мартин;
Действието се развива в домът на Емануеле и около него след като същата сутрин той е пожелал да се срещне с приятелите си; ...

Под зоркото ми наблюдение, " братовчедка " ми (която всъщност наистина ми е такава, но нямаме нищо общо) пренареди дрехите ми и оправи цялата стая. Добре се справях с печеленето на уважение. Точно реших да седна в скайпа и да се оплача на всичките си приятели от Варна на какво място съм попаднала, и ...

Вали. Снежинки падат, порейки бездънната мъгла.
И падат. Върху нечий ствол или във нечии крака.
Не спират. Върху нечии криле или на нечий гръб.
Едни за всички, въпреки че носят щастие и скръб.
Вали. Погалват нечие дете, погалват нечия издънка. ...

Обичам да чувам гласа ти
да усещам как ме галиш
да мога и аз да го правя...
Обичам в теб да се гушкам,
да мога да те хрускам ...

Не ми харесва ролята на страдалка...
(но истината е, че всеки морен ден аз плача)...
Без комка преди празника не ще умра,
погубена от гаснещия вой на самодивите...
Аз зная, че подметките ми лепнат с клей от невидяното, ...

Откраднат час
Пред буря е. Усещам отдалече
болезнената близост на греха.
Желанието властва над страха
и сенките ни ще се слеят вече. ...

Не мога да споделя миналото си с всички, че е мъка и болка.
Нито за бъдещето, със своите неизброими истории.
Но мога да бъда там сега, когато имаш нужда от мен, да се грижа.

По улея на времето извива се река
и в лодка нерендосана
лодкар самотен носи се,
гласа си преобърнал на плясък от гребла.
Потича от очите му безропотно нощта. ...

Щастлива ли съм?
Този въпрос ме тормози отдавна.
В един дух със сивото ежедневие
и животът ми изтича безславно.
Привидно имам всичко нужно - ...

Стоях и гледах как целуваш нея,
а душата ми крещеше "Спри!",
стоях и гледах как прегръщаш нея,
знаех, че не трябва, но сърцето ме боли!
Обърнах се и маска сложих на лицето, ...

Обичам да бягам волно със вятъра,
да рисувам миражи, да събирам цветя,
после отлитам бързо нанякъде -
в неизвестна посока, просто така...
Обичам да гледам вечер и залеза, ...

Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, мо ...

Понякога връхлита любовта
света ни бягащ, през стъклата,
като комета, срещнала мечта -
взривява разума на сетивата...
Пленява с топлината си лъчиста ...

Не беше сън. Наистина те срещнах
сред падащия сняг и тишината.
Усмивката ти - неподкупна бездна,
погълна ме и път пое нататък.
След нея дните - мръзнещи снежинки, ...

Докосваш ме с дихание
от нежност...
Очите си притварям тихо...
Ръцете ти рисуват бавно
по устните и тялото ми сякаш ...

Онзи на когото съм се дал
дълбоко в мен е
Всецяло ме e обладал
Няма никаква възможност
друг да го отнеме ...

„Аз исках обич”-шепнех в тъмнината - Те гледаха студено –
„Тази май е превъртяла”!
„Аз исках нежност” – шепнех премаляла – те взираха се сляпо -
„Тази влака май е изтървала”
И сочеха таз луда, държейки я далеч като зараза. ...

От концерт на Revelation band

За доста дълго време си бях забранила да мисля, чувствам, мечтая. Всичко бе прекалено болезнено и безсмислено... а когато нямаш цели, които да преследваш, когато няма хора, на които да държиш, то тогава просто няма с какво да те наранят.
Когато си сам, без минало, настояще или бъдеще, а само с опити ...

Всеки ден е един и същ - бяло и черно. И така се точи времето - като черно-бяло стълбище. Единственият начин да захвърли раираната си дреха бе да избяга от вечността. Към скъпия телевизор пристъпва бавно силует, уморен от абаносовата си сянка, за да се огледа по-добре. За да види отново отражението ...