Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка
и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.
Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра. ...

- Мамо Вера, мамо Вера,...мамо, и без този жест аз те чувасвам като истинска майка. Благодаря ти за всичко - шепнеше Гергана
Отново за живота ли... Да. А той следваше своите норми и правила, и вървеше неуморно напред.
Ние с Гергана сякаш желаехме децата ни да бъдат всичко това , което не сме успяли. ...

В този свят на ярка суета
все красотата някак не достига,
гримираме се в стил на пролетта,
на зимата и даже на вампира.
Очите подчертаваме, нали, ...

НА ДРУГИЯ БРЯГ
Човек не живее само с хляб, той се нуждае и от духовна храна, най-вече сега, когато хората престанаха да си вярват и са стигнали до отчаяние.
Социалната тема може да бъде погледната от различен ъгъл. Нея винаги я е имало и ще я има. Винаги едни са били властни, други са били мъчени. Л ...

Не искам да ми давате съвети.
Не мога аз да чакам търпеливо.
Взривявам всичко с празнични ракети
щом във ръцете си държа огниво.
Аз нямам си спирачки на мечтите. ...

Учителю любими, точно ти,
научи ме да пиша и да смятам.
И вече търся своите мечти
далеч от виковете в махалата.
Ти чете Жеко Христов и Керим, ...

Нали си знаеш,
колко те Обичам,
как ме желаеш,
как изричам
името ти с топлина, ...

Нощем на тихата постеля лягам,
с мен някак си и ти,
в съня си бавно се потапям,
а над мене месец бди!
Спи душата ми обляна, ...

Има секс - има грешник. Няма секс - няма грешник.
Подграмотен - не чете и не разбира. Грамотен - чете и не разбира. Надграмотен - чете и разбира.

Ако знаеха децата малки
до десетгодишни дори,
между краката на техните майки
какъв буен огън гори...
Ако знаеха децата малки, ...

Всеки път, когато падaм
ударена с юмрук в лицето,
не чакам ничия пощада:
Сама закърпвам си сърцето.
Изправям се сама по-силна ...

Днес е топъл януарски ден. Сякаш пролетта е вече дошла. По улиците са тълпи от хора, излезли да се разходят. Повечето са семейства с децата си. Ето пред мен са мъж, жена и двете им деца. Той е прегърнал половинката си. Жена около 40-те, малко пълничка – Рубенсов тип. Говорят, смеят се, а децата се щ ...

След мене само думи ще останат,
ни къща имам, ни родих дете.
Касети, плочи, книги на тавана,
каква била съм знаят само те.
И в банките, и там съм непозната, ...

КЪСЧЕТА ОТ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА
Часовникът запомни часовете,
в които сме се любили до здрач.
По циферблата матов нежно светят.
три драскотини от ръждив бръснач. ...

Някога в незнайно време,
в себе си пренасях бреме.
Някои ми сбогом пожелаха,
счупеното в мене подчертаха.
"Печалът вътре в теб е океан." ...

VЕNI, VIDI, VICI
... да скиташ – сам, пиян и див,
под мокрите дървета в парка,
или да пишеш със курсив
стих на асфалта от Петрарка, ...

Понякога денят ме тегли –
в прозореца валят дървета –
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне ...

Какво с тоз Парламент наш стана,
та той хептен заприлича
на оглушително тракаща
жива машина,
в бомбардиращ ушите ни ...

В интересно време живеем,
интересен е целият свят.
В парламента - серсем до серсемин,
изобщо голям маскарад.
Все измислят ни нови илачи, ...

Няма сила на земята
Няма сила на земята
спомена да заличи,
вятърът целува ми косата,
сякаш ме целуваш ти. ...

Пътят ми последен пак ще бъде прашен,
къщата ми в ада – с ледени постели.
Сам ще си доливам щърбавата чаша,
радости и мъка – сам ще си споделям.
Нищо да не чакам в хаоса разбридан ...

На нослето си отляво
има Нора две кафяви
бенчици една под друга.
Те танцуват сякаш буги,
щом се смее или мръщи – ...

Душата ми парченце е откъртено
от светлия всемир. От кръговрата.
Обича. Като котенце озърта се.
Озърта се. Наднича зад вратата!
Желае да разбира тишината си. ...

В този свят за нас обречен
зад високо издигнати стени,
подтиснати се лутаме сред древен
град от стенещи души.
Векове сред мрака ли отекват, ...

Все още ме вълнува любовта,
но не онази мимолетна дива,
която се събужда сутринта,
облича се и бързо си отива.
Вълнувам се от трудната любов, ...

Сложи ми белезници,
за да не мога да греша.
Господи, окови ме в железа,
за да не мога вече да греша.
Отнеми свободната ми воля, ...

Писмо до моите деца
Ще дойда пак за да ви видя мои деца,
ще почакам пак пред пътната врата.
И така ще чакам година след година,.
да се появите и прегърнете вашия баща! ...

Навършват се 170 години от датата 30 януари (12 февруари нов стил) 1854г., на която в Търново се ражда Стефан Николов Стамболов – български революционер, поет и държавник.
Известен най-вече като министър-председател от началния период на Третата българска държава, Стефан Стамболов завинаги ще остане ...

Казах му на Тошката да не си губи времето със щуротии! Беше се запознал с жена в Интернет и сега висеше по цели нощи пред монитора! Не друго, но гаджето бе доста по-младo, и ако се съди по снимките – с приятна външност. От години бяхме приятели и му го казах в прав текст: – Тошка!Ако тази мадама те ...

РЪКА ЗА ПОДКРЕПА
Автор: Юсуф Джафич, Босна и Херцеговина
Когато всичко е черно и тъй безнадеждно,
нужният изход като че ли наистина го няма;
като че ли човек е сам в открито море, ...

Минусови температури са извън нашето гнездо.
Ние сме като птици, вътре ще си починем.
Когато съм заедно с теб се чувствам силен.
Думите не могат да опишат нашата връзка.
Аз съм грешката, а ти си моята поправка. ...

Крава кикерица
©Ина Крейн - Илияна Каракочева
Един от най-ярките спомени в моето детство е свързан с нашата умна непослушна крава, която обичаше да подскача.
— Батко - споделих веднъж с по-големия си брат Иван, – тази крава скача като жаба!
— Хаха - засмя се брат ми весело, – значи е крава кикерица! ...

Сватбеното тържество не беше пампозно и натруфено като селска сватба, бих казал скромничко, нямахме много познати. Но Гергана беше в бяла дълга булчинска рокля с дълъг до кръста воал, преплетено бяло венче в косата й. Казахме заветното ''ДА'' ,
длъжностното лице ни пожела щастие и късмет в живота, и ...

Бомби падат, ужас навсякъде там е,
болници рушат се, мрат деца, жени!
Уж е благословената от Господ земя,
а всеки ден там гибел, скърби, злини!
Сатаната триумфира, хора ридаят, ...

Надмина по майсторлък тейко си Райчин. От дете се очупиха ръцете му да извайват най- сладкогласните чанове в околността и надлъж и нашир се разнесе славата му.
Но не бе само с туй надарен младият звънчар. Застанеше ли привечер пред дюкяна на баща си, впереше ли взор в кървавите паяжини на залеза над ...