Зад гърба на силните винаги има завет, но докато ти се криеш там, на тях от усилията им поникват крила и отлитат, а ти оставаш на открито да пълзиш.

***
Някъде към полунощ, след като доста питиета бяха изпити от жените, се появи надежда за качилите се на борда мъже всички задръжки да паднат в предстоящото опън чалга парти.
Вези Бронксли учеше в Източноевропейския Американски университет с един колега студент от Чехия с богат баща, който притежав ...

КАКВО СИ ТИ, ЛЮБОВ?
... понявга с теб мечтая да изчезнем – мечочета в несбъднат зимен сън –
да слизам из прекрасните ти бездни, да ти шептя здравей на всеки хълм,
на джунгли, на пампаси и на прерии връз мен да стеля твоите коси,
да чувам как ми казваш: – Ей, Валерий, моли се тихо Бог да те спаси! – ...

От известно време Моника не успяваше да вижда само лицата на хората. Тя гледаше и душите отвътре, техните характери, отношения, навици.
Отначало си помисли, че е полудяла, започна да избягва срещите, дори със своята приятелка Нина. Учеха в едно училище, в десети клас, познаваха се още от детската гр ...

Онези романтични времена,
известни, общо взето, като древност,
шептят ни, че суровата страна
на лесния живот, е неизбежна.
Тогава всичко просто е било - ...

ТЯ МИ ЛИПСВА
… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб, ...

Щом живееш във панелка,
носиш жълтата фланелка,
а и трябва да си луд
там да бъдеш в пек и студ
със перфектните комшии, ...

Не! Не съм от тия -
Барбито на Кен.
Болките си
като всеки крия.
Те са си за мен. ...

Животът ме вкара отново във въртележката за хамстери, от която трудно се излиза, но си счупих крака и останах сам, без делничната суетня.
Този път се отзовах във Венеция. Никога не бях идвал тук и много ме учуди миризмата. Навсякъде се носеше дъх на гнило, мухъл и море. Вървях по един слънчев площад ...

"От глад не се умира!" - казал заседналият в гърлото залък.
Поведението зависи от дължината на повода.
И бедната фантазия дължи данъци.
Униформените най-лесно правят реформите - по списък, чрез спусък.
Книгата е прозорец към света, а образователната система е догматичната дограма.

Измислих си един човек.
Седяхме и гледахме.
Никой не говореше.
- Искам да намеря по-добър човек от мен - каза той.
- И като го намеря ще гледаме живота - казах аз. ...

Грозен
Година -2151
Планета-Земя
Население – 1000000 жители
Същата година ...

Вдъхновяват ма мъжете
с мене де са в часовете
в търсене на вдъхновение...
Кръговрат е, без съмнение,
но творят ли те по мене ...

Запознай се - някой те обича.
Лековерно, топло като куче.
Без преструвки. Сякаш си различен.
И топи ината ти неслучен.
Не задава купища въпроси. ...

Конникът със сивото си наметало и качулка водеше коня си бавно напред по пътя, без да поглежда назад към Грен и Гравин, които се движеха малко по назад от него и говореха шепнешком.
-Какво видяхте в мислите му , сър? Може ли да му имаме вяра?-рече тихо птицата и погледна към новия им мистериозен спъ ...

Прави ме щастлива!
Настръхвам, настръхвам когато ме погледне с онзи горещ поглед, поглед който казва всичко.
Топли ме с целувката си за сбогом.
Изгарям от казаните думи, изгарям от искреността му.
А ръцете му! Ръцете му на пръв поглед бяха груби, но докоснеше ли ме се разтапях. ...

вземам теб,
със собствено име Любим,
да те пазя от зли сили и сенки.
И най-вече от себе си.
Да те обичам като Бог, ...

Душата ми, когато се усмихва,
лицето ми не я издава.
С такъв характер трудно се привиква,
ала повярвайте - си заслужава.
Предателства не мога да понасям ...

Димо Куражлията, както го знаеха след Великите промени,едно момче от селото, което се гушеше в прегръдките на Бакаджиците, едва беше навършил седемнадесет години...
Димо имаше по-голяма сестра Янка, която щом се прочу като скопостна и работна една есенна вечер на 1943 година у тях довтасаха годежари ...

Светът се забави, докато Сам наблюдаваше как Елизабет пада назад, а кръвта й се плиска по пода, обагряйки всичко в червено. Сенките му се спуснаха и я хванаха, полагайки я на пода, а в главата му имаше само една мисъл: тя умираше. Беше я загубил. Вещицата я беше убила. Тялото му беше реагирало само, ...

Време за игра подранило или закъсняло
за нас е спряло
за зимата по-специално
неудобно за някои за нас детска площадка
стигаща мечти до безброй звезди с кацаща совалка ...

"Корени" човек да има трябва.
Да се храни той всестранно и разнообразно -
Душата негова и дух.
"Дърво без корени" не трябва той да бъде.
Родители и прародители са корените. ...

В нощи сини
Във нощи сини мълчаливи,
във нощна странна тишина,
в сияния така далечни,
в най-нежните за мен слова ...

Глава двадесет и четвърта – за опашките и скъсяването им
Стоим с Митето комшията на опашката в пощата, пенсиите чакаме, интересни разговори водим, интелигентни хора слушаме.
- Ох, Боже, Боже - вика дребната бабичка отпред - какво доживях, боже! Едно време ни учеха, че България е земен рай, а се оказ ...

Раздърпана, пияна и с размазан
по бузите уж перманентен грим,
от кръчма задимена се показа
нощта и рече: "Дай ми само дим!"
И дръпна от цигарата юнашки... ...

НЕДОСЪНУВАНА ПРИКАЗКА
Токсична мръсна плесен превзе среднощ града.
Прелял – от злост и бесен, талазът на дъжда
разбунената есен обагри във ръжда.
От гърмели разтресен, кварталът удържа. ...

Нощта за първи път бе мила,
звездите път чертаха.
Свенливо в облак бе се скрила
Луна – девица плаха.
И в клоните на дървесата, ...

ДЕВОЙКАТА С МАЛИНОВИЯ ЧАЙ
... девойката с изящни рамене и, Господи! – с тъй гъвкава походка,
влетя във утринното кафене, в което пиех първата си водка,
усетих ѝ парфюма „Givenchy”: – Свободно ли е? – тихо ме запита,
и изведнъж – във двете ми уши – разнесе се див громол на копита, ...

Глава двадесет и трета – за сериалите и наш Пешо
Платиха си жените, заминаха по своите женски проблеми /къде има по-евтина салатка, какви обувчици пуснали на нищожни цени, кой кога къде коя какво правил/, а ние се поумълчахме. Щото всеки се сети за своята кака Дана у дома. И тихо се замолихме дано с ...

КОЙТО И ДА СИ, ЧОВЕЧЕ
... късно снощи без подател писъмце при мен дойде,
кой ли бе ми го изпратил? – не разбрах и откъде,
белокрило – зимно птиче! – долетяло в моя свят,
с топлото „Аз те обичам! ” в плик без марка и печат, ...