Във всеки истински мъж живее
по едно малко, немирно момче,
във всеки истински мъж се смее
по едно чисто, кристално звънче!
Във всеки истински мъж копнее ...

Още като се качи на корабчето, разбра, че е направила грешка. Знаеше, че баща ù иска само да я разсее с това пътуване. Болката от смъртта на майка ù бе още така силна, че ù бе трудно да я преодолее. Затова на баща ù му хрумна тази идея. Но когато разбра, че ще пътува двадесет дни по реката сама с ка ...

BG-жена съм
Ти жабок си, а аз съм принцеса –
знам – шаблонно звучи ти сега...
Но макар и пишман поетеса –
съм една магнетична жена! ...

Ей, Боже, смешна му работа!
Чудя се как е възможно!
Четвърт век глупаво влюбена.
И не минава изобщо.
Грешно е. Късно е вече. ...

Моите „ Монолози за вагината ”
Опит за есе-импресия
„Монолози за вагината" на Ева Енсльр е пътешествие към забранената зона в сърцето на всяка жена.”
Влизат. Задъхани и прекрасни. Започват своето представление. Цветана, Снежина, Вяра. Това са те, моите актриси. Виждаме опит, мъка, страдание и изкуст ...

С О Л
Татко казваше (лека му пръст!):
Ще познаеш човека, когато
обичта ви е мерила ръст
със солта на живота в торбата. ...

Сън ли бе, или не,
често нощем питам се...
От всичко свято отричам се,
само на любовта обричам се!
Белязана от твоята любов, ...

Любов ли е, не зная,
дали отново я желая!!!
Ще преодолеем ли
нещата, пред които се изправяме.
Затваряме се в себе си ...

Листенца цветни от жарта
Сън прегърнал
Деня и нощта
Цветовете на една дъга
Дъжд от слънчеви лъчи ...

УТРО СЛЕД РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Довечера ще бъда цяла в бяло –
ще съм пречистена сълза след дъжд.
Нектар ще бъда в плодове узрели
и къшей хляб от разлюляна ръж. ...

След залеза
Защо преследвам те все още с думи,
защо повтарям колко си красива.
Нима ще върнат помежду ни
онази, свързващата сила. ...

Тайнствена, нежна красота,
искам да е моя тя.
Но не знам как да я прелъстя
с думите на любовта, те ще изглеждат като лъжа
пред твоята невинна красота.

31 октомври, Гластънбъри – Англия
Навън се смрачаваше. Времето изобщо не беше студено, сякаш късната есен нямаше никакво намерение да отстъпи място на идващата зима. Алън Коулби крачеше спокойно с разкопчан балтон и ръце, пъхнати в странно издутите си джобове. Може би всичките тези еколози и учени и ...

Обичам те...
Обичам те! Обичай ме и ти...
Сега и тук - да пием до зори!
Във празните ни чаши ще налея
от нашата любов. Ще ти попея... ...

Потъваш в младото сърце, търсейки покой,
наранено силно, но с призвание - герой,
събуждам огън от жарава и пожар ще е в миг,
уязвим ли бях, но днес съм аз войник
и топлите сълзи и буен нрав излял съм тук ...

* * *
Нахлу неочаквана пролет
в душата ми
досущ посред зима
и вместо снежинки отгоре ...

ВИНО И ЛЮБОВ
От далечни древни времена
виното е слънчев дар небесен.
Като млада тръпнеща жена
ни опива с аромат чудесен. ...

„Децата от народа трябва да притежават и получават еднакво образование с децата на хората от по-имотните класи...”
( Лев Толстой)
Тежеше въздухът в тясната работилница. Изпаренията от къкрещата тенджерка с картофи се примесваха с натрапчивата миризма на обущарско лепило и дим. По разкривените етажер ...

слънце през щорите
полусъблечени полусенки -
раирано настроение

(из новата детска книга "Какъв да стана")
Нашата Дарина
за друго нехае.
Тъничка и фина –
все балет играе. ...

импресия
* * *
Погледи стенат по витрината - отварят я. Целувки на бедността.
Срамуват се, че ги има, че искат - сега. Извиняват се - на кого?
Причините - накацали по стените на душите, като дневни прилепи. ...

Безгрешният
Сънувах...
Че съм
най
Безгрешният! ...

Недей да търсиш обяснение!
Затова сме на земята!
Всичко да разберем не можем!
Липсват ни понятия!
Живей! Не питай! ...

РЕКИЧКА
В края на парка има горичка
с дървета големи.
Покрай тях малка рекичка
нашепва поеми. ...

Като останах без работа наскоро... пак... почнах да навлизам яко в строителния бизнес. Та така от чиракуване, след един ден почнах да опуквам по една стая на ден. Първо в лимонено (каква ирония !), после в праскова (каква подигравка!).
Ама думата не ми е сега до това, ами пак залитам аз към детската ...

Прашни улици
в прашния град,
прашасали хора
по прашен площад.
И прашните мисли ...

Изгубих го.
Забързана да гоня,
препускащи мечти и автобуси.
На лудите си 30 на перона,
усетих как безмълвно ме напуска. ...

Kaк aз не виждам нещата
Кого лъжа? Себе си ли?
Какво искам? Зная ли?
Къде вървя без път?
Мога ли да избирам - да. ...

- Мисля, че въобще не е честно! - измърмори Но Щен Вълк.
- Ъхъ - съгласи се с него Вълк в Сянка и изтръска малко вода от лявото си ухо.
- Тъй де - продължи да нарежда Вълк. - Защо трябва трима ефрейтори да дават дежурство по КПП?!
- Може някой да дойде да се запише в Лагера - сви рамене Вълк в Сянка ...

Тя чака на ъгъла
Тя чака на ъгъла - бледа жена,
тя тайно избърсва сълзите,
не иска да видят, че точно сега
стаила е мъка в очите. ...

Търся те, не те намирам!
Озъртам се - до мен те няма!
Идваш тихо и ме изненадваш!
Чувам леко в ухото ми да шепнеш!
"Обичам те" - чух и винаги ще го повтарям, защото на повика на сърцето си ще отговарям! ...

Усмихни се и кажи ми „Сбогом”,
сякаш никога не ме е имало.
Сякаш бяла сянка съм била
в отдавна забравено минало.
Изтрий всичките ми снимки, ...

Негласната забрана да се мисли
властва.
Да не мислиш е прекрасно.
Безболезнено и ясно.
. ...