досега
не те помилвах с длани
(само с думи)
не те целунах с устни
(само с мисли) ...

Сълзите ми грима размазват...
рисуват по лицето ми сега
една самотна, тъжна
картина в нощта...!
На кой ли болката си да разкрия...? ...

Плати си, нали,
цената на моите сълзи.
Крещи, в Ада върви.
Нека теб те боли.
Плати си, нали, ...

Не си отивай! Без теб съвсем ще опустея,
ще паяжинясат светлите ъгли във мен,
ще се изгубя, ще се намразя, може и да полудея,
през черен креп ще гледам всеки следващ ден.
Не си отивай! Без теб с кого ще разговарям, ...

Скъпа моя виртуална приятелко,
в мен напират въпросчета няколко,
ето, вратите към мен са отворени,
толкова много неща до тук са сторени,
как ще я караме оттук-нататък, ...

Пенсионерката с големите гърди
Вдругиден най-сетне тя ще замине
в Мармарис на „бяла” почивка.
С друга несретница като нея,
но без гърди – отрязани ненавреме. ...

Мойте чувства към теб?
Купа с куки рибарски.
Аз не мога да ги вадя една по една.
Ако тръгна с признания,
всичко ще кажа. ...

„О, да!!!”
Не съм срещал друга кучка като тази.
„Добър вечер!”, извратени мисли идват на талази.
Кондомът е в джоба ми – естествено, че е.
Пиян, на двадесет години – на Дете за какво му е дете... ...

Твоята кукла съм от порцелан,
различна от другите до сега.
Дар за тебе, с любов избран,
и донесен от края на света.
Когато ме вземаш в ръце ...

Твоят свят е моето лично творчество. Ти си моето стихотворение. Не се ли подчиниш, ще се затрудниш в прочитането му. Да сложа запетая и да те спъна или многоточие... нерешена съдба. Моето творение и каквото кажа, това ще е. Върти се и играй, марионетке моя! Просто една кукла и злият кукловод. Води с ...

Да се плъзна по теб,
сребърен лъч от луната,
отразен в мокър поглед -
страст персеидена.
В света ти да вляза, ...

В студената прелест на декември
вихреше се снежна стихия
със своите сребърни одежди,
изтъкани от ледена магия.
Внезапно, нейде от небето, ...

Изронен, жълтеникав тротоар,
втвърдени буци мърляв сняг.
Със цвят на мухъл...
Зелен контейнер без капак,
с ушанка някой търси хляб. ...

Обикновена пейка
Тя е обикновена пейка,
боядисана в зелено,
под дърветата във парка
стои усамотено. ...

През 1999 година се чества 120-годишнината на СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - гр. Завет, Разградска област. Подготовката на празнуването на този ден ни отне една цяла година. От всички класове на училището подбрах талантливи деца - в музиката, в изобразителното изкуство, в балета. Предоставих им сво ...

1. Това е жената, която обожавам
и цялата си обич на нея давам.
Ти ме подкрепяше в трудните дни,
ти бършеше моите солени сълзи.
Любовта ти, мамо, е чиста и нежна, ...

НАДЕЖДА ЗА ИЗ ПЪТ
Безкрайна като вечност
и кратка като миг,
ту близка, ту далечна,
със шепот или с вик ...

Отънявам съвсем – като бебешки хрип.
И досущ като него на воля напирам.
Зад усмивките дръзки мълчание крих.
Уморих се. А свършване няма баирът.
Уморих се... Отнемам си право от днес ...

Ако затворя очите си за миг,
ще бликнат сълзи от тях...
Ако отворя сърцето си,
ще прокърви и то!
Ако избършеш сълзите ми, ...

... Оставят в мен опустошение
мъжките сърца.
Какво, че окрилена
от тях душата е била,
само миговете безвремие ...

Не знаех. Не че не можех да попитам, а просто не исках да знам отговорите на повечето въпроси. Предпочетох да избера лесния път - да тъна в невидение, но тогава се яви ТЯ! Появи се в пълния си блясък и ми даде всички въпроси, придружени с отговорите им, макар че не исках да знам. С отговорите дойдох ...

Дори когато изживея
последния си земен ден
и тръгна неохотно с Нея
към свят, за отдих отреден,
отказала се бих от Рая, ...

П О С Л Е Д Н А Т А Л Ю Б О В
За първа обич не тъгувам -
тя светъл спомен е далечен.
На зряла обич не робувам -
и тя отлитна като песен. ...

Ела, вълшебнице, при мен
ела сред снежна буря,
жарък ден.
Магия ли си,
топъл вятър, ...

Дали пък на сериозно не се взех?
Дали главата ми не се замая?
Какво ли превидя ми се? Успех?
Я златна гъска? Я кьошенце в Рая?
Какво ли го размахах тоя пръст ...

Такъв съм се родил, чувствителен и мил,
силно в теб се влюбих, после се изгубих,
мракът ме притегли, погълнат от мъгли,
не теб, а болка аз погалих, после едва не се удавих.
За тебе много сбърках, живота си обърках, ...

***
В тази нощ съвършена
Бог в душите ни погледна.
Лумна огън от небето.
Прати тишина в сърцето. ...

КРЪСТЪТ
Ако се вгледаме внимателно в звездното небе, не­волно потръпваме пред неговата величавост. Изправе­ни сме пред невъзможността да си представим безкрай­ността на Космоса, на необхватността и многообразието на процесите и явленията в него. Обхваща ни чувство­то на малоценност, на незначителнос ...

ЗИМА
Нежен, сипе, Снежко -
как затрупа Ежко,
с белите си дрешки
ни разказва смешки. ...

С теб сме светли същества, Любима,
светещи с цвета на Любовта,
с неговите хиляди нюанси -
бликащи потоци по света,
даващи на всички хора ...

Не виждаш ли
Не виждаш ли истината в очите ми,
тя излиза със сълзите ми.
Не виждаш ли промяната у мен,
тя е някъде в сърцето ми. ...

Кафенце пия до прозореца.
Навън е кучи студ. И-ха!
Дойдоха две врабчета, борят се
за по-голямата троха.
Учудено се щипна: има ме! ...

Дано да си открия остров -
екзотичен, тайнствен, недокоснат,
с греещи цветя и топъл прах,
със лунен кръст и звезден знак.
Да си приказвам със скалите - ...

Всеки от нас е чувал, че на Коледа стават чудеса. И аз наистина вярвам в това.
Моето най-голямо желание за Коледа си ти! Ще съм много щастлива, ако на този прекрасен празник видя красивото ти лице, усетя топлата ти прегръдка и прекрасната ти усмивка да грейне на лицето ти. Тогава моята Коледа ще ста ...

Понеже Истината не е Алгоритъм
И Векторът няма собствен ритъм
Детекторът не хваща твоя ритъм
Реалността е фарсът във който живеем
Продават ни мечти които сдухват ...

Колко пъти започвах и спирах - това уж кратко, но важно писмо.
Не съм виждала родителите си от 4 години, а така се надявах, че тази Коледа ще е различна. "Писмото" до дядо Коледа остана в графа "неизпратени". Няколко хиляди мили ни делят...
А боли. Искам синът ми да познава моите родители... Искам д ...

По времето на робството българите са били много травмирани и то най-вече психически. Трудно е било да устоят на мизерията и мъките, на които са били подложени. Били сме дълго време под робство и това ни е повлияло във всяко едно отношение. Не знаем на кого да вярваме, а в същото време сме станали ад ...