~~ Накарай ме...
да спра... да плача...~~*~
Накарай ме...
ДА СПРА...
да плача... ...

Боклук
Талашитената барачка беше тясна, за да побере двете смени – малък ритуал, в който работниците си предаваха смяната. Ритуалът включваше и ежедневните заяждания и ругатни, които рядко стигаха до сбиване – по-скоро бяха отдушник за насъбралата се негативна енергия от обществените неуредици. Пора ...

Каквото си посееш в този живот,
такова очаквай да си береш,
защото няма по-честно от това
да обираш каймака от твоята
постъпка - добра или не добра... ...

Беззалезно
кротко потъва
денят
някак тъжно
преливащ ...

Разходка в Рая
Тъгите ми в мрак потъват,
пътечка под дъгата се изви,
божествена разходка в рая
навеки ти ми подари. ...

Lift me up
By Christina Aguilera
So the pain begins
As the music fades
And I'm left here with ...

ЗВУКЪТ НА БОЛКАТА
We don't need someone to control us, to talkin about war and peace. - Ние нямаме нужда някой да ни контролира,за да говорим за войната и мирът.
All together we are much stronger than a "parasites"! - Ние всички сме по-силни от ''паразитите''!!
NEVER GIVE UP TO THE "PASTOR" ,WHO MAN ...

HESPERUS - John CLARE
Hesperus, the day is gone
Soft falls the silent dew
A tear is now on many a flower
And heaven lives in you. ...

Утрото ме намира
вкъщи - сам, буден в леглото.
Светлината ме заслепява,
пак те сънувах тази нощ.
Мъглата се вдига, ...

... прах от светулки...
"… кротко, Караваджо…
стига си размесвал
сто цвята в палитрата…"
А платното със цвят на Вселена, ...

Стебло-надежда.
Тежка дума-секира.
Отсечен копнеж.
...
Неочакван стих. ...

Камбанен звън...
и хора, вярващи във Бога...
А аз - отвън...
Да се прекръстя някак си не мога!
Не съм достойна за това! ...

Нощта по токчета върви,
бедра настойчиво разкрива,
меракът в кръчмата седи,
на уиски с бира фантазира.
Размътен поглед в деколте ...

Искам пак да те целуна
и докосна със любов.
Да засвири като струна
от китара моят зов.
Да прошепна, че обичам, ...

Някъде далеч от високите сгради и лъскавите магазини, някъде сред гората, се намираше тайнствената къща на семейство „Карлови”. Те имаха син на име Данте. Той беше малко дванайсетгодишно момче с тъмна черна коса и искрящи сини очи. Къщата на Данте не бе като другите - тя бе като някаква приkaзка за ...

Светлината
Потънал в мрака, той търси своя път,
но неизменно с него върви и светът.
Сам срещу всички върви той, стреми се към вечна победа над Тъмнината,
той търси покой, ...

Пастелната ми есен си отива,
в косите вече златен дъжд вали
и в нея с тебе бях щастлива
и споделени бяха радостните дни.
Поверието с нежност ни дарява, ...

Мамо, дали вината бе в мен?
Проплаках тихо, някак колебливо,
сякаш знаех, че ще бъда нежелан.
Протегнах се по детски доверчиво,
но не ме погали майчината длан. ...

харесваш ми, защото си естествена,
защото погледът ти излъчва доброта,
защото устните ти са така розови,
харесваш ми, защото си енергична,
защото очите ти винаги са лъчезарни, ...

Хей, ти - не гледай тъжно!
Хей, ти - ела при мен!
Аз съм жена, която
живее само за любов.
Нека тази нощ да бъда ...

Преди, когато имах цел в живота,
с надежда свойта майка да спася,
за мъж не бях посягала към огъня,
а как можах за мъж да изгоря.
Не ще повторя тази груба грешка. ...

Снегът бе покрил скованата земя, която плачеше от мъка по цветните друми и перленосиньото небе. Валеше сякаш от векове и ставаше все по-студено и по-студено. По покривите на къщите висяха ледени шипове, а улиците бяха пусти и зловещи. Тя вървеше от часове, но никъде не видя признак за живот – това я ...

ОЧАКВАНЕ
Идвай... чакам те!
Ела при мен, ще те спася!
Ти си в моя ден и свят непрестанно!
Щом затворя очите си - теб виждам! ...

Кой ни помага да виждаме в черно,
после да ставаме сиви, че сиви?
Кой ни кръщава кое е модерно,
после ни пълни, че пълни с пасиви?
Кой ли ликува от чужди падения, ...

Сред плисъка на градския дъжд
няма нищо, освен локви в сърцата.
Хора, чакащи да премине още веднъж радостта
се измокрят, бродейки по паважа.
Ти ме пита за утрото мое и за това ...

Протягам ръце,
търся те,
но тебе те няма!
В мечтите те стигам,
в спомените си бил, ...

Една муха
нахално в купето ми
влетя.
И в опита да я прокудя,
колата ми ...

Лятна утрин, целуната от морски бриз
и слънцето с вълните си играе -
люлее се на тях и като в стих
лъчите трепкат, заблестяват,
помамени от сините вълни ...

Люляци
Лилави усмивки в стъклото ми трепкат
и искат да влязат във стаята с смях.
Почукват. Закачат се. Бавно открехват
прозореца. Литва към мен аромат. ...

МЕТАФИЗИЧНО
Ето главните и не толкова главни действащи (понякога бездействащи) лица (подредбата е напълно произволна, не отразява отношение, а всяка прилика с когото и да е, е може би случайна...):
- Тя (Ах, иметоооо, името! – кой кого прави, кой кого преправя – само последният знае...)
- Градският ...

точно две ръце
може би твоите
със сигурност исках твоите
ми бяха нужни
за да се хвана за тях ...

Непокорна вълчица
се оглежда във мене
и се втурва привично
в моя свят... И ме дебне.
Вятър, влак ли отмина ...

Когато те няма, небето проплаква,
гърми като къща, взривена с експлозия.
Нечии сенки навън се прокрадват,
светът се затваря в черупка и грозен е.
Первазите трупат години в праха си, ...

Пораснали нокти и шепа глаголи.
Не търсим дълбоки, а нови води.
Мелодия страшна, далеч не е прясно
със твоите, моите прашни усти.
Говорим неясно, притичваме бясно, ...