ПЪТУВАНЕ КЪМ ТЕБ
Отправям се на север по брега.
Созопол е напуснал свойто лято.
По пътя се разхожда есента,
а есенно е вече и морето. ...

"..............................................................
...............................................................
...............................................................
...............................................................
............................................ ...

Защо на егоисти се правим?
Нима можем да се погубим?
Невъзможно, спомням си, беше.
Да те намразя, да ме отблъснеш.
Невъзможна любов, защото е свята. ...

Грешни сме.
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...

Вяра
Самотно сърце душа светлина
Нощта е нежна топла дъга
Вълнуват ме ласки слова
Обичам безкрайно съня ...

Откъсни ми от облака късче мъгла!
От дъгата венец оплети ми!
Сред небето, извезано от светлина,
отведи ме и там потопи ме!
Тъй ли много днес искам? Кажи ми?! Дори ...

Дали тя мисли за мен така, както аз за нея,
дали тя сънува мен така, както аз нея?
Дали ме желае, както аз нея,
дали ме обича така, както аз нея?

Животът е една несбъдната мечта,
но въпреки това
ние всички мечтаем повече за смъртта
и да оставим кървава следа…
Като капка вода ...

О С Т А В Я Ш М Е . . . Н А Л И ?
_________________________________________________
Оставяш ме, нали?
Не! Не ме боли...
И не можеш ме разплака. ...

Не си подхождам -
не вървя на пейзажа.
Болна съм.
И стихотворението ми е болно.
Нелепо някакво… ...

Аз не съм поетеса
и не искам да бъда.
Аз съм просто душа на жена.
Всяка сторена грешка
ще ме прави по-мъдра: ...

Сред мрака да се потопиш,
стрелките на часовника
да спреш. И тъжно да мълчиш.
Защото си виновната.
От дим и изветряла бира, ...

/на Тамара/
Случайно, след пожар се срещнаха -
душата Аз,
душата Ти.
Дели ги дъх от съвършенството. ...

Нищо, че навън е есен -
някак пролетно е в мен.
Лее се дъждецът весел -
чувам птичия рефрен
във душата, разцъфтяла ...

1916 Одеса
2016 Варна
Аз съм просто новак,
непознат в този град.
Сред килими от злак - ...

Аз чаках да се сетите за мен,
уви, но мисълта Ви ме избягна,
копнееха очите всеки ден
да Ви съзрат и бяхте моя тайна.
Но Вие ме отминахте съвсем, ...

МЕКСИКАНСКИЯТ
ЗАЛИВ!
Остров Барбада
Толедо и Синята
мечка ...

За светило се протягам,
което вятъра стопява.
Сърце посивяло с вятъра оставям,
необятно, свободно заживява.

Вълчи студ насън сърцето ми раздира!
Път към тебе в мрака не намирам.
Мъртви са мечтите – лястовици бели.
Лепкава мъгла в душата ми се стели.
Целият ми свят внезапно се разпада. ...

Аз влюбената, запленената.
Тази, която обича звездите.
Аз страдащата, гневната.
Тази, която мрази самотата.
Аз непохватната, изкривената. ...

В полунощ се събуди внезапно черната мъгла,
криеща зад себе си разсънената луна.
Два образа, две различни вселени,
тази нощ бяха събрани в една мъничка душа.
Усмихваха се иронично само звездите, ...

Мълчи ми се за всички етикети,
които ме душат и да не викам
ме спират. А сърцата-самолети
не могат да се спрат и пилотират,
без сигурност изобщо, че пилотът ...

Пак вали.
И отмиващите капки ми напомнят
за отминалите наши дни.
Вън вали.
В мен е питащо се празно и фалшиво ...

В тази сутрин тъй студена,
събуждам се самотна
до теб.
Погледът ми уморен
копнее да срещне очите ти. ...

Ненавиждам утрините.
Какво ме кара да го следвам, не разбирам.
И какво означава, че обичам те,
когато слънцето си мисли, че си отивам.
Книга, 300 страници лъжи, ...

Снежко пак дойде
от Южното дърво на полюсите.
Поклати глава на Европа.
Поздрави България с "песен".
Песента се рони от небето, ...

Вековни
борове –
побелели
мъдреци
всред ...

Танцувам ритуален танц със смъртта. Острието е в ръцете ми и съм готова за битка. Да, готова съм! Ще я посека със стомана и нека кръвта ù да напои Майката земя...
Черни гарванови крила прелитат ниско над главите ни. Очакват с нетърпение падението на недостойния. Пръстта е суха, жаркото слънце пече в ...

още един трак от ЕП-то, което може да свалите от тук: http://www.megaupload.com/?d=VORSJII8

Децата се бяха събрали да гледат възрастната жена. Тя тичаше в кръг и от устата ù бавно се стичаше бяла, пухкава като снега пяна - умираше, нямаше кой да ù помогне, защото... никой не искаше. Тя умираше смешно, умираше бавно, умираше трагично, умираше драматично, умираше за пореден път.
Дъртата кран ...

И какво? Аз живея сред хора
и навярно сред тях ще умра.
Затова няма смисъл да споря,
а да видя свойта вина.
Мамо, късно е, знам, за промяна. ...

Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да в ...

Накрая влязох през вратата,
но нищо няма там...
Останах сам със тишината,
с напиращия срам.