Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя.
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган, ...

Впримчена
в житейска схватка,
в ритъм маршов
овладяна,
днес, душата ми - ...

Вземи ръката ми, за тебе зажадняла!
Да тръгнем двама в тази вечер бяла!
Звезди разстилат бляскава пътека.
В косите вятърът танцува леко.
Послушай тази песен зазвучала ...

лястовичките се учат да летят
майките над децата бдят
подготвят ги, когато дойде време
да носят свойто бреме
ще тръгнат на юг ...

(по истински случай)
По-рано днес се върнаха от нивата –
кобилката му беше уморена.
Погали я по лъскавата грива,
свали юздата, бързо я разпрегна. ...

Беше едно страхотно лято,
със радост и тъгa облято.
В облаци от щастие се реехме
наляво и надясно куфеехме.
Моменти радостни и тъжни - ...

~~ & ~*
Безплътна сила позовах...~*
Безплътна сила
Приюти ръката ми
Нарекох я със името ...

Не плачи, недей, от сълзи болка не минава.
Хубав беше миналият ден,
споменът от него все в сърцето е останал,
дръж го и недей да гледаш в мен.
Не плачи, недей, от сълзи смисъл няма, ...

Възрастта не е порок.
Просто дава ни урок,
че за всеки миг в живота
се изисква точна квота.
Някой гаджето прецакал ...

В този сън ще пътувам сама...
Ти ще чакаш на друга възглавница.
Не протягай към мене ръка -
в този сън не съм бряг за удавници...
В този сън ще съм рошава скитница ...

„Nowhere” е някъде тук.
В ритъм „and blues”…
Където блусът
е повече „blue”
от мелодия ...

И камъните морски сякаш други са!
В прибоите полегнали са моржове.
Тук с вятъра водата се е трудила -
заобляла е острите им ножове.
А в родния ми край съм заобичал ...

Най-трудно ми се пише за любов,
с готови думи, чужда мисъл.
И в стих ефирен пак бих бил суров,
за мен е тъй, а инак бих прописал.
По-често срещам другата страна, ...

Обещай... Да избягаме далече...
Обещай... Да няма мъка вече...
Обещай в сърцето твое да ме скриеш...
Обещай сълзите ми с усмивка да изтриеш...
Обещай ми любов до безкрай... ...

Разплитам тъга
в косите на спомен.
Заплитам радост.
Вързвам минало
за ограда-бъдеще... ...

СТАНА МОДЕРНО ДА ВЛИЗАМЕ В ХРАМА
Стана модерно да влизаме в храма
да не би вън от света(?!) да останем.
Черпим свещичка и молим горещо
Господа Бога за хора и вещи. ...

D-Devils
Денят на страшния съд!
Денят дойде!
Денят на страшния съд!
Денят на страшния съд е! ...

Yeah..
Haha..you feel that baby?
Yeah, I feel it too.
Damn.
You know..i'm so glad we could spend this time together ...

Съпреживяване, съвместно преживяване с някой, изживяване на чувства, емоции, мисли и ситуации. Не е само това. Съпреживяваме появата на котенцата на наша котка. Съпреживяваме нейното майчинство, удоволствието от появата на нов живот, радостта от това, че има за кого да се грижиш. Не можем да опишем ...

Целувай ме! Докосвай ме със устни!
Разпалвай в мен живот и светлина!
Очите ти – магьосници изкусни,
ще ме превърнат в изворна вода.
И ако някога без жал съдбата ...

Стоя сам със снимка твоя във ръка,
свил се в ъгъла на стаята ми тъмна.
Боли и очите тъжни плачат.
Крия се, не желая да ме виждат.
От нищото очаквам телефонен звън, ...

Най-трудния си път
до теб ще извървя.
Ще падам, ще се лутам,
ще те търся.
Когато съм пред твоята врата, ...

С въдица в ръката
бродех край реката.
Бродих, пладне стана –
рибка не се хвана!
И тогаз си казах: ...

1.
Беше есента на 1978 година. На брега на Дунава край Силистра, в ранната утрин цареше необичайно потискаща тишина, която стягаше сърцето ми и не му даваше покой. Черните облаци се бяха спуснали ниско, задушаваха Земята и всичко живо, попадащо под обсега им. Трудно се дишаше тежкият въздух. Дори пт ...

Отричам
Прости ми, любими, но не знам защо
съдбата с мен така се подигра...
Защо въобще ни запозна.
Всеки път, когато за теб си мисля, ...

Потъвам в очите ти,
не бях те виждала такъв.
„Ще бъдеш мой...” - мълвя,
а ти мълчиш.
И значи пак съм влюбена, ...

За строежа, за строежа
тръгвам аз без грам надежда.
Във два като поема поста,
до зори съм сам с комари гости.
От тези гости съм със рани, ...

Те двете са сестри орисници
и в черно-бяло нарисувани,
вървят сред хората, невидими,
и чакат своето да вземат.
Приседне ли до тебе Любовта, ...

Потънала в дрямка,
беззъба уста ме целуна.
Събудих се, застрелях я с поглед -
беше смъртта.
Не чаках и минута, ...

На атинската метростанция Синтагма две млади жени шумно се прегръщаха и целуваха. Говореха високо и възбудено на български. Хората се обръщаха и ги зяпаха с интерес. Невена и Ани. Ани беше атрактивна, естествена блондинка, стройна, около 36-годишна, излъчваща самочувствие и магнитни вълни на привлич ...