Безсънна нощ
Ненавиждам безсънната си нощ.
Копнежът тегли ме с огромна мощ.
Разумът понякога е прекалено лош -
обича да ме дразни с порязващ сърцето ми нож. ...

Настъпи нов ден на Земята.
Петелът - ранобудник стар -
високо възвести зората,
с присъщата за него жар.
Кокошка се разкудкудяка, ...

&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...

Стефан придоби съвсем друг вид. Вече обръснат, подстриган и с други дрехи, се чувстваше приятно… На лицето му грейна щастлива усмивка.
Иван му показа таванските стаи, които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излиз ...

Планината... Не! – Не може
да се мери с равнини.
Планината се не мери
по дълбоки падини.
Върховете са мерило ...

Когато протегнеш към копривата ръце - още при първото докосване тя те предупреждава – болезнено, но ти казва: „Не ме пипай, ако не знаеш как да направиш от мен истинския балсам за своето тяло”.
Но при жените е различно - липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небре ...

Изгубих се бос в поляна от тръни
и пътя към теб бавничко търсех.
Боли да стоя, боли да вървя, къде ли
грешно постъпих?
Дали е, защото всичко ти дадох? ...

В очите ти разюздани мъгли царуват,
а истината робски е замлъкнала пред тях,
копривено зелени, безпощадно жулят
моите очи и хладнокръвно ме въвличат в грях,
с който безуспешно се опитвам да живея, ...

Огнище
Не потръпнах, когато те срещнах.
Няма болка в душата ми, не.
Ала странно, че пламъче блесна:
"Е, какво? Пак при мен ли дойде?" ...

Видя ли трептенето на звездите,
почувства ли полъха на вятъра?
Усети ли болката на сълзите,
чули отчаяните викове в театъра?
Какво са за теб тези чувства, ...

Заставам пред поредната отворена врата,
а в мен тупти свещена тишина.
Отправям се към истинната среща
с потайната, в мъгла обвита Вечност,
обяздил времето, ...

Имам покрив, храна и каишка на шията.
Всяко кътче от двора познавам...
(Докъдето допуска и стига синджирът ми.)
Любовта е
измислена тайна... ...

Люлякова луна се люлее в небето.
Лùлави петънца позлатяват полето.
Вятър восъчнобял волно препуска.
Мърка мекичко мракът и морно се спуска.
Синьо-седефени сенки събират лъчи. ...

Моят живот суче
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис ...

Аз съм момиче като всички останали,
обичам живота и вярвам в съдбата си.
Аз съм момиче като всички останали,
люби и разлюбва моето сърце.
Следвам мечтите си, не подвеждам сърцето си, ...

На пейка самички, седим за ръчички,
люлеем щастливо крака.
Слънцето ярко, припича ни жарко,
а аз се червя, ей така.
Морето утихна, аз се усмихнах, ...

Имало едно време...
Не, не, така не ми харесва!
Живеели нявга... о-о-о,
няма да пиша за червената шапчица и умрелия вълк!
Ще започна така, както ...

Сам,
отново сам...
Заспиваш в тъмното,
объркан и прям.
Чудещ се кой си, ...

Омагьосан...
Омагьосан съм от теб!
Да поваляш и раняваш си способна ти,
искам пак да видя магията в твоите очи.
Размечтан, ...

Съвършени улици;
по тях съвършените хора
със съвършено празни лица:
приличат на просяци,
чиято едничка опора ...

„СЪБУЖДАМ СЕ ЧУЖДА”
Промени се денят, променям се и аз,
и в слънцето, и в луната,
срещам аз усмивката позната,
идва изгревът в очите, ...

Денят е скитащ наивник
и жалък противник.
Денят е свита ръка,
гълъб с вързани крака.
Денят е прическа без гребен, ...

Когато беше свободна, Невена отиваше на любимото си място – една самотна пейка, от която се виждаше цялото пристанище и залива. Обичаше да идва тук и да мечтае. Сега, когато разполагаше с пари и можеше да си позволи повече неща отпреди, установи, че отново не беше щастлива. Все още се надяваше да ср ...

Реквием за една мечта
1. Лежиш пак сам с отворени очи в нощта.
По локвите навън отново се гнети луна.
Търсиш светлината и причината за края,
но оставаш пак в душата със студа в безкрая. ...

На пръв поглед всичко беше нормално. Ето - неговата ръка, както винаги, е отпусната върху дясното ù рамо, единият му крак се е мушнал на по-топло между нейните (а все се подиграва, че тя била зиморничава), дишането му в 7 сутринта е все така спокойно и право в нейното ухо.
На втори поглед нещо беше ...

/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...

Орелът извика:
- Орел се наричам!
Простора и волния полет обичам!
Делфинът извика:
- Делфин се наричам! ...

СТАРИЯТ ПОЕТ
Той знае, че и идващата пролет
едва ли с нещо ще го вдъхнови.
Завършил бе последният му полет,
не чакаше да има друг... уви. ...

По „Есенно”
„Ако поискаш ти отново
като дете да станеш чист,
опитай със сърцето си да чуеш
разказа на падащия лист.” ...