Паяк цяла нощ
плете си мишена
сутрин го застрелвам с поглед
* * *
Семейна идилия ...

А бях щастлива
(...там в безкрая...
... на дните си...!)
А бях щастлива…
И къпех се в море от розови мечти! ...

(завещание)
Така и нищо не ми каза,
а сякаш ме изпиваше с очи.
Затуй пък Господ ме наказа
да нямам мира от мечти. ...

Истината, без загадки...
Сама съм.
Студен е градът,
когато звездите догарят.
Разтваря небето виолетова плът, ...

Кафе с цигара
Седим на бара.
За тебе - водка с портокал,
за мен - кафе с цигара;
разискваме си теми за живота, ...

Акапелно изпълнение. Кавър на песен на ART LOCOMOTION, българска група, която много ценя. Текстът и музиката (мелодията?) са на Петър Димов, личност, която дълбоко уважавам.
PS. Имам изричното му разрешение да пея, рецитирам, видоизменям и пропагандирам тази песен.

Само ти познаваш по кожата ми тайните пътеки,
само ти с дъха си сплиташ във къдриците слънца,
само твойте длани пият на желанието ехото,
само твоите очи намятат със зелено мойте рамена.
Само твоят шепот буди хиляди лавини нежност, ...

… А щях да ти предложа горчиво кафе,
защото виж на какво приличам -
ставам сутрин и гледам едва,
да съм тъй недоспала не ми прилича.
А щях да ти предложа горчиво кафе… ...

Щом тръгнеш си,
съм недовършена
картина...
а върнеш ли се -
ритъм съм на ...

Ето, идва нощ и в часовете тихи,
мислите ми пак ... блудни... теб зоват...
чувам твоя глас и докосвам с устни
твоите очи - ярки звезди.
И сякаш ти се раждаш в тъмнината... ...

Не ще мечтая, търсейки утеха,
а думите си ще превърна в дълг,
не ще затрия в себе си човека,
изгаряйки го в тлеещата скръб.
Не ще пиянствам, с болката безверен, ...

Слънцето задъхано изкачва
стръмната пътека на Небето.
Спира често, прави малки крачки,
от съмнения и страхове обзето.
А Земята неуморно чака ...

Потапяйки се с очи
под тайните води
на изливащи се тръпки
разплели мълчанията
от приближаванията ни ...

Кръвта потича бавно...
... от скоро раздраната плът...
... всичко е явно...
... остана душата - последен път...
Раздираш бавно всеки мускул... ...

Живея до двама...
около двама сега,
те за мене са живот,
те в душата са до гроб.
Благодарение на двама, ...

000000000000000000000000000000000
Джулио тичаше като обезумял. Стигна в къщата и извика баща си.
- Влез, момче, кажи какво стана? Къде е Джак?
- Джак влезе в храма. Намира се в забранените пещери. Ще трябва да повикаме полиция!
- Ще се справим сами. ...

Моля те, не ме гони. В лицето ти разкрих тъгата.
Говорих, молих. Ти мълча. Защо мълча?
Защо не каза, че надежда няма, та болката ми малко да сломи.
Колко пътища да търся към твоето мълчание, кажи?
Колко роли да играя, за да ме харесаш някак ти. ...

БЯЛО И ЧЕРНО
Капчица бяла боя,
пусната в баката с черна,
само за миг устоя,
преди да бъде почернена. ...

Там, до старата барака,
седи мечтателят със сивите очи.
От часове седи там и чака
залеза и на последните лъчи.
Чака да се върне тъмнината ...