На моята баба, която беше еталон за доброта и с която се разделих на този ден преди 44 години...
Когато ми е тъжно и нелепо
аз все си спомням за онези дни
как тихата ти обич неусетно
ме следваше в безкрайните игри. ...

Раздрах реверите на старото сако,
че лесно с гърди Живот се диша.
Ръкавите отрязах, ей така,
та по - свободно стих да пиша.
Отхвърлих шапката от своята глава, ...

Flag in the Ground
Prologue:
"In the days when lands were few, and man sometimes had no chance but sell his soul to his landlord to make a living...
In far and away country, they gave acres of land away for free, to all able to claim it...
Ships sailed across the great seas, fortunes were made and d ...

Стъпка по стъпка
пътя земен
извървявам.
Тръпка по тръпка
чувствата ми ...

Посвещавам на всички млади хора в България -
с неугасваща вяра в техните духовни сили!
Сред хор от птици очаровани
зад хълма пълната луна стопи се
и поздрави ме изгревът тържествено, ...

ПОСВЕТЕНО
на Поли
Във тази утрин, паметна и светла,
очи отварям в празнична нега.
Събужда тя в сърцето на поета ...

И така, искам да ви разкажа за едно семейно летуване на море преди 2 години. Лятото вече беше в разгара си и аз всеки ден с плахо очакване поглеждах моя невероятен съпруг да сподели ще се ходи ли на море или не. Но, уви, този ден така и не идваше. Минаваха дните и нищо. Една събота, както винаги, ни ...

студ
и три ноти мъгла
лъкатушат из края на зимата
обич
и стрък самота ...

Има мигове,
по-дълги от живота,
по-дълбоки
и по-силни от смъртта,
във които ...

Отивам да ви търся,
букви...!
Изваяли си кът
в дъжда...
Оставени от дните ...

Обичах те, ти - не.
Жадувах те, ти - не.
Ревнувах те, ти - не.
Отхвърлен бе от другата
и всичко се обърна. ...

Влади, слънце влюбено,
защо си напоследък толкова загубено?
За пореден път идваш в час без учебник,
ти за мен си един непотребник.
Влади, слънце влюбено, ...

НА ТЕБ, УЧИТЕЛЮ!
Ти виждаш ясно в детските очи
смеха звънлив на пролетни камбани,
простора син от песни как звучи,
как нежно галят две горещи длани. ...

Пее своята
песен небесна
дъждът
кротък и тих
по стъклото ...

Колко неща нас делят ни,
но с очи пак в мрака се търсим
и от пречки за нас непонятни
пак за чуждите грешки се съдим.
Стени и прегради убиват ...

Живях красиво, неразумно
и много обич срещнах в своя път.
Бях, може би, една щастливка!
Един разкошен залез ме дари
със мъж с най-слънчева усмивка! ...

Отново вечер буди стъпки, погледи, копнежи,
умората всевластна стила се над сгради и строежи.
И тук тупти едно сърце със вяра,
преминава влак експрес покрай живота-гара.
Градове-гиганти свързва бързо влака, ...

Че днес съм земетръсна, вулканична,
стихийна, буреносна, огнена, лавинна
и раздробена на парченца
в накъсана душа от перушина.
И ако трябва просто отмини ме. ...

Не съм много добра във разделите!
Всъщност, бих казала - никак добра.
Не приличат сълзите на смелите,
успели да скрият тъгата с ръка.
Така че тръгвай, недей ме поглежда ...

Хей така, неприлично облечена –
с блузка, суичър и дънки протрити,
пак вървя след мечтите увлечена
и си свиркам, за нищо не питам.
За бедите от минало време, ...

В сивата сутрин на късната зима едно перо прехвърчаше из улиците на нашия не толкова малък град. Удивителното за това перо беше, че беше бяло, бяло като снега, който покриваше кирливите тротоари на пустите улици. Да, тротоарите принадлежат на улиците. Това перо си се рееше свободно из пространството ...

Страхил беше последен курс детска педагогика. Когато беше на девет години, родителите му загинаха при автомобилна катастрофа. Останал
съвсем сам, социалните го изпратиха в дома за сираци.
Един ден, към седем вечерта, реши да се поразходи. Наблизо имаше парк с храсти и дървета. Тръгна по пътеката. Ня ...

Слънцето прежуряше летния юлски следобед. Ванката погледна през прозореца на кухнята и видя как фигурата на майка му се скри зад дърветата. Беше време да събере тайфата и да отидат на Струма.
Прехвърли през ума си задачките, поставени за деня и реши, че само за час-два ще отскочат до реката и после ...

Златист, но прашен, тръгва си денят.
Пролазва мрак по каменното било.
А в мен все още блика синева
и в нея плува радостно хвърчило!
Навън пресипват детските игри. ...

Здравей, Володя! Пиша ти писмо.
Не ме познаваш. Аз те обожавам.
Животът и смъртта са колело
и да те срещна много се надявам.
Днес още спорят кой те е убил, ...

Той стоеше встрани, за да чака реда си.
Моя възраст, навярно, или някъде там.
Мойто будно Дълбоко - трепна. После затърси...
Беше мъж. Беше Той. Беше просто голям.
Който знае да мине невредимо през буря. ...

В сърцето ти времето е спряло...
Явно не е разбрало,
Че нашата среща вече мина
И няма какво да си кажем вече
Истината от другия чухме ...

Галено детенце мило,
пак до мене си се свило.
Чакаш приказка поредна.
Време е при теб да седна
и във този звезден час ...

Кошмар
Кошмар отново разкъсва съня ми,
твоята сянка пак гони духа ми.
От сърцето ми къса парчета огромни,
спомени носи от бездни дълбоки. ...

Нощта застила
Сатенени чаршафи
Без луна и без звезди
Дъждът излива
Пълни чаши ...

Загрижено слагаш вечер
умореното тяло да спи,
след всичките страхове и
изпълнени с грижи житейски игри.
Изтощен и измъчен, ...