На poeta (Илко Илиев)
Отеква истината свята
във всеки удар на сърцето.
И с всяка фибра на душата
усещаш фино Битието. ...

Не случил на село. Било пусто и прашно.
По пътя цял ден жив човек не минавал.
А нощем... тогава наставало страшното -
по двора скиторели гладни чакали.
Не случил на къща. Не дом - кокошарник, ...

Над осеяното с трупове бойно поле се бе спуснала тягостна тишина. Армиите на двете враждуващи страни се бяха оттеглили на близките хълмове, където се готвеха за ново сражение. Нямаше кой да погребе войниците, които бяха дали живота си за съмнителните каузи на властниците.
Черният гарван, който стръв ...

Запознахме се на автогарата. Уж нямаше хора, а седнах до нея. Усетих я, че в торбата си носи и част от съдбата. Погледнах – от нея стърчаха бели чаршафи. Жената веднага ме заговори. Обичайните въпроси „Колко е часът?”, „За къде?”. Погледнах я внимателно в очите – сини като лятно небе, а уплашени и п ...

Гроздобер
Аз бях лято, което - не помня - било ли е някога,
тръгнал цигански табор - разпасан и луднал от глад -
все те чаках да дойдеш - денят и нощта се засякоха
там, под ореха, дето нощува вековният хлад. ...

Днес мисля за Петя Дубарова -
тъй млада, тъй крехка, сама,
защо ли свещта й догаряла
до онзи момент - на смъртта.
Красивите мисли изписани ...

Светът ми е хартиен,
вестникарски,
недописан
с мастило, което оставя следи
по пръстите. ...

Твърде много
Не искам твърде много от небето,
а слънце в пазвите си да открие;
не искам твърде много от детето,
а в себе си човека да не крие. ...

Събуждам се до теб. Не пиша. И то отдавна.
Тичам, тичам и те търся. Губя те и те откривам.
Вървя след теб. По риза, с ръце в джобовете на панталона.
Приличам все повече на едрите ти, здрави крачки.
Тропот на коне. ...

Отдавна отминаха приливите,
не чакам вече отливите,
дъждът се смеси със сълзите,
изчезнаха с тежестта на дните.
Изпепелих спомените тъй тежки, ...

Обикнах с него малките неща,
забравих с него болката от злото,
че само той сърцето ми разбра
и върна ми пак вярата в доброто.
И пътят, днес по който аз вървя, ...

М Н О Г О Ш У М З А Н И Щ О . . .
__________________________________________
Vade retro, Satana!
Живееш ли - дишаш.
Дишаш ли - мислиш. ...

Свобода - в тази дума човъркам,
влизам в себе си, нищя се в страх.
Страх дали няма пак да изтъркам
в слепотата си нужния прах.
Слепота, но с лице меко злато, ...

Влюбваш се
надежда таиш
друг ще те вдигне
ще окрили
тя ви среща ...

Вагонът се раздруса отново и Елица удари главата си в стъклото. Толкова ли се бе унесла? Огледа се засрамено, за да види дали другите пътници не са я видели, но никой не й обръщаше внимание. Загледа се през прозореца – небето бе ясно и въпреки това Елица бе убедена, че съвсем скоро ще завали. Влакът ...

Не казвай нищо, мила... замълчи!
Достатъчно е само, че те има!...
Засмеят ли се
твоите очи
със пламъчета, ...

С тебе ще пропадна
в друго измерение.
Очите ти ще ме запратят
в бъдното.
Твойте устни дишат ...

До живот… условно
Простете… хора,
пиша от затвора.
Тъй дълго време истини крадях.
Взривих трезора - ...

Един момент на истината вечна,
един момент на гордост и умора -
на зло и радост точката пресечна.
Да го опиша някак си не мога.
Какво почувствах точно в този миг? ...

На Петя за именния й ден -
букет от маргаритки.
И стихове. Четем...
Кафетата ни смайващо дъхтят,
а от чашите им се стича умората. ...

Не си подхожда черно-бяло копче
със рокля в цветовете на дъгата.
Дори човек без вкус ще те посочи!
Незрящ ще те съзира във тълпата.
Не си подхожда шапка на райета ...

Навън вали като из ведро, а в душата ми е приятно слънчево. Представи си зелена гора с усмихнати дървета и чуруликащи славейчета. Това е моята душа. Там има цветчета, които ухаят на радост. Пеперуди, които носят със себе си неизпитвани отдавна чувства. Бели пухкави облачета, които ме взимат в прегръ ...

Когато дълго време нещо ти е липсвало и го намериш, отваряш душата си и даваш всичко... Даваш, без да мислиш, без да мериш какво и колко... Даваш и от това се чувстваш щастлив...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...

Един напълно обикновен и скучен ден. Нищо интересно, чудех се с какво да запълня времето си и реших да се разходя. По пътя се загледах в църквата - както всеки път - и очаквах да е пуста, но този път не беше така.
Погледът ми се спря на едно момиче. Излизаше от двора и, прекръсти се, но не тръгна. С ...

Разтопих се на болезнени еквиваленти!
Исках всичко, като всеки жаден егоист...
Плачех и разрязвах спомени на ленти,
после ги събирах и намествах в лист...
А сърцето ми неволно се прескрипа, ...

Биле омайно набрах
Тайни големи събрах
Огън в очите гори
Бяга сърцето трепти
Душата добра завладява ...

И какво като имам прозорци –
в тях усмихнато утро ме буди!
И какво, като имам прозорци,
озарени от залези луди?
И какво, като имам прозорци ...

Защо тормозиш сърцето си със суета,
нима не вярваш в избора на своята душа?
Защо не следваш пътя на детската мечта,
нима животът не е именно една игра?
Играта се нарича "Омраза, Прошка и Любов". ...

Играта на мечките
1. Добрата Мецана 2. Мечката Полина
върви по поляна бере детелина.
и си пее, ли пее Ще строи тя къщурка
къде ще живее. за водна костенурка. ...

Тик-так, тик-так...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...

Написано след последното за сезона представление на пиесата "След дъжда" от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София
От две години дъжд не е валял
и хората са сякаш полудели.
В душите им натрупана е кал.
Не може да се каже, че са смели. ...