ЕСЕН
В гората е тихо. Само отвреме-навреме по някое листо капва с шумолене на земята. Ставри обича да сяда сам в меката шума и забил очи в пъстротата на гората да се отдава на спомените. Когато беше млад често мечтаеше, но сега изворът на мечтите е вече пресъхнал, отстъпил е на спомените. "На моите ...

Името ти празник има, мамо,
а казват, че е код към вечността.
В живота-битка, казват, че е знаме
и определя нашата съдба...
Веднъж в годината то има дата ...

Е, не ме ли позна?!
Аз съм твоето плътско желание –
не от кал и вода,
не... от семе на ябълка.
Виж сега... Затвори си очите. ...

Познавах те задочно. Като име.
Приличаше на нищо... и на повече.
Живеех на ръба на твойте рими –
безплътна и прозрачна. С многоточия.
Познавах те по усет. Всемогъщо. ...

Tanja Savić - Zlatnik
1.Kad ti je dobro, kad te pogleda Bog,
i kad se moliš za nekoga svog,
seti se mene, seti se mene, pomeni me.
Kad legneš s njom i kad ugasiš dan, ...

Maybe I, maybe you
Maybe I, maybe you
Can make a change to the world
We're reaching out for a soul
That's kind of lost in the dark ...

Ако бях годеница на шейх,
щях да имам палат, диаманти...
И на яхтата с личния герб
ще разпускам под палми гиганти.
Ако имах съпруг милионер, ...

LaFee - Lieber Gott
Irgendwo im fernen Land
hat er den Zünder in der Hand
Sie sollen mit ihm gehen
in die Hölle sehen ...

Усмивка
Сънуваш безумия
Живееш във тях
Копнееш за полети
За победи и смях ...

Една сълза се стича сега,
толкова тежка... и пада сама,
и иска да каже много неща.
... И тези надежди, и тези искри,
убиват ме бавно, ти разбери. ...

Животът е борба.
Животът е съдба.
Борбата вечно
за любов е.
Съдбата ни, ...

Здравей, Принцесо ненагледна!
Къде са твоите слуги... ;)
Навярно ази недовиждам!?
А...! Тук са! Пазят те! Нали
донасяш всяка божа нощ ...

ДИАЛОЗИ
- Какво е зората?
- Това е смъртта на нощта.
- Какво е щастие?
- Вече започнах да забравям. ...

Душата има звездно потекло
Душата крехко е стъкло
Твърда е като топаз
Реже сякаш е елмаз
Разпада се на хиляди парчета ...

Фабрицио Де Андре - Улица "Дел Кампо"
(Autori: Fabrizio De André & Vincenzo Jannacci)
(Автори: Фабрицио Де Андре & Винченцо Яначи)
Via del Campo
Via del Campo ce una graziosa ...

Не хвърляй думите
с усмивка ей така...
На вятъра!
Цена си имат
и добре, добре я знаят! ...

АКО
По дългия път на живота те срещнах,
станах твоя верен арестант.
Ти си моята вечерница - звездица вечна.
Даде ми любов и талант. ...

Сънувам те
За сетен път очите ти сънувам,
целувката ти нежна как страстно вкусвам.
Ръката ти държа, не искам да я пускам,
прегърнал си ме силно, не искам да си тръгвам. ...

Там някъде сред бръчките на времето
една усмивка се белее,
необяснима като тържество
в беззъбата уста на ветровете...
Защото те ощърбавяха ...

Ти беше на тази земя
и мъдра, и силна жена...
Говореше ни фрази мили -
и добричка, и кадърна,
и много добра... ...

Отново притихнала стоя до теб
и мракът превръща се в стихия,
и вятърът отвява ме към теб,
там, където не си и няма да те има.
И отнема ме животът пак с черна пелерина, ...

Знаел ме целият град! И децата ми също!
Върволица съпрузи –
често липсващи земни блага...
Два развода – (развръзка на угаснали чувства) -
след които оставах ...

Календарът
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...

Пролет
Пролет иде над света
и дръвчетата разцъфват.
Малки пъпчици набъбват,
пукат се от тях цветя. ...

Обикнах те. Потегли вик във мен.
Понесе ме в дълбокото дълбоко.
Обикна ме. В мълчание вглъбен,
рисуваш светостта ни като постник.
Обрекох се. Отдавам се докрай. ...

ДИВА СТРАСТ
Бих искала
да съм последната ти песен.
В косата ти да заплета страстта си,
която нереално ти отива. ...

Леко стихват ми мислите вече,
досега пуснах много от тях.
Стискам стихче едно - отдалече,
ненаписано... Да, не успях..
С него плаках и смях се горещо. ...

БУРЯ
Стръкче светлина
и отново съм сама.
Подтикват ме към спомени -
отдавна тук забравени. ...

Когато се затвориш в черупката си
и успееш да останеш сам със себе си,
измъкваш ли се после от дупката си,
изравяш ли забравени ковчежета.
Помисляш ли понякога за нищото ...