Гледам тъжно звездите,
чудя се къде ли отиде?
Сестра ми е сега луната,
плачем с нея за тебе в нощта.
Студът, като птица разперил крила, ...

Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, ко ...

КОЛЕДНА НОЩ
Отново...
Отново съм на покрива. Над 15-я етаж...
Не помня как съм се озовал тук...
Нито кога... Нито защо... ...

Тази пролет, този афродизиак
във вените кръвта запали,
дошла като любовен маниак
със хилядите си пожари.
Съблякла зимните одежди, ...

Когато пролетта си тръгне,
в мен се ражда есента.
И като някаква ужасна зима
застила всичко в мене тя.
Угасва моята надежда мила ...

Не ми пречете – искам да извикам
към Господа с разперени ръце:
Върни ме, Боже, в своята обител,
закриляй ме, Владико, от сърце!
Какво, че през порутения купол ...

Време
(на баща ми)
И животът белези остави
по така любимото лице,
и не ще се нищо никога поправи - ...

ЦВЕТНИЦА
Черна зима прекарах.
Мисли черни валяха.
Остана ми мъничко вяра
За Цветница. В неделя.

Прокапва бавно на дъжда сълзата
и завалява тихо и полека,
и някак си така се получава,
калта е чиста, мръсното е в теб и си остава!

Къса ми е паметта и мъже като теб бързо ги забравям!
Не помня имена, дати и години,
забравила съм ги всичките "незабравими"!
Неприкосновена, така ми е добре!
Далеч, далеч лъжливите мъже от моето сърце! ...

Има ли някой там...
зад вратата...
Защо вървиш след мен
щом ме няма?
Вероятно търсиш отговори, ...

На най-красивото цвете - дъщеря ми!
Какво си за мен? Какво си?
Цъфнало цвете върху камък,
огън над ледена бездна,
глътка вода в безкрайна пустиня, ...

Дневникът на едно излекуване – част 5
21
На другия ден нямам желание за нищо.
Не съм сигурна и дали го мразя вече. Сякаш ми е разминало, след като си го излях върху двете възглавници.
Може би по-нататък ядът ще се върне , но... май наистина ставам по- добричка. Това определено ми харесва. Но има и о ...

Измислиците винаги се сбъдват в петък,
когато просто няма как да се пропуснем.
Дъждът е пролетен и някак странно тежък,
и стича се в улуците едва, на пръсти.
Със теб постиламе си приказки на масата. ...

ЛЕПЕНКА
Лепната
от малкия ми син
върху гърба
на стара книга. ...

Е, тежко е...
но, вярвам, ще забравя
и някак си ще свикна с мисълта,
че твоята любов унищожава,
че трябва пак напред да продължа... ...

На дъщеря ми
Щастлива се изгубих в бездна на бездумие,
когато дъх пое си жадно твойто пълнолуние.
Погледна през стъклото образа ти вън нощта
и, мисля си, прикрито тя за теб ми завидя. ...

Росен, ясен, цветен момък,
по полята броди сам.
Търси той искрица малка,
за да светне в силен плам.
И не щеш ли там, до слога, ...

По кея плачат есенни листа,
от вещ художник нарисувани
и носят тягостната красота
на нашето нечакано сбогуване.
И като филм със кадри ярки ...

Желязната дъга блести като олово.
Всичко е обляно в нещо чисто, ново.
Преоткриваме ненужни истини отново.
И дъвчем все същото месо сурово.

* * *
Ти пак си сам. Нали, Човече?
Но не плачи и не роптай.
Аз също нямам сили вече
да бъда истински докрай. ...

Christopher Uckermann – Me Enamoro de Ti
Yo lo sé, no eres para mí,
Mas no puedo evitar enamorarme de ti
Sútil es
Qué mas puedo hacer ...

Ако заради стих си проляла
поне една човешка сълза,
ако в утрото си вървяла
боса и по роса,
ако нестинарска жарава ...

РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...

На Цветница
Безумие ли е да вярваш,
че има топлина,
която топли дните ни.
Безумие ли е да вярваш, ...

(Ранни мемоари)
За пръв път се замисли за смъртта.
Но не абстрактно, а като реалност.
Помисли си, че може - ето на,
съвсем наскоро да се случи. Жалост ...

Носиш ли име
на цвете и вече
гледаш към слънцето
и по-далече,
че... както сами ...

Докосване в нереален свят
В свят измислен се впускам,
там срещнала мисли и разум –
копнея, жадувам, в полет политам.
Не искам да спирам. A трябва ли!? ...

Все още спомените пáри
приятно чувство за вина:
когато първата цигара,
когато първата жена.
То бяха пътища и гари ...

Тревожно беше сякаш век във мене
в закътаните кътчета на мислите.
Не исках повече да съм обичана
с фалшивата илюзия за щастие...
Не исках някого в живота си да срещам. ...

Едва ли тази моя песен ще се хареса на всеки. Тя е много лична и тъжна, макар че звучи гордо.

ИРИНА
Тя свиреше парчето „На Елиз”.
Ръцете бели с вени тънки, сини
са още в мен като един реприз
след тридесет и повече години. ...