Сезоните на душата
Защо ли падат моите листи
и вие птици накъде?
Рояци от крещящи мисли
отвяват морни ветрове. ...

Отидох с звездите да говоря
Коя врата ще трябва да отворя
По лунната пътека минах
Звезден прах с шепи ринах
Врата отворих не една ...

* * *
Има хора
като сенки.
Ходят бавно
със замислен поглед. ...

Не беше студено, просто духаше вятър. А аз вървях... Вървях сама по огромните, оживени улици и се сбогувах с мечтите си.
Не валеше дъжд, само сълзите се стичаха мълчаливо по бузите ми. Някои хора ме гледаха с любопитство и съжаление, но не ме интересуваше. Аз просто вървях все по-бързо в опит да дог ...

ВЪЛКЪТ И СЕДЕМТЕ КОЗЛЕТА
(сатирична адаптация)
Ех-о-о-о. Познайте-e-e кой е при ва-a-a-с. Не можете?! Х-у-у-у-бава работа. Че напънете са малко де! Не желаете? Имате неотложни задачи! Аз пък ви казвам, че такива няма, щом феята на автентичния фолклор Муца Раздувката е долетяла тук. Здраве-е-ейте, зд ...

След толкова стихове на велики поети,
за Героите истински трудно се пише.
Те нямат нашивки, нито ордени, еполети.
На точните дати и кръгли годишнини
делата им показно вадим от рафта, ...

Денят беше толкова обикновен, че с лекота можех да излъжа себе си, че не изпитвам болка... но по ирония на съдбата тя ме следеше неотлъчно през цялото време. Беше навсякъде! В портмонето ми, където държах бележката, на която ми написа: "Ти си най-важното нещо в живота ми! Обичам те!"... както и в ръ ...

Няма те денем,
но нощен идваш в
съня ми.
Плачеш, страдаш и
съдбата проклинаш, че ...

Звук. Очакване и среща. И чувство няма. Край. Трепетът - забравен е. Обичах срещите. Преди, тръпнейки във вълнение и неоткривайки действието. Когато вярвах.
Звук. Звън. Нов ден. Срещи, глъч и смях. Привидно щастие, но споделени чувства. Театър, обичан танц на есенни листа. И вярвам в доброто.
Звуци, ...

Самотата броди по улиците
и наднича във всеки прозорец,
някъде тайничко се промъква,
някъде я прогонват навън.
Във сърцата наднича понякога, ...

Удавяме заблудата си в чаша.
От трескавото вино очите ни блестят:
Да построим ли нови пътища?
... Щом старите са криви!
Залитаме встрани от ...

Не забравяй
Заминавай, детенце, тръгни по света,
върви, недей се обръща,
вярвай във себе си, не гледай назад,
не тъжи за семейство и къща. ...

Хора без свян и благоприличие.
Удари с лакти, ритници под кръста.
С укор ни гледа Христос от кръста.
Разголени пъпове, лъснали задници,
клевети и доноси по белите страници. ...

Пожелах си слънце,
замръзналите бузи да погали
и ледът отвътре да стопи.
Пожелах си вятър,
с него да танцувам, ...

Интимност
Близост
Копнеж
Докосване
В тази луна ...

Искам
да мога да отзовавам народните представители, които съм избирал;
полицаите да ходят по двойки на улиците и наистина да си вършат работата;
да мога да гласувам, когато в общината трябва да се вземат важни решения;
общинските служители да не се държат така, сякаш съм натрапник; ...

казвай ми любов
следващите девет седмици и половина
ще съм
фъни валентайн
с връзка с Оня Голям Лотос На Всеобщото Опрощение ...

Докосната от слънчевата ти ръка,
потънах в облак от нежност.
Дъхът ти - хладен морски бриз,
бавно подпали страстта ми.
Светлина бликаше от очите, ...

Да те загубя ли?...
Че как да те загубя , след като те нямам?!...
Не мога да те съдя без вина!
Пулсът ми внезапно пак се ускорява,
мъничко спасение си във нощта. ...

Все повече ми липсват днес
словата ти
и твоят поглед – чист и замечтан!
Молитвено
над кръста и камата ...

Малко по малко, дали аз или дните,
изкопахме в душата ми гроб зарад теб -
да те заровя, а сетне да тръгна на скитане
за мехлем за душата на един скромен поет.
Малко по малко, дали аз или времето, ...

Прашлясали спомени
от моменти на Заедност...
Изгубена Вечност
и Пролет нечакана...
Дори цветята от снимките изсъхнаха...

Ако някой ден за мен ти се сетиш...
Спомни си моя смях и моите очи…
И тогава, ако болката в сърцето си усетиш…
Дали ще има някой теб да те утеши?
Ако някога поискаш да поплачеш, ...

Животът е низ от събития и мигове, от обичайни дейности и неочаквани моменти, от рутина и опознаване, от секунди до цяла вечност... Защото душите ни се пренасят от материалния свят във всемирния безкрай...
А в този свят всичко е материя, физически допир, суета, предметност, власт и илюзии. Градиш жи ...

Денят на Мартина протичаше както всеки друг ден. Еднообразието в училище и вкъщи я убиваше. Спомените, които я връхлитаха, когато останеше сама, бяха нейното спасение. Беше прекарала незабравими лета с приятелите си, но в този момент беше сама, вече беше голяма и нищо друго не й оставаше, освен да с ...

Красотата на родината
Красиви са тези планини...
Красиви са нашите езера...
Красиви и сладки са децата...
Красиви и искрени са хората ...

Не може да си толкова жестока,
до вчера беше мила, романтична,
а днес си само кукла синеока,
която ме поглежда безразлична.
Не мога да повярвам и не искам, ...

Днес красиви спомени изградих,
че до теб смело се доближих
и казах това, което ми тежеше,
изрекох го на глас -
обичам те аз! ...

Не следвай слънцето,
ако не го разбираш в себе си.
То знае за какво изгаря
вечер в своите лъчи.
Ти знаеш ли? ...

Богатството ми няма да откраднат,
но аз сама от обич ще го дам -
да подмени обиди и злорадство,
да бъде като нов духовен храм.
Богатство е, каквото и да казват - ...

Вълевски изчезна някъде - мисля, че си замина за вкъщи; разболя се, вдигна температура и един-два дни само се излежаваше в стаята. Може би от многото алкохол, който изпихме. В интерес на истината, по-едно време и аз имах чувството, че, ако продължаваме в това темпо, ще пукна; всеки ден едно и също: ...

Нели Фуртадо и Диджей Тиесто - Кой иска да бъде сам
I was waiting for you to notice me
I've been hanging around for a minute
Baby don't give me you it won't hurt me
I don't even know if you deserve me ...

Едно бесило черно още там стои
край София, невидимо за всички,
и още крясъкът на гарвана ехти
с плача на майка в зимна вечер.
В борба неравна за свобода ...

Залагаш на невидимия свят –
божествено-нетленното,
безкрая...
Открихме се, Любов, по Божий знак.
По волята Му рУшим из жарава... ...