Раждане!
Надежди!
Път.
Вяра!
Устрем! ...

В ъгъла на спомена,
пречупен до невъзможност
от болните амбиции
на неистини и измислици,
се промъква ...

Ти с всеки стих си толкова различен,
но всеки път докосваш мойте струни,
перото ти - то знае да обича
и да мълчи умее, с малко думи...
Ти във всеки стих за нещо провокираш ...

Рисувам те
Рисувах на скалите образа ти свят,
обгърната от мъка в този тъжен мрак,
жадувах за усмивка, макар и най-невинната,
да те видя искам, но разбирам, че съм най-наивната. ...

Една родопска Фея
при мене долетя.
Побъбрих си със нея,
но литна във нощта.
По звездните полета ...

Живота кръстопът
Кои ли днес ще спрат
Добрите или лошите
Ще си оставят ли галошите
На пръсти тихо да вървят ...

Пътувам.
И те мисля.
И те искам...
Желая те.
И те мечтая... ...

Шише в кьоше
В един тъмен, тъмен град,
на една тъмна, тъмна улица,
в една тъмна, тъмна къща,
в едно тъмно, тъмно мазе, ...

Искам да уловя
Горския Дух –
онзи, който
волно се скита
по скали и чукари, ...

аз ще те виждам в моите очи
тъмна скръб в тях блести
моля те прости ми ти
няма те боли ли, боли
капки кръв ще се стичат ...

Мъжът,
който
краде усмивки
от трапчинките
ми сънени, ...

Не, не съм Жулиета,
(вече го писах),
да умра от любов.
Чувствата скрих,
с катинар ги заключих. ...

Години наред се мъчех
да отворя вратата-стена,
зад която си Ти.
Години наред се опитвах
да вдигна завесата, ...

На сина ми Тони
Моето малко момче
вече е станало мъж -
няма протрити колене...
Как порасна изведнъж! ...

Самотникът
Самотникът на гръб понася своята мечта,
като вързопче изтърбушен просешки багаж,
като обичта, но истинската, не лъжата.
Самотникът пак крачи бавно във нощта ...

Ти ме имаш точно така,
както вятърът има простора,
както птицата има една синева
и за всеки размах на крилете се бори...
Ти ме имаш точно така, ...

Гледам очите ти,
които ме гледат,
но не ме виждат.
Косите ти -
не мога да ги погаля. ...

НОСТАЛГИЯ
Пробита и приведена, стои сама.
Преди – огнище на три поколения.
Къщата на дядо ми забравена сега
умира бавно. Дали е непотребна? ...

канибалd и стеляна
Не питаш, да, но явно си запомнила,
когато със вселената се раждахте,
че всичките усмивки монохромни
са къпещи се изгреви беззалезни, ...

С посвещение!
Когато отида за последно
и за постоянно
(докато времето отмине)
на моя кръст ...

/Писано много отдавна,
когато съм била на 24 години,
но как ми се иска
да съм го сътворила днес!/
Дали спорното право ...

(Посветено)
Обичам да те гледам,
когато се усмихваш -
от бръчиците край очите ти
как щастие наднича. ...

ОДА ЗА НЕНУЖНИТЕ ЛАМПИ И ПОЕТИ
Съмна се вече, а лампите светят
по цялата улица,
напълно излишни, клетите,
тъй както на никого нужни ...

Когато преглеждах нещата за френското литературно движение Парнас, попаднах отново на едно стихотворение и реших тоя път най-накрая да го преведа, в чест на .
Авторът, Теодор дьо Банвил (1821-1891), е теоретикът на движението. Той формулира основите му в своя "Малък трактат по френска поезия" (Petit ...