Закотвен
е духът
на дъното.
Затиснат
между ...

Ти ми каза да не пускам ръката ти,
ботушите ни грубо пееха в прахта.
Слънцето ни заслепяваше с пожари,
беше тежко за дишане. Там, до реката
се поливахме с хладна вода. ...

"П р а з н а"
Нечии ръце горещи
ме притискат силно към земята!
Някакво лице зловещо
с поглед ме отнася в тъмнината! ...

НЕЖНОСТ И ТОПЛИНА
Ти си във бяла премяна,
като булка, тъй нежна, засмяна.
Ти стоиш, ти шептиш и сълзите ти
капят на моето рамо. ...

РУЖИНИ ГРАДИНИ
* * *
Змеят Ружа мами, Кой е виждал Змей да плаче
че е момък личен, за жена и за дете...
иска тя да му пристане, Светкавица, а по земя се влачи. ...

Копнежи... ласки... сбъдната мечта.
И виждам те във бялата ти рокля,
с короната от лебедовите пера,
разкош с букет от алени цветя.
А тъй красива си и нежна, ...

ЕКСХУМАЦИЯ НА ПРОРОЦИТЕ
Моделите на действителността, подредени като всеобхватен и всеподреждащ мит, намиращ израз в определен речник от условно приети човешки отношения и постъпки, образуват ценностната система, чиято структура е в състояние да символизира образа на света в неговата цялост. Всяка с ...

Накрая броя крачките. Една, две – очите ми се отблъскват от челото на скалата и вече се вижда късче синьо небе. Малко! Като незабравка сред зъберите, по които се катеря. Не помня първия път, когато изкачих деветата скала. Помня гърба на татко и огромната раница, сякаш някакво животно се беше впило в ...

Морякът пали вечер пожара на звездите,
налива чаша с оживели нощи
и в танца на огъня вижда минали жени!
Елмазени сълзи – очите му,
постилат ...

Нощ сега се спуска тихо над града
и нашепва ми пак тишина.
Аз вървя, гледам вашите лица,
но защо ли са сенки в нощта.
Търся бряг аз към тебе пак. ...

Под брулените хълмове на Венера
сливата има ли спомен за вчера?
Знам, днес ù е МЕНЕпаузно.
Да я бруля не смея,
но утре със сочни аплаузи ...

I
Усетих тихия шепот на гората. Зовът ù носеше в себе си елфичен напев, отдавна забравен от хората. Понесен от вятъра, той се отъркваше в клоните на гордо изправените вековни дървета. Тези древни души, пазители на горското царство, скрили себе си от очите на света, знаеха защо сега сам се разхождам ...

Презрамих...
одежди на шут.
Избраха ми роля.
Завидна!
Витае викът ми - ...

ПОЕТИ
Само поетите нощем не спят.
Само те са братя на звездите.
Търсят утеха в лунния свят,
по небето прокарват браздите. ...

Винаги ще съм ученикът,
дето го няма в клас.
Някъде между книгите -
ненаписана книга съм аз.
Ще мe виждаш и на пазара, ...

За кой ли път помисли, че е злато
мълчанието, странно и изчакващо,
на онзи мъж от племето на смелите,
поискал диво от страстта ù...
Усещане, до болка чак познато, ...

Кон галопира,
свободата го грабва.
Волна душа е.
На тревата - щърк.
Пирува той след дъжда. ...

Винаги те е
нямало.
Като водопад
сред пустиня
в очите на пътник... ...

Отминаха годините и самотата
в душите ни гнезда е свила.
Във сенките на миналите дни
умората снага е приютила.
Тъжим, вървим, понесли бремето ...

Усмивката на детето ми
изпраща ми здраве.
Аз с любовта си
му го подарявам.
От смеха му се размечтавам ...

Край мене профуча мотор –
с невероятна скорост.
Поспрях, запитах се: "Защо
все бързате, бе хора?"
Навярно беше млад и горд, ...

Мечти...
(борете се за тях!)
Ех, прелистен миг ли е животът,
оставяме ли диря... ярка следа...?!
Или в самозабрава, гордост ...

Вървиме твърде бавно към Европа!
От София извозваме боклука
в Силистра,
ала сме си още тука!
- Кога ...

Не са ти нужни моите откровения.
Искаш просто за секс, за разврат да четеш.
Искаш Аз да ти обясня това настървение,
което с члена си можеш да ми дадеш.
Разбирам те. След греховете се втурвам, ...

Anggun Feat. Enigma - Snow Of The Sahara
Only tell me that you still want me here
When you wander off out there
To those hills of dust and hard winds that blow
In that dry white ocean alone ...

Обичах те. Ти знаеше това,
но не поиска да се спреш при мене.
Бях много млада. Луда бях глава.
Не знаех как се пада на колене.
Сега, когато всичко вече знам, ...