Молят устните да ги целуваш,
тръпнат, викат дръзко и без страх!
Искат обич страстно да рисуваш
с твойте сладки устни върху тях!
Шепнат устните ми с нежни думи ...

През изумрудено синия прозорец на заведението за първи път видях лицето й. Леко грубо, леко мъжко, но все пак едно невероятно красиво женско лице. Опаковано от мрака, който тичаше стремглаво по улицата, гонен от поройния септемврийски дъжд. Влезе, внасяйки със себе си свежестта на бурята, от която м ...

Детето в мене плаче рано сутрин...
Детето в мене плаче рано сутрин,
когато във съня му се промъкват
зли вещици и плашат го до смърт!
Детето в мен по детски още стъпва… ...

Нависоко летиш, Човеко!
За земята си родна си забравил,
че либето едничко за теб жалее!
По мъжки далече крачиш, Човеко,
покорно навел си глава, ...

Полет
Свещта догаря... гасне светлината...
Нощта преваля... Даже и луната
не иска да си тръгне...
Миг желан - ...

Проникване
Не знаеха дали бяха Влюбени.
Макар и по своему, всеки от двамата изпитваше болезнена нужда от близостта на другия. И още по-болезнено я потискаше. Силните им характери деспотично надделяваха над неуверените трепети на сърцата дотолкова, че предпочитаха да се наблюдават тайно, за да търсят ...

С мъка в сърцето,
с тъга в душата,
моля ви, помогнете!
Елате при нас сега,
помогнете ни за здраве! ...

Ако реалността е истина -
живея в лъжа,
заблудена,
безлюдна душа.
Надзърна ли в нея (истината), ...

От любов създадена,
в мъка потопена,
във сълзи удавена,
от въздишки съживена...
Обречена да търси ...

Светъл
среднощният
час
е
- ...

Да откъснеш
онова пространство
с неопределена форма
между
зелените листа ...

Целуни ме нежно в съня
и погали ти моята коса!
В нощта ми слънце да изгрее,
нека славей весело запее!
Не ранимо нека бъде моето сърце, ...

Ден
Във шепите си нося своя ден -
приказна жива вода,
но слънчев лъч краде я от мен
да нахрани своята светлина. ...

Чесън баба ми не дава.
Ама - инак ма задява.
Де бре, бабо, не така!
Де го попа без брада?!
Още! Искам още! ...

Студените стени на мъглата
бавно обгръщат сърцето ми.
Очите пак сълзят от твоя мирис,
донесен ми от вятъра,
а не можех сетивата си да спра. ...

Ето ме тук сега, останал сам, озверен.
Изпълнен съм със злоба, гняв, омраза.
След всичките години, в които бях до теб.
След всичките премеждия... едно голямо нищо!
В един ден сме приятели, а в друг просто непознати. ...

Тръгна баба Костенурка
да си купи нова хурка.
Мека прежда да преде,
топло шалче да плете.
Бързо ходи към пазара, ...

Събудиха се змейове, дракони и гущери (вещици)
размърдаха камените си тъмни пещери.
Скочиха заедно, разтресоха земята
и заедно с блъсък отвориха вратата.
Отприщиха се навън, в земния свят, ...

Търся
Аз търся смисъла вечен.
Аз търся го във чуждите очи.
Но някак си остава той далечен,
замислен, блед, невзрачен май дори. ...

Мразя те, защото те обичам
Мразя те,
защото те обичам!
Толкова силно,
толкова болезнено. ...

Сънувам, че отново с теб сме двама,
един до друт щастливи пак вървим.
Обичам те, ми шепнеш до забрава
и аз ти шепна, ти си мой любим!
Минаваме по улиците стари, ...

Пътувах до Петрич с малката дъщеричка. Беше горещо във влака, въпреки отворените прозорци. Дългият път изтощаваше, а спирането по незнайни причини на незначителни спирки или направо в полето ме караха да се замисля дали следващия път да не предпочета скъпите автобуси.
До Кресна водата бе изпита, лак ...

Между Ада на празнодумието
и Рая на пустословието
Чешилище за езици.

Всичко започна, за да свърши днес.
Не вярвах, че ще боли, не вярвах,
че ще се чувствам така, знаейки,
че си до мен за последно,
че от утре не сме " ние", а "аз" и "ти". ...

СТЕНАТА
Моделът на патриархалния се­меен мравуняк, събрал под покрива си няколко поколения, често е бил превъзнасян и рисуван в най-хармонични линии, оставили сле­ди в съзнанието ни и до днес. Опи­таме ли се обаче да вместим живата действителност в този мо­дел, то ние ще видим как той се огъва, проп ...

Довечера по обед
магазините за 1 лев ще рекламират увеличаването
на всички цени заради инфлацията.
Зоопаркът ще отвори врати
за децата от сиропиталища... ...

Назъбен ръб!
Ту горест -
ту утеха.
Но...
все едно - ...

Отражение на ясна утрин край морето,
с усмивка, поглед, погали ми сърцето,
с ръцете си нежно го пое
аз - глупава наивност на дете.
Толкова перфектни дни, ...

Всяко нещо придобива смисъл
с годините - като секунди кратки.
Книжката, която ще напиша,
е още неначената тетрадка.
Думи, думи - като из ръкав! ...

С пет кръпки закърпих сърцето си
и пак със здрав синджир го залостих.
Днес то тъжи зад преградия
и чака нежни обятия...
А времето не пита - любов, ти къде си? ...

Жрица
на К.
Сънувах сън, че аз съм жрица.
Принасях жертви в таен храм,
а неизгрялата Зорница ...

КЛАДЕНЦИ
Черпих вода от кладенец на дните.
На колко хора жажда утолих?
Пресъхна! Невинен още ме корите.
Останах сам със живота тих. ...

Тази вечер
чух
момента чист и незабравим,
и си го представих.
Шестгодишно дете ...

Поредна спирка
Седеейки на ЖП гарата, следя
пристигащите влакове в нощта.
Гледам пътниците, слизащи
от тях: потни, изморени и някак натъжени. ...

Беше слънчев, пролетен ден. Прибирах се от разходка, забравяйки тъжната и студена зима. Седях сама в автобуса, слушайки музика. Не очаквах, че ще запомня този ден до края на дните си. Докато не чух неговия глас. Неговия глас, който някак странно ме смущаваше.
Изминаха пет, десет минути, а гласът му ...

Някъде там в безкрая, много, много далеч все търсех, жадувах за моето най-съкровено желание. Не успях да го покажа на показ, не защото не е за пред хора, а защото все ме отбягва. Страхува се от мен, знае, че ако го хвана и прегърна много силно, ще загуби своята магическа сила, ще престане да блести ...