Мое малко момче,
мое палаво, нежно и мило.
Неспокойно врабче,
във игри звънчев глас извисило.
Мое цвете добро, ...

Искаме всеки ден за нас – всеки път – за нас!
Поглеждаме все назад – всеки път – назад!
Претърсваме всеки ъгъл – всеки кът – все за нас!
А, там е път и пропаст, и прах…
Жадуваме за поредния цвят – всеки повей – пак за нас! ...

Не знам коя си,
не знам какво си,
не знам защо си,
но знам, че без въпроси
мога да рисувам ...

Жалка картина на себе си,
сега се рисувам
и ти ме рисуваш,
а цветовете черни са,
защо? ...

Сега ти е времето!
Прободи ме – да те запомня!
Да вия на празна луна.
Сега ти се давам,
разпилей ме като огнище, ...

Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...

Чуваш ли как се буди градът,
как замислени хора вървят,
крачат в делника свой и очакват.
Търсят, искат, рушат,
в своя свят молекулнопознат ...

Усмивка след избърсана сълза. Сподавен тон след писъци безброй. Тъжен поглед. Изгубена надежда. Наранена душа. Болка. Тъга.
Не можеш да се отървеш от тях. А искаш да изхвърлиш спомена от същността си. Белег,който няма да изчезне. За когото нямаш сили да говориш. Който отваря дълбока яма в теб и те к ...

Севдалина мома игроорка
Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.
- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – ...

Без души е светът,
в плътта проникна грехът.
В лицата замръзна смехът,
тихи гласове крещят, крещят.
Наоколо зло пълзи, ...

"Там"
Заради теб по дъното вървя
и не искам нито да излизам,
нито да се давя.
Заради нас, мъничка душа, ...

Сърце
Сърцето - Дом за хора, Стряха за слова,
Заслон за проза и Гнездо накрай света.
Край него всичко е невидимо, безкрайно,
лъчисто, всепрогледно, всеотдайно, ...

Аз съм жена.
От онези - незримите,
които автобусът извозва в утрото.
Зад прането се крият очите ми.
От умора, не ми се говори за нищо. ...

Като нежна паяжина те изпредох,
ден и нощ във кулата на свойте страсти.
И принцеса спяща в сънищата се пренасях,
и наяве будна чаках в призрачни воали.
Като делва майсторски от глина ме извая, ...

Когато пламъкът възкръсне,
когато розата отново разцъфти,
когато времето замръзне,
една душа ще се роди.
И една звездица на небето още ...

Невъзможна любов!
Измислена като свободата.
Свободна като лудостта.
Луда любов!

По лазура -
нахвърляна бяла дантела,
с вплетени
нишки слънчево злато.
Птици на воля издигат се, ...

ИЗПОВЕД
Хиляда железни обувки изтърках.
Хиляда роли играх на суетната сцена.
Хиляда сънища избродих -
все те търся, Любов неосъществена. ...

Изнасилена
в шубраците-спомени
ридае мечта.
Една истина
донася й стомната ...

Изгубени
Една илюзия във твоето съзнание,
един отенък и много тишина,
че вярвал си на моето признание,
а аз искала съм да не съм сама. ...

ПАРКИНГЪТ
Чудно как някой човек може да завижда благородно! Хем отвътре го гризе една такава гнусничка завист, дето ще му сдере сърцето, хем горкото то помпа със сетни сили синя кръв.
Пред блока нямаше свободно място за паркиране. Това не беше проблем на кмета на столицата, защото той не живееше в с ...

И дори в мисълта ми нахлуваш стремглаво,
мойте нощи обсебваш до края.
Уж ми трябваше мъничко радост,
но защо теб в съня си повиках - не зная.
Влизаш смело в душата ми пуста ...

Нощта се спуска бързо, непрогледно,
изпива силата в човека и потапя го във самота.
Нощта е черна, черни са и дните,
а очите, дето гледат - по-черни са и от смъртта.
Сила не му остана да се бори с ветровете, ...

тихо плаче нощта
самотата в дома приютила
тихо стене за ласка
крака до корема си свила
тихо гледа в пространството ...

Изваях цялата дъга със погледа си само...
И знаех - тя отроче е от теб!
Не, че имах за подкрепа твойто рамо,
но не смятам и че имах грешен светоглед.
Дъгата цялата - блестеше, ...

Парите заличават всяко чувство
и слепи правят ни душите.
Сърцето е безмерно пусто,
а въглени изгарят ни очите.
Забързани и зли минават дните ни, ...

Събудих се във тиха синева
и пак луната устните докосна,
прегърна ме мастилена нощта,
с мека топлина ме омагьоса.
Усмихнах се и звън се разпиля, ...

Пълен хаос -
сърце без чувства,
пълен хаос -
живот без смисъл,
свят забързан, ...

В детството не съм пазил никога добри спомени за Дядо Коледа, Дед Мороз или Санта Клаус, наречете го както искате... Сантименталният старец не влизаше през комина в гостната, не оставяше и подаръци в ботушчето ми, закачено на прозореца в нея. Споменът ми е за мама, налапала цигара да кръстосва между ...

Усмихвай се! Защо се бавиш?
Пътуваш ти… Аз махам от перона
… и празен съм като параклис,
на който са откраднали Икона.
1982 г., Централна гара