Колко искам да извикам – МАМО
колко искам ТАТЕНЦЕ да изрека
но не мога тези думички да кажа,
за това, че във живота съм сама.
Нищо нямам във света огромен ...

Поговори със мене, Съдба.
Пресъхнала съм от очакване
за онзи, истинския, само моя път,
за който като дъжд съм се разплискала.
Поговори със мене, Съдба. ...

Ефир и лекота, и свян.
Сърцето ми е във окови.
Мечтая я, но си оставам сам,
на друг е вечер сладката отрова.
Къде е зрялата жена ...

Мрак -- една година стига!
Сляпа тя из кален път
влачи своята верига.
Вятър облаците вдига --
знай в зори ще спре дъждът. ...

Когато мракът се превръща в светлина,
а болката ни във сълза,
тогава идва ден изпълнен с самота.
Не ме интересува как изглеждам в очите ви,
не искам и да поглеждам в душите ви. ...

Аз знам всичко за тъгата и сълзите,
мога да целувам ветровете,
мога да изгарям пътища и бури да омайвам...
Да прегръщам болката и да целувам вярата,
да се взирам в пъкъла, а да бленувам рая. ...

ТРОП... ТРОП... ТРОП... Разнесе се тропане в притихналата лятна нощ.
- Хърмн? - въпросително изломоти в просъницата си Но Щен Вълк.
- Хей! - извика някой. - Вратата се заключи и останах навън. Пусни ме вътре!
- Кой е? - за кратко успя да се пребори със съня вълкът, колкото да зададе този донякъде см ...

ИСКАМ ДА ТЕ ИМА
Всеки ден и всеки час
очаквам нещо да се случи с нас.
Искам да те има днес!
Може би светът е нов ...

СЪЩАТА ТВ ПРОГРАМА
Да, мама вече я няма, уви, мама я няма...
така не намери тя свойта любима програма...
Да, мама я няма – с живота тъй искан от нея
във някоя друга държава със цветни алеи, ...

КАМЪК
Бях отломка от скалите –
отдавна паднах от тях.
Над мене мътеха орлите,
от бури ръфан, изтънях. ...

Моят първи спомен от детството - баща ми, пиян, бие мама. В детското креватче сме аз и брат ми, крещим и плачем, защото и мама плаче. Тогава влиза той, моят герой, най-малкият брат на мама. Блъсва вратата и я спасява, извлича баща ми навън и в стаята отново е тихо. До сутринта, когато баща ми отново ...

Пеперудата
крилете си е свила.
Не! Мъртъв спомен.
-----------------------------
Врабците пеят ...

Небето прегърна морето,
чайките весело махат с крила,
вълните палуват
и със слънчеви лъчи лудуват.
На брега на морето, ...

Някакви вятърни мелници…
Дон Кихот и пажът му Санчо
ги броиха – няколко пъти,
там, на поляната.
Броиха техните ветрени махове. ...

Отхвърляш всички минали любови.
Последната е младост и възторг.
И свобода. Разкъсани окови.
Милувка късна от самия Бог.
Макар че слънцето над теб е есенно ...

Споменът - цигулка, плаче и не млъква.
Споменът - далечен, присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.
Да не бях поглеждал, да не бях й кимвал! ...

В градината на дядо Дан
зеленчукът е обран.
Цяло лято зряха там
домати, чушки, патладжан.
Фасулът виеше стъбла ...

Ще те изслушам смирено,
мълчаливо,
бездиханно...
Ще ми говориш с наведени очи
и аз за нищо няма да те обвинявам, ...

Безсъницата нещо ме удари,
е, удари ме, ама не боли,
как точно днес ми се стовари,
иди и т'ва го разбери.
Броях овце, събрах морета от стада, ...

Наблюдавайки от близо очите,
открих истината за тях.
Нюансите на цветовете,
украшенията им уникални.
Графити като от пещери, скали. ...

Света си преобърнах и разрових,
бунището стърчеше до колибата
и сърцето заболя ме от приготвения
болезнен одит, даже от любимата.
Безочие! А дори не бяха истина ...

Съпруг.
Безметежност.
Закуска...
Припарва сълза.
Самота! ...

Спомни си за добрите времена,
когато млади, влюбени горяхме,
изпълнени с копнеж, без суета
ний през света усмихнати вървяхме.
Спомни си за онези времена, ...

Запомни ли частици от очите ми,
които се премрежваха в леглото ти
и тонът, с който казвах ти "обичам те"?
Запомни ли ме? В празни чаршафи самотно ли е?
Не е. Ти сам не си оставал. ...

Нощта започва да вали
и изтънява бавно мрака,
а в мен изплува и боли
отново твоят образ чакан.
И между мрак и светлина ...

Аз знам, че няма да се върнеш,
не исках и да правиш това,
но исках преди да тръгнеш,
да ти кажа следните слова:
„Аз много те обичах и в това бе моята вина. ...

КАПКА СЮРРЕАЛИЗЪМ
ГОВОРИ МИ БРЕТОНЕ
КАЖИ СИ ПРИКАЗКАТА АРАГОНЕ
И ТИ ДАЛИ МИ НАРИСУВАЙ
ОТКРАДНАТАТАТА СЕКУНДА НЕЖНОСТ ...

Ти казваш ми: "Не ме обичаш!"
А дали за теб това не е така?
Лъжовни думи тихо сричаш,
оставяйки си всеки път отворена врата.
Ти казваш, че съм сляпа и неблагодарна, ...

Седем черни гарвана
кацнаха на седем черни клона.
Първият каза
„Аз се казвам отчаяние,
и в бъдеще ще бъда птица твоя.” ...