Дали заспала си - не знам!
Не знам! Не знам!
Знам, че нещо в мене се променя,
кара ме да полетя на воля в безкрая.
Знам, че искам нещо да ти дам. ...

Фиктивната Ода
Исках истината тука да напиша,
мене сам да се опиша,
но спряха ме тогаз
и викнаха ми с бурен глас: ...

Калино моме, Калино!
Де гиди палаво вино!
С твоите форми плени ме,
Калинке, опияни ме!
Бюста ти - двечки бъчета, ...

Идвам на прага ти, щом вечер настане.
Идвам да правим двама изкуство.
Обичаш косите ми с цвят на стомана,
безумния поглед, полуделите устни.
Обичам те! Обичам как разказват ресниците. ...

Записът е направен на един купон в нас
при първото завръщане на моя приятел Сашко от Испания.
Той свири на бас китарата, чувайки песента за пръв път.
Някой си потропва по масата, където седи микрофонът.
Интересното е, че дори сме се заснели на VHS, ...

Трябва ми всеки път начало, за да започна. Трябва ми малък тласък да подскоча. Засилвам се и не успявам този път да се спъна. Препятствията стават по-големи, но аз няма да им се дам. Упорита съм и съм научена, че по-лесно се живее, когато се трудиш, когато ти е гадно, когато правиш нещо, а не живееш ...

Дяконе, де си? Народът е в робство държавно.
Няма водач. Липсва му силния дух.
Псува властта и проклина управата тайно.
Моли се Богу, но Той за молитви е глух.
Цар си избра, дано да потръгнат нещата, ...

Пиеса от албума "Разходка из България'' - издаден през 1998 година
музика, аранжимент и акордеон: Румен Христов

Пеги Зина - Едно цяло
Irthes sti zoi esy,
ki o dromos mou allou m'odigi,
na kano mia kenouria arxi de fovame.
Piso afino oti pona, ...

Artist: Melanie C
Song: Never Be The Same
I call you up whenever things go wrong.
You're always there. You are my shoulder to cry on.
I can't believe it took me quite so long. ...

Преливам
Преливам от нестихващи слова.
В живота често неизказани...
Мислите към Вечността пълзят.
В другите животи - важат ли...? ...

Оцветени
до кърваво
от керемидите,
страдащо
сълзите ...

Всички си бяха тръгнали. Кога и как? Не знаех! Бяхме сами със старата ми приятелка костенурката. Когато се опомних, изгревът отново рисуваше пурпурни обещания по просветляващото небе. Миришеше на роса, на очакване изпълнено с живот, на усещания и прозрения, чиито отговори носеха усилията на деня. Ми ...

През живота ми какво ли не мина,
в сърцето ми колко стрели се забиха.
През очите ми колко сълзи се изляха,
в душата ми колко лъжи се стаиха.
Колко търсих без да намирам, ...

Помниш ли, стари приятелю,
когато бяхме деца,
как след вятъра тичахме
да събираме есенни листа?
Помниш ли, стари приятелю, ...

Като пеперуда бродиш
луна подир луна.
Даряваш любов,
а после самота.
Крадеш от нощите ...

В твоите очи аз съм никоя,
а някога бях единствена.
Ти бе моят свят, а аз - твоя.
Бях твоят живот, а ти - моя.
Вървяхме по един път, ...

Продавам бизнеса, ако ви интересува. Хубав е, вървежен, добре разбработен - бизнесът, де. Не го гледайте такова схлупено, магазинчето е най-популярното място за купуване на подарък в целия град. Пък и модерните пластмасови дограми са безлични, изглеждат стерилни, не бих заменила с тях старата резбов ...

Аз съм толкова широко скроен човек, че винаги ще ти се иска да можеш да ме прегърнеш.

Дете на сухата земя,
тя ме научи да не вярвам
на тленната зеленина
и буболечкината врява.
Тя ме научи, че съм сам ...

Да
Груб съм.
И стихът ми е такъв.
Съсухрен, състарен
и беден, като мен. ...

ОЩЕ ЕДНА НОЩ
Не ми се пише вече,
а и защо ли да го правя,
като никой няма да го прочете,
нощта бавно спусна си воала ...

Без чувства
Слънце мое,
аз те обичам повече от всичките звезди.
И да те няма, споменът за твойта красота,
се вричам, с мене е и през нощта. ...

Денят почти дойде. Да мине днешният и моментът настъпи. Моментът на истината.
Ще ме погледнеш ли, когато ме видиш, ще ме видиш ли, когато се разминем, ще ме гледаш ли, когато седнем в студентското кафене. Часът на истината. Какво ли ще стане? Ще искаш да говорим - нека поговорим за нас!
Никога не см ...

Защо пак греша?
Защо?
Защо пак руша?
Защо?
Защо нараняваме тези, които обичаме? ...

Душата е стъкло, прозрачно и чупливо.
Виждаш мечтите си през него.
Виждаш илюзиите, в които вярваш.
Виждаш цветовете през безцветното стъкло
и студенината на луната... ...

Минало си...
Вече не искам теб,
не искам любовта ти...
Върви си, махни се...
Не искам теб, не искам любовта ти... ...

Без причина
Майка ми си счупи носа за втори път през юни. Първия път, месец по-рано, една приятелка я беше намерила, паднала по очи, до една будка за вестници в квартала. Стискала в ръката си запалена цигара, а огънчето се било залепило за дланта й. Не викала. Твърдо отказвала да се изправи. Сигурна ...

Случиха се хиляди неща с мен. Случиха се, не мога да ги променя. Много каляски ме премазаха с грохота на селски полустрошени каруци. От някои болеше, а за други разбрах чак след време.
Но тогава бях безчувствена. Нямах ръце, за да те потърся, нямах глас, да те повикам, нито очи, да те видя. Нямах ум ...

И казват, че животът е море,
че силните плувци ще оцелеят.
Пък аз не плувам, но ми е добре,
защото много хитрини умея.
Завихри ли ме буря - тъй, без знак, ...

Зад маската на свойто лицемерие,
усмихвам се, забравила коя съм.
И нямам вече капчица доверие
на образа във огледалото.
Мечтите ми отдавна са на пепел, ...