Дали съдбата е определена още преди да се роди човек, или сам той изгражда туй, що случва му се после?
Дали случайно срещам хора непознати, що после опознавам вдън душа?
Дали родена съм щастлива, или плачеща за майчиното мляко, що с любов се вливаше в моята уста?
Аз не зная как да вървя, по кой път ...

"Приятелите ми ме нарекоха страхливец,
а враговете ми - предател..."
Паулу Коелю, "Петата планина"
Остана още малко.
Пътят скоро ще свърши. ...

Донеси ми
Когато те поканих да дойдеш у дома на обяд,
ти ме попита: "А аз какво да донеса?"
Донеси ми твоите весели очи,
донеси ми и твоята усмивка прекрасна! ...

Запомни ме по-силна от вихрушка,
с жизнена и хубава душа.
Запомни ме смееща се силно,
щом шумят есенни листа.
Запомни ме, когато вехнат розите ...

ДА ЖИВЕЯ С НЕЯ
Думи, думи, думи...
Пустиня от пясъчни думи.
Всички искаха думи.
Никой от мен не поиска любов. ...

Понякога - морска сирена,
а друг път - подводна скала,
щом в мъртво вълнение падна
веднага отивам при морската фея
и моля я за човешки крака. ...

Износените камъни на тихата душевност
са вкопчили във себе си Реката
и всеки сам за себе си е вечен притежател,
неизменен император на водата...
Отдавна Слънцето дари и злато, ...

СБОГОМ
- Сбогом – при тези думи тя го изгледа накриво.
- Не сбогом, довиждане – поправи го тя.
- Не ме забравяй!
Прегърнаха се за последно. Миг, който не искаха да свършва, но се налагаше. Тя го целуна, след което се отдели от него и се качи в автобуса. Проследи я с поглед докато се качваше. Господи ...

Извън надеждите на всичките ми самоти
идва вятър от друга посока.
Отдавна тръгнах аз,за да стигна реката.
Да мина по моста,възлизащ до хълма.
Една сврака ме тегли. ...

Цял ден беше със мен
и търпеливо ме следва...
В мечта безнадеждна и кратка.
Тази обречена краткост принуди ме-
да и разкажа всичко... за някога. ...

Що да им хвърлим по една обувка?!
Гледам вчера бат Драгни, железар и обущар, седи долу пред гаража, превърнал се в негова работилница и човърка със своите стари и ръждиви, съветски инструменти, работните си галоши. До скоро ги държеше захвърлени в най-тъмния от четирите прашни ъгъла, защото му убива ...

Спомени се ронят
В теб откривам своята нирвана,
смисъла на всичките ми дни.
Усмихната пред тебе ще застана,
дори и разделени… и сами. ...

В твоите ръце стопявам се.
В твоите ръце проклинам.
В твоите ръце смирявам се.
В твоите ръце загивам.

Призраци
Тогава просто исках щастие
и виждах сбъднати мечтите ни,
изгаряхме в горещи пламъци,
във всички мъки виждах смисъл… ...

С ангелско лице,
дяволско сърце.
Навън една,
а вкъщи друга.
Да, такава съм, с двойнствен живот. ...

Не казвай нищо... моля те, мълчи...
всяка твоя дума е кинжал с отрова...
И изстрели ти носиш в очи.
Не мога... разбираш ли. Не мога...
да върна се в... живот с решетки... ...

Свещена тишина.
Докосване до рая.
Просто бяла самота.
Сън, изпреден от кристал.
Чаша недопито вино ...

Тъмна нощ - без звезди.
Една самотна птица,
търсейки своето гнездо,
кацнала на "слаба" жица.
Оттам в мрака тихо ...

Look in the mirror
You, are my hero
You give me fever ... fever
Slowly with passion
Boy have attraction ...

Любов моя,
реших да ти напиша тези редове, за да разбереш истинското ми сърце,
с което заспивам всяка вечер, когато теб те няма до мен, а празнотата в него е толкова голяма...
Липсваш ми във всеки един миг, в който дишам сам и в който единственото нещо, което ме крепи да живея, е мисълта за теб - та ...

Защо се регистрирах... Не знам дали искам, а и не мога да пиша. Преди пишех малко по-добре. Напоследък не умея да се изразявам добре. Дори не бих се регистрирал. Но се регистрирах. Даже нахалството ми стигна до там, че публикувах някакви безумни брътвежи. Виждате ли тук някакъв смисъл? Капка есенция ...

Five Finger Death Punch SALVATION
Disgusted by your weakness!!
You have NO right to live!!
To know you... Is to HATE you!!
But your life's, yours to give!! ...

Разделих на „преди" и на „после"
на дланта си неясната линия,
очертала загатнат живота ми -
неживян и живян, (но инкогнито).
Разделих на „сега" и на „после" ...

АСТРОНОМИЧЕСКИ ГРЕШКИ
(Учудена приказка)
Нощ. Навън многолуние. И аз, паднал в дълбоката дупка на депресията, клеча зинал и объркан се чудя към коя луна да вия.

Дъждът погали всяко мое сетиво,
под него аз се сгуших, под студеното крило,
в черната рокля на нощта,
дъждът студен се вплете,
почувствах аз мощта, ...

HEAVY * METAL * ROCK *

Изливам душата в стиха си,
а болка от него струи,
докосвам те само в съня си
и спомени търся в звезди.
Над нощите тъжни да греят, ...

Не ме гледай с очи натъжени,
знаеш, че вече не вярвам на тях.
Не ми казвай думи „откровени” –
твърде дълго ме залъгва с това...
Не смей да ми шепнеш в ухото, ...

Сам на бара. И хич не ми пука, че трябва да се прибирам. Мога и да не се прибера, ако искам. И да се напия до безсъзнание мога. И най-хубавото е, че утре няма да ми се налага да се извинявам за това. Нито да се срамувам. И някоя козинка мога да си забърша, има и къде да я заведа - направо вкъщи. Ето ...

Прозорец към миналото или прозорец към настоящето? Прозорец с тъмна завеса или с огряващите го сутрешни лъчи? На колко места може да те отведе това стъкло, колко непознати или забравени светове е способно да ти покаже. Достатъчно е малко въображение и ще се озовеш, където си пожелаеш - при любимия ч ...

За теб навярно ще съм само спомен,
към който ще поглеждаш уморен...
В живота ти ще бъда лист отронен,
неясен сън, от утрото стопен...
За теб ще съм захвърлената книга - ...

Усмихната... такава ще те помня,
с дъх на пролетни цветя,
с букет в ръцете, бабо,
такава ще те помня - недокосната от старостта.
Жизнена... такава ще те помня, ...

Сякаш не фаянс лепеше в банята този мъж, а облицоваше въображението ú.
Подхващаше плочката деликатно, опитно, прокарваше показалец по ръбчетата, сетне с цяла длан обираше въображаеми прашинки откъм гърба. Опознаваше всяка една поотделно, пренебрегвайки очевидността на серийното производство. Сякаш г ...