Какво му трябва на твореца?!
Една палитра със бои,
писалка, лист, китара, сцена
и чаша вино... може би!
Кое вдъхновява твореца? ...

До мене се спираш, от нежност пропита,
и търсиш отново познатия грях.
Но струна съм вече в китара сърдита,
че дълго наивникът влюбен аз бях...
От ласки измамни събудих се вече. ...

за да мога...
да достигна
висините
са ми нужни
две ръце ...

Взимам всичко навътре и се давя от отчаяние,
мислиш само за себе си, а за мен - въобще.
Кой съм аз да те съдя? Нямам право на това.
Аз те обичам до полуда, но не получавам от любовта.
Имаш мен само когато ти трябвам, ...

Напред-назад просто си крача,
с надежда лицето ти да зърна,
изправен пред непосилна задача -
прекрасния ден обратно да върна.
Но хубави мигове пак ще има - ...

Under the shadow
(of the days)
Под сянката (на дните)
Звънецът би... „Най-накрая”, помисли си тя...
Беше в училище 40 минути преди началото на часовете и се чудеше какво да прави. Не ù се слизаше сама до двора, и без това мразеше да е сред хора с много пари и малко мозък. Гледаха я тъпо и надменно, ...

Когато ме боли
и някъде отдясно прокърви,
ще отпразнувам неуспеха
и ще се смея над тъгата,
ще ти разкажа за дъжда, ...

Продължи, не ме мисли, сърцето свикнало е да губи.
Сълзите пак ще рукнат - душата пак ще заболи.
Дните и нощите в кошмар се превръщат...
докато накрая спре да боли !
Ранявах и са ме ранявали. ...

Дали дойде време за полет, добри хора?
Хоризонт неочакван дали се отвори?
И с очи извисихте ли се, и обикнахте,
и пресякохте пътища, и проникнахте
на Икар в мислите. Запрегръщахте ...

Тръгна си...
и ми остави...
болката
и мириса на своето тяло...
миг мимолетен ...

Мартинко
На шест годинки стана, сине,
достойно носиш свойто име.
Слушаш своите родители,
нали сме ти първоучители. ...

Забравих да пиша,
забравих да мечтая,
научих се да дишам
и да се примирявам.
Откъснах се от корен - ...

Където е раят…
(Не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите…)
Рой искри изригват в златна слънчева заря…
Излиза светлина… и всички цветове променя…
От очите наднича загадъчна нежност… ...

Художник си, всички знаят,
но картините ти вече избледняват.
Хората за теб нехаят
и усмивките си спряха да ти дават.
Седиш на стола си прогнил, ...

Снегът пада по мръсната земя.
Аз съм тук, очаквам да умра.
Тъмни облаци над моята глава.
Пленник съм на своята съдба.
Умирам заради любовта си. ...

На море
Боже, колко е добре
да си без децата на море.
По-сини са вълните даже,
когато мацката гърба ти маже. ...

Когато си с мен, аз съм щастлива,
ти отиде при другата, аз ти простих,
но уби моята силна надежда,
че с теб ще съм завинаги.
Сега отново съм сама, ...

С дъх на кестени и вкус на орехи.
От времето отронени
слънчеви есенни спомени.
Оранжеви сенки.
Дълги вечери с приливи отнесени. ...

Правилата на живота. Житейски максими за всички поколения. Автор Хорас Джаксън Браун.
Те бяха повече, но аз избрах само няколко, които на мен ми се видяха много важни.
Всеки ден прави комплимент на трима души.
Помня татко, когато в нас идваха приятелки на майка на гости, как се държеше любезно с тях ...

Сега в мрака се лутам,
тихичка музика чувам
и ме е страх!
Самота.
Бродя сама из улиците. ...

Беше лятото през 1923 година. Живеех в малка, но уютна къща в Сторнивил заедно със семейството си: майка ми, Мери, стройна жена, с невероятно красиво лице и къдрава черна коса. Баща ми - Джейк, симпатичен мъж на средна възраст. Двамата ми по-малки братя - Едуард и Хюй и кучето на име Лъки. По това в ...

ода за тинейджърската мода
КУБИНКИ
О, миризливи кубинки,
купени за жълти стотинки!
Модерни, деликатни ...

*Chorus*
I'm a big big girl
In a big big world
It's not a big big thing if u leave me
But I do do feel ...

Моята България
„България, тази чудна и приказна страна." - така ще кажат повечето хора. Но в нашата мила родина, не всичко е така прекрасно.
Миналото ни е било изпълнено с много битки, войни, робства, но в онези дни хората са запазили българщината и са я съхранили. А сега, в наши дни това не е така. ...

Пуст е залезът. И няма смях.
Своя съм си... До нераздаденост.
Котва хвърлих на безлюден плаж,
сърцето ми на есенно море прилича.
Времето е спряло своя бяг, ...

Хич не слуша наша Деси!
От зори до късна доба,
ту се крие зад завеси,
качва се на гардероба,
ту насам-натам търчи ...

моя единствена...
първа любов
сгушила
звуци
стаени ...

Ти си нещото, което ме крепи да живея.
Стимулът да се събуждам сутринта
и да се усмихвам през деня.
Стимулът да съм щастлива
и да тръгвам рано сутрин ...

В съботно-дъждовен следобед, ах, колко прекрасен дъждовен следобед! Когато си станал малко преди обед, а сега е малко след обед и ужасно ти се спи. Сгушен на любимото легло под прозореца, завит със зеленото пухкаво одеало, замислен за утрешните планове, затоплен от вчерашните прегръдки, затваряш очи ...

Прекрасно е... Събуждам се и отварям очите си с усмивка.
Поглеждам навън... Слънцето погали нежно лицето ми.
Приказен сън се разхождаше през нощта без почивка...
Пак същият чуден сън, в който ти живееш в сърцето ми.
... КРАЙ!!! Мисля, че нямам какво повече да кажа... ...

От тебе тръгнах си, реших накрая.
Ключът на вратата щракна след мен...
Остана сам, не си щастлив, аз зная,
макар да не изглеждаш изморен.
Досети се и ми поиска прошка, ...

Спомени страшни
в миналото ме връщат.
С пипалата си студени
бавно ме прегръщат.
Прегръдка на спомени, ...

Огън в сърцето
Аз исках да кажа: "Ще успея!
Ще те забравя и поне за миг
за теб ще спра да копнея!"
Но, в тъмнината, чуваше се само вик... ...

Остана ли малко
местенце в съня ти?
Като крадец да се вмъкна
и само за миг
ще обходя сънливите ...

Вън дъждецът тихо завалява,
а звукът се носи като тъжна песен.
Облаците стари спомени навяват
за една отдавна минала самотна есен.
На вратата се почуква тихо. ...